Гражданинът Кейн

• 
• Add new коментар

                     
ДЕСЕТТЕ НАЙ-ДОБРИ ФИЛМИ ЗА КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ МАГНАТИ

1. „ГРАЖДАНИНЪТ КЕЙН“ (1941) – реж. Орсън Уелс
Образът на приказно богатия вестникарски магнат Чарлз Фостър Кейн е създаден въз основа на два действително съществували прототипа.
Първият е Джо Пулицър, който се възползва от наличието на достатъчно много грамотни хора сред населението на САЩ в края на XIX век, за да им предложи евтин сензационен вестник („The New York World“), акцентиращ върху новините за зверски убийства в големите градове, интригите, клюките, илюстрирайки страниците и със солидна доза съблазнителни рисунки на неотразими красавици.
Уилям Хърст - другият прототип на Кейн, повежда яростна конкурентна битка с Пулицър, намалявайки цената на своя вестник до един цент и привличайки срещу по-високо заплащане неговите най-добри журналисти. В края на краищата именно Хърст обира лаврите на родоначалник на жълтата преса.
Високото равнище на грамотност, съчетано с урбанизацията, извикват на белия свят онази преса, която ще процъфтява почти до края на ХХ век – преди Интернет и социалните мрежи да започнат бавно да я убиват.
Кейн, пресъздаден превъзходно на екрана от самия режисьор на филма Орсън Уелс, е прогресист, романтик и идеалист, убеден, че може да промени ако не целия свят, то най-малкото тази му част, която се свежда до неговите интереси професионални интереси. Той винаги е готов да рискува в името на осъществяването на грандиозните си проекти. Парите за него не са средство, което му развързва ръцете да върши по-добре своята работа.
Все още имаме „капитализъм с човешко лице“, поставящ труда и личното усъвършенстване по-високо от преследването на печалбата.
През 1939-а официално приключва Великата депресия и започва подем на икономиката, не на последно място благодарение на нарастващите военни поръчки.
Американската мечта, разбирана в смисъл, че всеки, който работи много и качествено, може да постигне всичко, преживява своя разцвет. Друг е въпросът каква е моралната цена, която трябва да заплатят за успеха си всички американските мечтатели от типа на гражданина Кейн. Но това е друга тема.

2-3. „АФЕРАТА ТОМАС КРАУН“ (1968) – реж. Норман Джуисън
„АФЕРАТА ТОМАС КРАУН“ (1999) – реж. Джон Мактирнън
„Става въпрос за пари. Става въпрос за мен. За мен и за системата“  (Томас Краун)
Героят от филма на Норман Джуисън в сравнение с „гражданинът Кейн“ живее „по-скромно“ в собствена триетажна сграда, с прислуга, черен „ролс-ройс“ и лятна вила край океана.
В римейка, заснет през 1999 г. от Джон Мактирнън, Томас Краун е доста по-богат. Има разкошен дом, който е буквално задръстен с ценни антики, вила на Мартиника, лека кола „Бентли“, състезателен катамаран за $100 хиляди и дори личен самолет.
Както през 60-те, така и през 80-те години на пазара циркулират твърде много свободни пари, които трябва да бъдат влагани някъде. Дошлият на мястото на Кенеди американски президент Линдън Джонсън започва „война с бедността“: въвежда медицинско осигуряване за престарелите хора, федерални субсидии за безимотните семейства, увеличава минималната почасова ставка до $1,6. Общо за периода 1964–1968 г. за борбата с бедността са изхарчени $10 млрд. Това става възможно благодарение на невиждания дотогава икономически растеж: между 1964 и 1967 г. федералният бюджет на САЩ се увеличава с 40%.
Златният дъжд облагодетелства в значителна степен и застрахователните компании. Но самите те се оказват неподготвени за подобен наплив на долари. Застрахователите още се учат да създават надеждни механизми за противодействие срещу ново поколение мошеници от типа на Томас Краун, които са умни и образовани хора.
Краун (акт. Стив Маккуин) от филма на Норман Джуисън е талантлив и успешен във всичко, с което се заеме - от екстремните спортове до банковите спекулации, от флирта до организирането на дързък обир. Парите не го интересуват: той притежава прекалено много. Огромният капитал ражда феномена на богатите, нищо неправещи финансови измамници, а данъчните реформи на Рейгън водят до увеличаване на неравенството, предизвикващо хората от низините да се отнасят към богатството на „новите американци“ като към нещо напълно незаслужено.
Ето защо Краун толкова много прилича на Гетсби от 20-те години, когато огромните пари от контрабанда също водят до появята на необичаен за трудолюбива и пуританска Америка феномен, какъвто е богатият безделник. От друга страна, през 60-те години, както впоследствие и през 90-те, американският капитализъм и неговите представители, от държавата до отделните новобогаташи като Томас Краун, се чувстват толкова добре, че започват да се замислят и за душата — за изкуство, приключения и социални проекти.

