Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ТОП 10 БЛОКБЪСТЪРИ ЗА 2013 ГОДИНА


25.12.2013  Текст:  Георги Петров

НОВИНИ

   

В последните дни на годината, когато обръщаме поглед назад, припомняйки си най-ярките изживявания пред големия екран, няма как да заобиколим комерсиалното кино, чието присъствие в българските салони е все по-осезателно. А и няма как да не признаем, че мнозинството от филмовите зрители, ходят на кино предимно за развлечение, очаквайки все по-мащабни и разтърсващи зрелища. И, естествено, Холивуд им ги осигурява,  бълвайки все по-мащабни и по-скъпи продукции (блокбъстъри), върху които продължава да се крепи филмовият бизнес.
Предлагам да видим класацията на десетте най-добри блокбъстъри, излезли у нас през 2013 година, съставена от Георги Петров, студент във факултета по журналистика и масова комуникация на софийския университет „Св. Кл. Охридски“, който е сред най-активните автори в сайта „
Под моста“.

ТОП 10 БЛОКБЪСТЪРИ ЗА 2013 ГОДИНА

10. Pacific Rim /Огненият пръстен – На почетното последно място в класацията поставям най-простоватия страхотен филм за годината или пък... най-страхотния простоват филм за годината. Беше пределно ясно от самото начало, че „Огненият пръстен” ще представлява детската фантазия на големия творец Гийермо Дел Торо, реализирана със стотици милиони долари и наситена с уважение, любов и препратки към жанра на чудовищата в азиатското кино. Лентата беше препълнена с неща, в които 9-годишното хлапе във всеки от нас би се влюбило веднага – огромни чудовища, огромни роботи и много, много зрелищен екшън бяха само малка част от тях.

Това, което вдигна „Огнения пръстен” на доста по-високо ниво от недоразумения като „Трансформърс”, бяха изчистената история, клишираните, но добре очертани персонажи, и най-вече ясните развлекателни намерения, далеч от комерсиализма и псевдосериозната претенциозност на трилогията на Майкъл Бей. Гийермо Дел Торо показа защо толкова дълго и толкова силно е искал да реализира този свой проект и предостави на световната филмова аудитория пример за класически летен блокбъстър със също толкова класическо действие и завършек. Такива касови хитове за цялото семейство в духа на „Деня на независимостта” бяха превърнати почти в отживелица от мрачния реалистичен тон, наложен от Кристофър Нолан в комерсиалното кино през последните години, но „Огненият пръстен” е филм, който развълнувани деца и подсмихващите им се родители ще гледат с удоволствие и след 20 години.

9. Now You See Me /Зрителна измама – Режисьорът Луи Летерие не е най-обичаното име в критическите среди, но отдавна се е превърнал в еквивалент за добро забавление в киносалоните. Протежето на Люк Бесон стартира цели поредици с „Транспортер” и „Сблъсъка на титаните” и се нае с нелеката задача да направи филм на “Marvel” за Хълк само 5 години, след като супергероят получи съвсем различна екранизация от “Fox” под режисурата на големия Анг Лий. През тази година Летерие събра суперзвезден актьорски състав за екшън трилъра си “Зрителна измама” и отново предостави нужната доза развлечение на световната филмова аудитория.

Джеси Айзенбърг, Уди Харелсън, Марк Ръфало, Морган Фрийман, Мелани Лоран, сър Майкъл Кейн... тези имена сами по себе си са достатъчни причини, за да се гледа този филм. Но тук те са подкрепени от сценарий, достатъчно адекватен, за да демонстрира силните им страни, и достатъчно остроумен, за да си личи на екрана пределно ясно, че тези холивудски звезди се забавляват пред камерата. Доброто настроение е заразно, екшънът е режисиран добре, магическите номера са зрелищни, а обратите са интригуващи. Всички предпоставки са налице за един изключително развлекателен летен филм, който, напук на песимистичните очаквания, натрупа достатъчно стабилни приходи, за да се сдобие и с продължение. Отново под режисурата на Луи Летерие и с участието на звездите от първия филм, можем само да се надяваме, че през 2015 година и продължението ще ни заинтригува така добре.

8. 2 Guns /Два патлака – Най-звучно преведеното филмово заглавие в България за 2013 година се оказа и доста приятен филм с участието на Дензел Уошингтън и Марк Уолбърг. В ера, в която класическият “buddy cop” екшън жанр е срамно занемарен в Холивуд, режисьорът Балтазар Кормакур ни предостави филм именно в духа на такива обичани хитове като „48 часа”, „Смъртоносно оръжие” и „Час пик”. Исландецът стана известен с интригуващи заглавия в родината си и натрупа значителен стаж в независимото кино, преди да навлезе в Холивуд. „Два патлака” е наситен с респект точно към холивудската традиция на “buddy cop” екшъните, на каквито рядко се натъкваме днес. Ентусиазмът ми бе споделен от отвъдокеанските критици и от плащащите потребители, които дадоха на филма задоволителни приходи от над 130 милиона долара.

