Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ТОМ ХАНКС НА 60 ГОДИНИ


11.07.2016  Текст:  Красимир Кастелов

ОБЗОРИ

   

ТОМ ХАНКС, който навърши 60 години на 9 юли, е вторият актьор в историята след Спенсър Трейси, спечелил „Оскар“ за главна роля в две поредни години – 1994 и 1995 (за изпълненията си във филмите „Филаделфия“ и „Форест Гъмп“). Последният филм с негово участие, прожектиран у нас, бе "Мостът на шпионите" (Bridge of Spies, 2015), на Стивън Спилбърг.

Спомням си, че по случай неговата 57-ма годишнина отбелязах, че най-новият филм с негово участие, показван у нас, е бил Облакът атлас” (Cloud Atlas, 2012) на режисьорите Анди Уашовски, Лана Уашовски и Том Тиквер. И тогава бях изразил съжалението си от факта, че нашите разпространители не са сметнали за нужно да купят и филма на Стивън Долдри „Ужасно силно и адски близо” (Extremely Loud & Incredibly Close), в който за пореден път Том Ханкс демонстрира огромния си талант. 
Първоначално се прославя като комик, а едва след това си спечелва заслужена слава и на драматичен актьор. Има своя звезда на прочутата "Алея на славата" в Холивуд
.

Този безспорен любимец на милиони хора по целия свят почти винаги играе роли на добри, простодушни американци, харесващи се на широката публика. Прославя се още през 1984 година с участието си във филма на Рон Хауърд „Плясък” (Splash) - симпатична комедия, която има голям зрителски успех. В нея Ханкс играе млад човек, който се влюбва в русалка.

За пръв път е номиниран за „Оскар“ за ролята си във филма „Голям“ (Big, 1988). Отново романтична комедия, в която пресъздава образа на дете, оказало се внезапно в тялото на възрастен човек. Именно с подобна роля блясва и във „Форест Гъмп“ (Forrest Gump, 1994) на режисьора Робърт Земекис - един от най-хубавите филми с негово участие, който му носи втори пореден „Оскар“ и го превръща в легенда. 
Година преди това печели огромна популярност пак благодарение на участието си в романтична комедия („Безсъници в Сиатъл“), в която играе заедно с Мег Райън.
Ханкс и Райън са звездите и в „Имате поща“ – поредната романтична комедия на Нора Ефрон, която обаче няма чак толкова голям зрителски успех. 

През 2000 г. Том Ханкс се изявява отново под режисурата на Робърт Земекис в „Корабокрушенецът“ (Cast Away, 2000), в който влиза в кожата на обикновен пощенски служител, оказал се изгнаник на безлюден остров. Специално за тази роля той сваля цели 20 кг от теглото си. Освен зрителските симпатии, които безотказно печели с всеки свой филм, този път получава „Златен глобус“ и признанието на нюйоркските и чикагските критици.

Досега се е снимал четири пъти под режисурата на Стивън Спилбърг – "Спасяването на редник Райън" (Saving Private Ryan, 1998), „Хвани ме, ако можеш” (Catch Me If You Can, 2002), „Терминал” (The Terminal, 2004) и „Мостът на шпионите” (Bridge of Spies, 2015).  В първия играе ролята на капитан Милър, който има тежката мисия да открие в тила на врага изчезналия редник Джеймс Райън, чиито трима братя са загинали почти едновременно в сражения.  Във втория пък е агент на ФБР, преследващ най-младия и най-търсен измамник в САЩ (Леонардо Ди Каприо). В третия е простодушен имигрант от Източна Европа, говорещ на български. Излишно е да уточнявам, че става въпрос за поредната романтична комедия. Въобще Том Ханкс е идеалният актьор за този любим на американската публика филмов жанр. Дори и в четвъртия филм под диригентската палка на Спилбърг, който е шпионски трилър, той остава верен на романтичния си подход при трактовката на ролите, които играе. И това именно най-много се харесва на широката публика - този леко мелодраматичен привкус на филмите с негово участие. 
Подходът му не е по-различен дори и когато се снима в биографични драми от типа на филма на Джон Лий Ханкок „Спасяването на Мистър Банкс” (Saving Mr. Banks, 2013), в който Ханкс се превъплъщива в самия Уолт Дисни, а негова партньорка е прекрасната британска актриса Ема Томпсън, която пресъздава на екрана авторката на „Мери Попинз“. Както е известно, едноименната екранизация на този прочут роман от студиото на Уолт Дисни, е отличена с 5 награди "Оскар" през 1965 г.

Разбира се, освен в романтични комедии, в които обикновено представя симпатични и наивни персонажи, приличащи много на внезапно пораснали деца, Том Ханкс участва и в култови драми, като „Аполо 13“ (1995), „Спасявянето на редник Райън“ (1998), „Зелената миля“ (1999), „Път към отмъщение“ (2002) и „Капитан Филипс“ (Captain Phillips, 2013),  в които доказва, че е способен на много повече от това, заради което го обича масовата публика.

За съжаление, като че ли все по-често предпочита да угажда на нейните вкусове. Ролите му в „Шифърът на Леонардо” (2006) и „Ангели и демони“ (2009) не се отличаваха с нищо оригинално, което обаче не бе пречка да се наредят сред най-успешните (във финансово отношение!) в кариерата на Ханкс.
Вече се знае, че предстои да го видим в ролята на професор Лангдън в поредното му (трето!) участие в екранизация по произведение на Дан Браун под режисурата на Рон Хауърд. Филмът, който се казва "Ад" (Inferno, 2016), е своеобразно продължение на предишните кинохитове по бестселъри на Браун. 
За последно Том Ханкс влезе в кожата на Лангдън във филма „Ангели и демони”, който бе направен с явното намерение да повтори касовия успех на „Шифърът на Леонардо”. Но, според мен, се е получило нещо, наподобяващо по-скоро сандвич БигМак, съставен от няколко исторически пласта – на Ватикана, на полумитичната секта Илюминати, на Ренесанса, на папското законодателство, че дори и на последните постижения на квантовата физика. Този тюрлюгювеч по идея е трябвало да послужи за фон на новите приключения на героя на Ханкс в Рим, които бяха толкова нелепи, че трябва да си на не повече от 14 години, за да ти харесат. 
Като си помисля, че през октомври предстои да излезе в кината ново продължение на тази безсмислена сага, ми става лошо. Жалко е, когато актьори от ранга на Том Ханкс се съгласяват с готовност да участват в подобни изсмукани от пръстите зрелища. Ако ставаше въпрос за Силвестър Сталоун, нямаше да ме е яд толкова, но все пак Том Ханкс е друга бира, както се казва. 
Днес той е сред най-богатите и влиятелни актьори в Холивуд, печелещ астрономични хонорари не само от ролите си, но и от успешната си продуцентска кариера. Участвал е в продуцирането на 50 филма, сред които е „Моята голяма луда гръцка сватба” (2002) – един от най-касовите американски филми, заснет само за $5 млн., а донесъл общо $369 млн. приходи! А като си помисли човек, че детството на Ханкс не е било от най-безметежните и едва ли си е представял някога блестящото си бъдеще. Родителите му се развеждат още докато бил съвсем малък. И затова често самият споделя, че всъщност е имал общо четири бащи, три майки, учил е в пет училища и е живял в десет къщи.

Сред най-големите постижения на Том Ханкс като продуцент и творец е създаването заедно със Стивън Спилбърг на сценария на телевизионната поредица на HBO „Братя по оръжие” (Band of Brothers, 2001), която е отличена с няколко престижни награди (сред които и „Златен глобус” за най-добър минисериал). 

Том Ханкс е продуцент, режисьор и изпълнител на главната роля в „Лари Краун“ (Larry Crowne, 2011) - поредната романтична комедия с негово участие, която е разпространявана и у нас.

Дебютният пълнометражен филм на Ханкс като режисьор е „Музиката, която правиш” (That Thing You Do!), излязъл през 1996 г. Той е посветен на младежка поп-група, която се разпада след първия си хит. Макар и да няма касов успех, този негов филм получава ласкави отзиви от специалистите. 
Продуцентската компания Playtone, принадлежаща на Том Ханкс, стои и зад най-новия филм на режисьора Том Тиквер "Холограма за краля" (A Hologram for the King, 2016), излязъл по-рано тази година. Независимо от участието и на самия Том Ханкс в една от главните роли, продукцията, струваща над 30 милиона щатски долара се провали и донесе едва $ 4.2 млн. от разпространението си в кината на САЩ и Канада. 


 

 



Коментари (0)


     

 

    
    КИНОТО НА ПРЕХОДА – ВЧЕРА И ДНЕС
    (видео подкаст)