4. „ПОСЛЕДНИЯТ МАГНАТ“ (1976) – реж. Елиа Казан
Прототипът на героя от този филм е знаменитият продуцент на холивудското студио „Метро Голдуин Майер“ Ървинг Талбърг. Той е роден през 1899-а и починал през 1936-а.
Елиа Казан използва за основа недовършения роман на Ф. Скот Фицджералд. Монро Стар (акт. Робърт де Ниро) е съвършеният бос на филмово студио, умеещ едновременно да движи няколко продукции едновременно, разправяйки се с нервни актьори и непокорни режисьори. Той не се меси в корпоративните игри на Холивуд, а посвещава свободното си време на любовна връзка с англичанка на име Катлийн. В последния филм от своята изключителна режисьорска кариера Елиа Казан не крие своето критично отношение към холивудската система на филмопроизводство.

5-6. „УОЛСТРИЙТ“ (1987) – реж. Оливър Стоун;
„УОЛСТРИЙТ 2: ПАРИТЕ НИКОГА НЕ СПЯТ“ (2010) – реж. Оливър Стоун
„Алчността е нещо добро. Тя е нещо правилно, което работи. Алчността пречиства и носи свобода. Самата тя е същност на еволюциониращия дух. Алността... била тя алчност за любов, за пари или за знания, винаги е допринасяла за развитието на човечеството. И тя ще спаси не само „Teldar Paper“, но и обезсилената корпорация — САЩ“ (Гордън Геко)
Героят от знаменития филм на Оливър Стоун, пресъздаден на екрана от Майкъл Дъглас, принадлежи към светкавично забогателите финансисти, възползвали се от възможността безнаказано да спекулират на паричния пазар, чиите механизми са тера инкогнита за повечето хора. Днес за личностите от типа на Греко се твърди, че са отговорни за финансовата криза, като се забравят заслугите им за преминаване на американската икономика върху постиндустриални релси на развитие. За хора като Греко, основната и единствена ценност са парите, чието натрупване в астрономически количества вече не се свързва с градивния труд, а на ловко провеждани борсови спекулации на ръба на закона. Това става възможно, благодарение на „рейгъномиката“. Както е известно, идвайки на власт, Рейгън се обявява в защита на свободния пазар, конкуренцията и откритата икономика без държавен контрол, облекчавайки всячески предприемачеството, съкращавайки социалните разходи и държавното подпомагане на бедните. Последното е представено като неизбежна цена, която трябва да се плати за икономическия растеж, чийто пик настъпва именно през 1987 г. Твърдението, че капитализмът всъщност е нещо антихуманно, си позволяват само най-необезпечените слоеве от населението, чиито гласове не се чуват на фона на разрасналата се средна класа, която охотно се ползва от плодовете на икономическото процъфтяване,