Всъщност успехът или провалът на всеки филм в традицията на „Два патлака” зависи изцяло от химията между двамата главни актьори. Тандемите Ник Нолти/Еди Мърфи и Мел Гибсън/Дани Глоувър направиха „48 часа” и „Смъртоносно оръжие” емблематични заглавия за времето си. Дензел Уошингтън и Марк Уолбърг притежават абсолютно същата спокойна химия, шегите между тях прелетяват непринудено и забавно, куршумите, които изстрелват в унисон, уцелват целта си за радост, а не за досада на зрителя. Също толкова хубав саундтрак допринася допълнително за качествата на този чудесен, непретенциозен филм.

7. Star Trek Into Darkness /Стар Трек: Пропадане в мрака – Легендарната поредица „Стар Трек” получи изключително нужен рестарт през 2009 година от Дж. Дж. Ейбрамс – най-известното и преуспяло протеже на Стивън Спилбърг. Филмът беше научнофантастичен екшън от най-висок калибър, одобрен от изключително висок процент критици, както и от зрителската аудитория. Продължение беше неизбежно и дори и то да не се превръна в това, в което „Черният рицар” се превърна за Батман, все пакси свърши отлично работата.

Неслучайно споменах филма на Кристофър Нолан за Хамлет на супергероите, както наричат Батман понякога. „Пропадане в мрака” директно взима сюжета и основните теми на комерсиалния шедьовър на миналото десетилетие, като им дава малко по-различен прочит и вдига количеството на екшъна и разрушенията. Липсата на оригиналност сваля качеството на филма с няколко градуса, но безупречните ефекти, постоянната интрига и добрата актьорска игра го поддържат на прилично ниво. Един човек му дава място в тази класация и това е Бенедикт Къмбърбач. В легендарната роля на Кан, обичана от поколения фенове на „Стар Трек”, Къмбърбач демонстрира харизма, заплашителност и присъствие, недосегаеми за който и да е друг на екрана. Единствените моменти, в които това е в ущърб на филма, са тези, в които британецът прави американските си колеги Крис Пайн и Закари Куинто смешни с всеобхватното си присъствие и аура. Все пак вече изброените плюсове в „Стар Трек: Пропадане в мрака” акумулират достатъчно качества, за да го направят достойно продължение на акламирания хит от 2009 година.

6. Man of Steel /Човек от стомана – През 2013 година България доживя да види екранното възкресение на най-големия супергерой за всички времена. След като филмите с Кристофър Рийв от 70-те и 80-те години не са били показани у нас заради патриотичния си проамерикански тон, а опитът на Браян Сингър за продължение на поредицата през 2006 година се провали гръмко, 2013 година най-сетне дойде за феновете на Супермен. Под вещото ръководство на Кристофър Нолан, Дейвид С. Гойър и Зак Снайдър, последният син на Криптон влетя на големия екран с гръм и трясък. И резултатът беше един абсолютно задоволителен супергеройски филм.

Сценарият демонстрира силата и тежестта си през първата половина на филма. Развитието на прочутите персонажи, изиграни с уважение и вещина от млади звезди като Хенри Кавил и Ейми Адмс, както и от легенди като Ръсел Кроу и Кевин Костнър, е логично, естествено, органично. По същия начин се движи и сюжетът. Майкъл Шанън се справя безупречно с ролята на злодея Зод – генерал с фанатичен огън в очите, генетично създаден и роден, за да изпълни една-единствена мисия в живота си. Именно това прави персонажа трагичен и придава допълнителна тежест на събитията на екрана. През втората половина екшънът се увеличава с голяма сила и ставаме свидетели на сблъсък между Супермен и Зод, който превръща грандиозната битка между Нео и Смит от „Матрицата: Революции” в евтина анимация от стара компютърна игра. А всъщност какво повече може да искаме от един филм за Супермен? Адекватно развити персонажи, които лесно да изнесат на гърба си зрелищното заключение, което се предполага дори само заради способностите на главния герой. Актьори, сценаристи и режисьор заслужават похвала – това е модерният филм за Супермен, който всички очаквахме и искахме да видим.

5. Elysium /Елизиум – Нийл Блумкамп взриви света на киното със „Сектор 9” през 2009 година, давайки на Холивуд надежда, че е намерил майстора на научнофантастичния жанр за следващите няколко десетилетия. Тази надежда е подкрепена и от „Елизиум”, първият високобюджетен студиен филм на Блумкамп с участието на звезди като Мат Деймън и Джоди Фостър. Лентата има интересна сюжетна концепция, която дава почва за известен политически заряд (макар и не толкова откроен, колкото в „Игрите на глада: Възпламеняване”, за който ще стане дума по-нататък) и за доста зрелищно действие. Екшънът е режисиран със страхотна ефективност – макар и кратки, сцените са твърде зрелищни и запомнящи се, за да утолят сетивния ни глад за „хляб и зрелища” и да ни оставят в очакване за още.

