НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Напоследък стана модно да се оплюва Ларс фон Триер, но едва ли някой е в състояние да оспори аргументирано несъмнения му режисьорски талант, както и факта, че няма съвременен кинотворец, който да не е повлиян по някакъв начин от него. Освен това всяка нова крачка на безподобния датчанин е съпроводена с грандиозни скандали, провокирани от него самия.

                                                                   Провокация №1

От самото начало на своето творчество Ларс фон Триер дава ясно да се разбере, че ще снима само трилогии. Първата е посветена на Европа и е съставена от филми, започващи с буквата „Е“ („Елемент на престъплението“, „Епидемично“ и „Европа“), втората „Златно сърце“ е посветена на добротата („Порейки вълните“, „Идиотите“ и „Танцьорка в мрака“) и третата, която е незавършена – на САЩ („Догвил“, „Мандерлей“).
В тази поредица не се вписват само „Медея“ и „Петте препятствия“.
След „Мандерлей“ фон Триер престава да снима трилогии – отчасти заради отказа на Никол Кидман и все по-честите му депресии.

                                                                  Провокация №2

Фон Триер провъзгласява на всеослушание своя интерес към юудаизма. От детските си години има потребност да се почувства причастен към нещо значимо, за да предолее комплекса си за малоценност. Затова до 17-годишната възраст усърдно посещава синагогата, защото смятаният от него за роден баща бил евреин. В главните му филми лесно може да се забележи наличието на множество юдейски мотиви. Но когато след време научава, че истинският му баща е германец, нямащ нищо общо с еврейството, интересът му към юдаизма се изпарява моментално.
„Бих казал, че от мен не излезе и добър християнин. Твърде рано у мен се загнезди убеждението, че животът на Земята – както природата, така и човекът не може да са творение на милосърдния Бог“, - заявява Фон Триер.

                                                               Провокация №3

Знаменитият режисьор е известен с откритото си презрение към институциите на САЩ и Европа, изразявано най-често от него в издевателска форма. Именно за да разчисти сметките си с тях той създава своите трилогии.
Западът, според фон Триер, е населен от външно благопристойни лицемери, които се отличават с прикрита нетърпимост един към друг, жестокост, похотливост и всички останали христоматийни пороци.

                                                               Провокация №4

Сексуалните мотиви във филмите на фон Триер балансират от порнографски намеци (сцената с оргията в „Идиотите“) до свръхнатуралистични кадри като тези в „Антихрист“. Сексът за този режисьор е почти винаги свързан с насилие, унижение, предизвикателство към обществото. Той няма отношение към любовта и ако все пак понякога присъства на екрана, то е само за да послужи като предвестник на грандиозна катастрофа в живота на любовниците.
Ларс фон Триер нееднократно е заявявал, че смята порнографията за единствено честно и чисто кино.

                                                                Провокация №5

Нарушавайки неписаното правило, според което режисьорът на авторски филми презира сериалите, през 1994 и 1997 година фон Триер снима в Датската национална болница телевизионните сериали „Кралството“ и „Кралството II“. Оригиналното име „Riget“ произлиза от съкръщението на името на болницата – „Rigshospitalet“ („Кралска болница“). Намерението му е, разбира се, да създаде трилогия от сериали, но то се осуетява след внезапната смърт на Ернст-Хуго Йерегард, играещ ролята на Хелмер, който е един от главните герои.
Най-често сравняват „Кралството“ с „Туин Пикс“ на Дейвид Линч, но стилистиката на датчанина е много по-радикална, което е оценено дори от най-отявлените отрицатели на телевизионните сериали.
„Кралството“ печели огромна популярност не само в Дания, ни и по целия свят (с изключение на България, естествено).

                                                                Провокация №6

Чрез своя прочут манифест „Догма’95“ Ларс фон Триер обявява война на съвременното западно кино. Документът, подписан от него и още от Сьорен Краг-Якобсен, Томас Винтерберг и Кристиан Левринг, предлага програма за „съживяване“ на киното чрез отказ от почти всички технически трикове при снимане. Освен това догма-филмът не трябва да има жанрова рамка.
Под знамето на този манифест са заснети над сто филма по целия свят. Много от тях печелят международни награди, дори и на най-големите кинофестивали.
Самият Триер не снима нито един филм, в който напълно да се съобразява с провъзгласените от самия него принципи. Например в „най-догматичния“ си филм „Идиотите“ демонстративно нарушава изискването да не фигурира името на режисьора в началните титри.  И филмът започва с провокативното заглавие „Идиотите на Ларс фон Триер".

                                                                Провокация №7

Фон Триер е известен със скандалните си изцепци по време на работата с актьорите. В „Идиотите“ например изисква от тях да се включат в истинска секс-оргия. Но когато вижда, че се стесняват, се съблича чисто гол, за да им помогне да се отпуснат. Този момент е запечатан в документален филм, посветен на снимането на „Идиотите“. Само че, остроумного му решение не дава резултат и вбесеният режисьор използва порноактьори за дубльори в откровените секс сцени.
Един от най-големите скандали по време на снимки е свързан с Бьорк, която фон Триер кани за главната роля в „Танцьорка в мрака“. Певицата е шокирана от жестоката и несправедлива разправа с нейната героиня, предвидена по сценарий. Режисьорът обаче не желае да променя нищо и конфликтът на снимачната площадка прераства в истинска война. Бьорк често бяга разплакана, а Триер крещи след нея, че ще се справи и сам.
„Танцьорка в мрака“ впоследствие печели „Златна палма“, а Бьорк е обявена за най-добра актриса на фестивала в Кан. Но певицата и режисьорът не си говорят и до днес.
Независимо от лошата му слава, много от най-прочутите актриси по света мечтаят да участват в негов филм. Най-малкото защото това би им гарантирало престижна награда от голям фестивал.
Само трима актьори се снимат постоянно под неговата режисура - Удо Киер, Жан-Марк Бар и Стелан Скарсгард. Киер и Скарсгард играят поддържащи роли в „Меланхолия“, при което последният дори участва със сина си – изгряващата звезда Александър Скарсгард.

                                                               Провокация №8

В „Догвил“ фон Триер не само се отказва от хиперреализма на „догма-филмите“, но създава свръхусловно пространство, разчертавайки с тебешир по пода въображаемите домове от  въображаем град. Екранното действие продължава цели три часа, през които актьорите ходят насам-натам, правейки се че отварят и затварят невидими врати и преодолявайки несъществуващи физически прегради. Зрителят постепенно свиква и се съсредоточава върху играта им.  А тя безспорно е от екстра класа – като се почне от Никол Кидман и се стигне до последния изпълнител и на най-малката роля от блестящия актьорски ансамбъл.

                                                               Провокация №9

Въпреки че Ларс фон Триер постоянно снима филми с американска тематика, той нито веднъж през живота си не е посещавал САЩ. Оправдава се, че се страхува да лети със самолети. Но не пропуска да припомни, че и Кафка никога не е бил в Америка, което не му е попречило да пише за нея. Едва ли някой би оспорил, че „Догвил“ (първият филм от незавършената трилогия за САЩ) e една от най-дълбоките и силни творби на Ларс фон Триер.

                                                              Провокация №10

Знаменитият датски режисьор обожава да нарушава демонстративно жанровите канони. Пародира военното кино, детективските филми, мелодрамата, мюзикъла, гангстерския трилър, комедията, филмите на ужасите и дори апокалиптичното кино в последния си филм „Меланхолия“.

Източник: vesti.ru