7. „НАРОДЪТ СРЕЩУ ЛАРИ ФЛИНТ“ (1996) – реж. Милош Форман.
„Ако свободата все пак означава нещо, то това е и правото да казваш на хората дори и това, което не биха искали да чуят. Днес Америка е най-силната страна на света именно защото е най-свободната страна“ (Лари Флинт)
Филмът разказва за некоронования крал на американската порноиндустрия, който подобно на Уйлям Рандолф Хърст преди него, вярно налучква момента, в който производството на порнографска продукция трябва да поставено върху релсите на индустриалното производство. За това допринасят различни фактори: и революцията в цветния печат, направила далеч по-качествени и достъпни по цена цветните списания; и сексуалната революция с множеството „деца на цветята“, готови да се снимат за порно списания и пр.
През 70-те години на миналия век, когато се развива действието във филма на Форман, американската порноиндустрия носи около $10 млн. годишно, а през 90-те (когато излиза филмът) — приходите от нея надхвърлят $1 милиард.
Милош Форман представя своя герой Лари Флинт (акт. Уди Харелсън) едва ли не като истински капиталистически мисионер. Отстоявайки в съда своята свобода да се занимава с предприемачество в сферата на порнографията, той защитава самите основи, върху които е изградено американското общество. В качеството си на обвиняем по дело за оскърбление на морала на влиятелен проповедник чрез своето списание „Hustler“, той фактически се изправя в защита на свободата на словото, гарантирана от Първата поправка на американската Конституция.
Началото на 90-те са години, през които американският капитализъм триумфално шества навсякъде, печелейки нови и нови поддръжници. По това време вече СССР не съществува. Европа се обединява под знамето на капитализма, а в самите САЩ е налице бумът на IT-компаниите и високите технологии. Американският модел на капитализъм изглежда единствено правилен - следователно единствено правилни са и идеологическите основи, които твърдо отстоява и самият Лари Флинт, който най-малко би могъл да служи за пример в морално отношение.

8. „АВИАТОРЪТ” (2004) – реж. Мартин Скорсезе.
И зад героя от този филм, пресъздаден на екрана от холивудската звезда Леонардо Ди Каприо, стои реален прототип. Това е Хауърд Хюз – холивудският магнат, който през 30-те и 40-те години на миналия век е сред най-богатите и влиятелни хора на света. Но не от киното, а от самолетния бизнес натрупва повечето от своите капитали. Той финансира и дори сам режисира филма „Ангелите на ада“ (Hell's Angels (1930) посветен на летците през Първата световна война. За целта създава най-големата в света частна авиофлотилия, съставена от 85 самолета. Невероятните въздушни сцени са снимани от 26 камери, а самият филм струва $4 млн. — най-големият бюджет в световната киноиндустрия през онези години.
Хауърд Хюз принадлежи към много рядка порода капиталистически магнати, която отдавна е изчезнала. Той е новатор и изобретател, който не се интересува от парите, а от реализирането на безумните си идеи. Неговите проекти – независимо дали това ще е грандиозен филм или строителството на нов модел самолет, обикновено се проточват с години, през които той налива и налива пари в нови и нови идеи. Фактически това е логиката на икономическите балони: влагането на огромни финансови средства в нови печеливши технологии продължава безспирно практически дотогава, докато към тях има инвеститорски интерес.
Периодът, през който Скорсезе снима своя филм за Хюз, озаглавен „Авиатор“ се характеризира с криза точно на подобна икономика и преминаването към нова фаза на развитие. През 2000–2001 г. в САЩ настъпва борсовият крах на интернет-компаниите, чиято капитализация достига умопомрачителните $7 трлн., след което в един момент индекс NASDAQ се срива с 47%.
Рецептата за изход от тази криза е в надуването на нов „балон“: за да се компенсират огромните загуби на интернет-пазара, Федералният резерв се обявява в подкрепа на намаляването на банковите лихвени ставки, в това число и за ипотечните кредити. Предизвиканото увеличение на търсенето на такива кредити води до рязко покачване на цените на недвижимите имоти и до истински потребителски бум, който завършва с кризата от 2008 г.
Върху тези принципи гради и своя бизнес Хауърд Хюз. След като не успява да възстанови загубите си от безумния скъпия си филмов проект, той се впуска в нова авантюра — строителството на най-бързия в историята изтребител и на най-големия пътнически самолет.
И тази история напълно отговаря на логиката на развитието на капитализма от „балон“ към нов, още по-голям „балон“. Във всеки случай бизнесменът Хюз така и не потъва във финансово отношение, но все пак се побърква.