Мат Деймън, Джоди Фостър и Шарлто Копли вършат също толкова ефикасна работа в главните роли. Деймън играе главен герой, с който лесно може да се идентифицира всеки зрител в киносалона и да си пожелае да върши неговите подвизи. Алегоричното действие с паралели в реалността ни също спомага за връзката с аудиторията, която е фактор от първостепенно значение за успеха на всеки филм. Така е и с „Елизиум” – макар и стъпка надолу от предишното начинание на режисьора, филмът ни предоставя достатъчно художествена и развлекателна стойност, за да задоволи.

4. Oblivion /Забвение – С незадоволителния си дебют „Трон: Заветът” младият режисьор Джоузеф Косински показа на света, че е майстор на визуалните ефекти, но само загатна за творческата си енергия и истинските си спосбности. „Забвение”, написан и режисиран от него, носи белезите на близката връзка, която се формира между автор и лично произведение. И точно затова е безмерно по-добър от „Трон: Заветът”. Косински сам заявява, че „Забвение” е своеобразен акт на преклонение към научнофантастичните филми от 70-те години и инкорпорира много сюжетни елементи от тях. Подобна комбинация придава на лентата своя собствена оригиналност. За това спомага и частичната работа по сценария на Майкъл Арндт, човекът зад филми като „Мис Слънчице”, „Играта на играчките 3” и тазгодишния хит „Игрите на глада: Възпламеняване”.
Истинският коз на филма са безупречните визуални ефекти и актьорът в главната роля. Картините на екрана са изрисувани със завидно майсторство, като са използвани максимален брой реалистични декори и минимален брой кадри на син екран. Екшън сцените са режисирани с динамика и яснота, като специална похвала заслужава феноменалното въздушно преследване. Другият голям плюс на лентата е Том Круз. Най-голямата екшън звезда на Холивуд за последния четвърт век се завръща в научнофантастичния жанр след известно отсъствие, и го прави с едно от най-добрите си представяния в последно време. Тежестта и фокусът на цялото действие пада върху плещите му, но ветеранът Круз я поема и я изнася до чудесен финален резултат без никакви проблеми. А въпросният резултат е „Забвение”, един качествен научнофантастичен екшън.

3. The Wolverine /Върколакът – Поредицата за мутантите от „Х-Мен” винаги е била наблюдавана с интерес и оценявана високо в критическите среди заради чудесните си паралели с реалността ни, в която всякакви малцинства страдат от дискриминация и имат ограничени начини да се борят с нея. В центъра на действието на всички филми от тази поредица (с изключение на „Х-Мен: Първа вълна”, където има няколкосекундна комична поява) стои един персонаж – всеобщият любимец Върколакът, изигран във всички тези случаи от носителя на „Тони” и номиниран за „Оскар” Хю Джакман. Е, през 2013 година Върколакът най-после получи самостоятелния филм, който заслужаваше от години.

„Върколакът” е продукт на любовта към митичния персонаж и безкрайния художествен потенциал, заложен му от авторите на многобройните класически комикси с негово участие. Филмът представлява класически пример за “character study” – главният персонаж е на фокус, изследва се в дълбочина и цялата тежест пада върху актьора в съответната роля. Поддържащите персонажи имат само аксесоарна функция и почти никаква стойнст извън нея. По този паралел си позволих да сравня „Върколака” дори с гангстерската класика „Белязаният” от 1983 година, където Тони Монтана, изигран от Ал Пачино, е обект на такова “character study”.
Добре е, че в този случай тежестта пада върху Хю Джакман – изключително способен актьор, пределно запознат с персонажа, който играе вече рекордни 6 пъти, и истински влюбен в него. Шестото превъплъщение на Джакман като прочутия мутант с ноктите е и най-силното му. Липсва силен злодей – от такъв няма и нужда. Филмът функционира така добре, точно защото действието се движи леко, бързо и концентрирано върху плещите на централния персонаж. А от негова гледна точка тук безсмъртието е детайлно разгледано като мотив, както в никой друг филм досега – не като желана награда или благословия, а като неотменно наказание и проклятие за носителя си. „Върколакът” носи всички типични характеристики на легендарния супергерой - лаконичния стил, пиперливите изказквания, моралния конфликт, емоционалната нестабилност на един 150-годишен мутант и, разбира се, неудържимата ярост – и точно с това се превръща в сбъдната мечта за феновете му. Начело с Хю Джакман.

