Том Ханкс

• 
• Add new коментар

Том Ханкс, който днес навършва 55 години, е вторият актьор в историята след Спенсър Трейси, спечелил „Оскар“ за главна роля през две поредни години – 1994 и 1995 (за изпълненията във филмите „Филаделфия“ и „Форест Гъмп“).
Този безспорен любимец на милиони хора от целия свят практически винаги играе роли на добри, простодушни американци, харесващи се на широката публика. Прославя се още през 1984 г. с участието си във филма на Рон Хауърд „Splash”. Това е симпатична комедия, която има голям зрителски успех. В нея играе млад човек, който се влюбва в русалка.

За пръв път е номиниран за „Оскар“ за ролята си във филма „Голям“ (1988). Това пак е романтична комедия, в която пресъздава дете, оказало се внезапно в тялото на възрастен човек. Именно с подобна роля блясва и във „Форест Гъмп“ на режисьора Робърт Земекис - един от най-хубавите филми с негово участие, който му носи втори пореден „Оскар“ и го превръща в легенда.

Година преди това печели огромна популярност също с романтична комедия („Безсъници в Сиатъл“), в която играе заедно с Мег Райън. Ханк и Райън са звездите и в „Имате поща“ – поредната романтична комедия на Нора Ефрон, която обаче няма толкова голям успех.
През 2000 г. Том Ханкс се изявява отново под режисурата на Земекис в „Корабокрушенецът“ (Cast Away, 2000), в който е обикновен пощенски служител, оказал се изгнаник на безлюден остров. Специално за тази роля сваля цели 20 кг от теглото си. Освен зрителските симпатии, които безотказно печели с всеки свой филм, получава „Златен глобус“ и призанинето на нюйоркските и чикагските критици.

Участва в два филма на Стивън Спилбърг – „Хвани ме, ако можеш” (2002) и „Терминал” (2004). В първия е агент на ФБР, преследващ най-младия и най-търсен измамник в САЩ (Леонардо Ди Каприо), а във втория е простодушен имигрант от Източна Европа, говорещ на български. Излишно е да уточнявам, че става въпрос за поредната романтична комедия.
Въобще Том Ханкс е идеалният актьор за този любим на американската публика филмов жанр.
Разбира се, освен в романтични комедии, в които обикновено пресъздава симпатични и наивни герои, приличащи много на внезапно пораснали деца, Том Ханкс участва и в култови драми, като „Аполо 13“ (1995), „Спасявянето на редник Райън“ (1998), „Зелената миля“ (1999) и „Път към отмъщение“ (2002), в които доказва, че е способен на много повече от това, заради което го обича масовата публика.

За съжаление, напоследък все по-често предпочита да угажда на нейните вкусове. Ролите му в „Шифърът на Леонардо” (2006) и „Ангели и демони“ (2009) не се отличават с нищо оригинално, което обаче не е пречка да се окажат сред най-успешните (във финансово отношение!) в кариерата на Ханкс.
Неотдавна бе разпространена новината, че е готов да изпълни ролята на професор Лангдън за трети път в бъдещата екранизация на „Изгубеният символ“ на Дан Браун.
Новият проект ще е своеобразно продължение на предишните кинохитове по книги на този автор. Този път неговият герой ще трябва да разгадае нова мистерия за срок от 12 часа. За последно Том Ханкс влезе в кожата на проф. Лангдън за филма „Ангели и демони”, направен с явното намерение да повтори касовия успех на „Шифърът на Леонардо”. Но се е получило нещо, наподобяващо сандвич БигМак, съставен от няколко пласта на историята – на Ватикана, на полумитичната секта Илюминати, на Ренесанса, на папското законодателство, че дори и на последните постижения на квантовата физика. Този тюрлюгювеч по идея е трябвало да подлужи за фон на новите приключения на проф. Лангдън в Рим, които са толкова нелепи, че трябва да си на не повече от 14 години, за да ти харесат.
Някъде към средата канонадата от данни за римските църкви, статуите на Бернини, реда за избиране на папите и ... поведението на елементарните частици, просто те прави безчувствен към случващото се.
Като си помисля, че се задава ново продължение на тази безсмислена сага, ми става лошо. Жалко е, когато актьори от ранга на Том Ханкс се съгласяват с готовност да участват в подобни изсмукани от пръстите зрелища. Ако ставаше въпрос за Силвестър Сталоун, нямаше да ме е яд толкова, но все пак Том Ханкс е друга бира, както се казва. 

Днес той е сред най-богатите и влиятелни актьори в Холивуд, печелещ астрономични хонорари не само от ролите си, но и от успешната си продуцентска кариера. Участвал е в продуцирането на 34 филма, сред които е „Моята голяма луда гръцка сватба” (2002) – един от най-касовите американски филми, заснет само за $5 млн., а донесъл общо $369 млн. приходи!
Заедно със Спилбърг е копродуцент и автор на сценария на минисериала на HBO „Братя по оръжие” (Band of Brothers, 2001), който е отличен с няколко престижни награди (сред които и „Златен глобус” за най-добър минисериал). 

Том Ханкс е продуцент и на „Лари Краун“ - най-новият филм с негово участие, за който вече стана въпрос в началото. Дебютната лента на Ханкс като режисьор бе „Музиката, която правиш”, излязла през 1996 г. Тя бе посветена на младежка поп-група, която се разпада след първия си хит. Макар и да нямаше касов успех, този му филм получи ласкави критически отзиви.
Съмнявам се обаче дали ще получи такива и за „Лари Краун“, който не се отличава с нищо стандартните романтични комедии, ориентирани към непретенциозния вкус на масовия зрител.