9. „ЩЕ СЕ ЛЕЕ КРЪВ“ (There Will Be Blood, 2007) – реж. Пол Томас Андерсон.
Възходът на героя от този филм, пресъздаден великолепно от Даниъл Дей-Луис, е показан на фона на онзи ранен период от историята на нефтодобива в САЩ, когато американците се превръщат в най-големите производители на петрол в света. Именно на тях принадлежат лаврите за създаването на първата петролна кула – преди това черното злато е само страничен продукт при добива, например на сол. Интуицията на Плейнвю, който във филма буквално с носа си надушва къде има петролен слой, след десетилетия се въплъщава в сложни технологии за производство на петрол, благодарение на които днес страните от Персийския залив и дори Русия зависят от американското ноу-хау в петролодобива.
Плейнвю е представен във филма като човек, който е буквално обсебен от жаждата за нови и нови печалби. На практика той върти бизнеса, заради самия бизнес, влагайки всичко обратно в производството.
Той не вярва в нищо и в никого – за него няма друга ценност, освен петролът. Готов е да унищожи всеки, който се изпречва на пътя му. Смята бог за шарлатанин и без да му мигне окото убива местния проповедник, който също се оказва мошеник, преследващ свои користни цели.
Не случайно Пол Томас Андерсон прави своя филм точно през 2007 г. За него образът на Плейнвю е матефора на ужасното лице на капитализма, преживяващ дълбока криза, която става очевидна именно през последната година от президенството на Буш – младши. И както Плейнвю не се спира пред нищо, така и този капитализъм е готов на нови и нови войни като тази в Ирак, само за да сложи ръка на още и още източници на петрол.

10. „СОЦИАЛНАТА МРЕЖА“ (2010) – реж. Дейвид Финчър
„Потребителите са обвързани един с друг, в това е същността. Студентите влизат в мрежата, само защото там са техните приятели и ако падне една плочка от доминото, след нея ще паднат всички, ясно ли е?“ Марк Зукърбърг
За разлика от магнатите, за които вече стана дума, Марк Зукърбърг не демонстрира пригежаването на свръхбогатство. Превръщайки се в милиардер, той почти не се отличава в тълпата: облеклото му е като на повечето младежи, живее незнайно къде и се придвижва незнайно как. За това че има много пари говори само фактът, че разполага със скъпоструващи адвокати, а също и с последен модел клетъчен телефон и няколко лаптопа. Впрочем, вероятно, всичките са собственост на компанията, а не лично негови. Класовите различия в този филм не се набиват на очи. Новите предпиремачи не са вече предишните цинични персони от чужд на нашия свят, а обикновени, неуверени в себе си хора, почти като нас самите.
Традиционните канали за разпространение на информация като киното и пресата, отстъпват пред Интернет, който е далеч по-индивидуален. Марк Зукърбърг решава да заложи именно на тази индивидуализация. И макар че, все още не е съвсем ясно как Facebook и нему подобните ще успеят да превърнат човешките отношения в пари, инвесторите в тях се надяват, че рано или късно някой ще се сети. И очаквайки в недалечно бъдеще огромни печалби, те се надпреварват да си издействат отсега места за това светло бъдеще — с това се обяснява поразително високата стойност на подобни на Facebook компании.
Зукърбърг успява да създаде виртуална социална среда, основана върху това, че днес всеки идка да знае всичко за другия, без за целта да влиза в непосредствен контакт. Находчивият предприемач продава на милиони хора собствения им стремеж да се впишат в социални структури и йерархии, да принадлежат към определени кръгове, да познават „нужните“ хора. При това неговото собствено положение в социалната йерархия на Харвард, където учи, е незавидно: той е „ботаник“, приятелката му го зарязва, не умее да общува с хората. С една дума, той е лузър, който внезапно успява да спечели всички, макар и никой да не може да разбере, как именно го постига.
Най-младият от всички магнати, които сме виждали досега на екрана, фактически се превръща във „финансист 2.0“ — човек, направил състояние на базата на нещо още по-виртуално от финансовите машинации, каквото е съвременният Интернет.
Източник: rusrep.ru