2. The Hunger Games: Catching Fire /Игрите на глада: Възпламеняване – Ще бъда честен, когато призная, че до преди 2 месеца изобщо не бях запознат с фикционалния свят на Сюзан Колинс, представен в литературната й трилогия. Изгледах първия филм „Игрите на глада” съвсем наскоро – и той остави вкуса на безразличието в устата ми. Бях запознат с определени персонажи и типичните им черти, но действието не предостави достатъчно еволюция на тези персонажи, нито достатъчно мащаб или драматизъм, за да се изявят истински. Продължението „Възпламеняване” поправи всички тези недостатъци и умножи по 10 хубавите страни на първия филм.
Главният персонаж Катнис Евърдийн се превръща в един от най-популярните и силни символи на женска сила и сексуалност в скорошната филмова история. За това спомагат редица фактори. Фантастичният сценарий разширява емоционалния й диапазон паралелно с тематичния спектър на филма – студената харизма и твърдата решителност от първата част прерастват в личностни и идейни колебания, гняв, тъга, любов, безсилие и отново се връщат на ледената решителност, която създава паралели между Катнис и множество реални революционерки и водещи лица от световната ни история. Всички тези черти трябва да се илюстрират адекватно на екран и Дженифър Лоурънс прави точно това – младата носителка на „Оскар” си остава най-големия коз на поредицата.
Самото действие се разширява като мащаби и създава чувство за епос и грандиозност. Социално-политическият заряд е на едно ниво с „Черния рицар: Възраждане” от миналата година, също толкова интригуващи са и засегнатите теми – примерът на големия човек, реакцията на масата хора, личните последствия за титаните, превърнати в идоли не заради своето желание, а заради желанието на хората. Поддържащият състав остава на страхотно ниво, начело с брилянтния Доналд Съдърланд. Отвореният завършек и засвидетелстваното високо ниво превръщат „Възпламеняване” в едни игри на нашия глад за още.

1. Gravity /Гравитация – Ирония на съдбата е фактът, че най-добрият блокбъстър за 2013 година изобщо не е създаден като такъв. „Гравитация” на Алфонсо Куарон има бюджет в диапазона между 80 и 100 милиона долара и беше пуснат по кината през октомври – „мъртъв” месец за филмите от финансова гледна точка според комерсиалните експерти. Освен това „Гравитация” далеч не се отличава с финансови амбиции – лентата има много повече характер на „престижен” филм с афинитет към критиците и сезона на наградите, отколкото към масовата аудитория. За капак, филмът се продуцира от независими компании и “Warner Bros.” единствено го разпространява. Точно затова и в ревюто си за „Игрите на глада: Възпламеняване” заявих, че не считам „Гравитация” в същата категория филми. Но крайната сума на приходите, надвишаващи 650 милиона долара, както и повсеместният интерес, промениха фактите, а оттам – и моето скромно мнение. „Гравитация” може да се класифицира като блокбъстър и ако се сметне за такъв, то със сигурност трябва да оглави тази класация.

Филмът е хвален толкова много и от толкова хора, че каквото и да напиша тук за него, просто няма да е достатъчно. По мое мнение режисурата е най-добрата за годината, и то не само в сферата на популярното кино, но и като цяло. Мнението ми явно се споделя и от киноманите, които масово заявяват прогнозите си за „Оскар” за най-добра режисура за Алфонсо Куарон. И наградата изобщо няма да е незаслужена. Фантастичната визия на „Гравитация” е основния му коз и главния мотив да се гледа на кино, за предпочитане - в оптималния IMAX формат. Филмът не е научна фантастика. Това е един пределно реалистичен трилър в космоса, заснет с разрушения, постоянно движение и много динамика, и то само за 100 милиона долара! Човек може само да си представя какво би сторил Алфонсо Куарон с бюджет от 250 милиона, с какъвто разполагаха безмерно по-слаби продукции като „Самотният рейнджър” или „Джон Картър”. За страхотния реализъм спомагат и архивните кадри от „НАСА”, умело инкорпорирани в лентата за съвършена достоверност.

Ако техническото ниво е просто забележително, то силното напрежение е постоянно и държи зрителя на ръба на седалката от първата до последната минута. Няма как да се пренебрегне и заслугата на актрисата в главната роля, която практически изнася филма на раменете си. Сандра Бълок заслужава безбройните похвали, които вече получи за превъплъщението си, както и номинацията за „Оскар”, която по всяка вероятност се задава в близкото й бъдеще. Борбата й за статуетката с Кейт Бланшет от „Син жасмин” ще е безмилостно жестока, но както и да завърши, признанието за Бълок ще е достатъчно показателно за отличната й работа в този филм. Комбинацията от перфектна реалистична визия, перфектен напрегнат сценарий и перфектна актьорска игра прави „Гравитация” един перфектен филм – и най-добрият блокбъстър за 2013 година.

 

 



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации