Този безспорен любимец на милиони хора по целия свят практически винаги играе роли на добри, простодушни американци, харесващи се на широката публика. Прославя се още през 1984 г. с участието си във филма на Рон Хауърд „Плясък” (Splash) -симпатична комедия, която има голям зрителски успех. В нея Ханкс играе млад човек, който се влюбва в русалка.
За пръв път е номиниран за „Оскар“ за ролята си във филма „Голям“ (Big, 1988). Пак романтична комедия, в която пресъздава дете, оказало се внезапно в тялото на възрастен човек. Именно с подобна роля блясва и във „Форест Гъмп“ на режисьора Робърт Земекис - един от най-хубавите филми с негово участие, който му носи втори пореден „Оскар“ и го превръща в легенда.
Година преди това печели огромна популярност също с романтична комедия („Безсъници в Сиатъл“), в която играе заедно с Мег Райън. Ханкс и Райън са звездите и в „Имате поща“ – поредната романтична комедия на Нора Ефрон, която обаче няма толкова голям зрителски успех.
През 2000 г. Том Ханкс се изявява отново под режисурата на Робърт Земекис в „Корабокрушенецът“ (Cast Away, 2000), в който е обикновен пощенски служител, оказал се изгнаник на безлюден остров. Специално за тази роля сваля цели 20 кг от теглото си. Освен зрителските симпатии, които безотказно печели с всеки свой филм, този път получава „Златен глобус“ и признанието на нюйоркските и чикагските критици.
Снима се в два филма под режисурата на Стивън Спилбърг – „Хвани ме, ако можеш” (Catch Me If You Can, 2002) и „Терминал” (The Terminal, 2004). В първия е агент на ФБР, преследващ най-младия и най-търсен измамник в САЩ (Леонардо Ди Каприо), а във втория е простодушен имигрант от Източна Европа, говорещ на български. Излишно е да уточнявам, че става въпрос за поредната романтична комедия. Въобще Том Ханкс е идеалният актьор за този любим на американската публика филмов жанр.
Разбира се, освен в романтични комедии, в които обикновено пресъздава симпатични и наивни персонажи, приличащи много на внезапно пораснали деца, Том Ханкс участва и в култови драми, като „Аполо 13“ (1995), „Спасявянето на редник Райън“ (1998), „Зелената миля“ (1999) и „Път към отмъщение“ (2002), в които доказва, че е способен на много повече от това, заради което го обича масовата публика.
За съжаление, напоследък все по-често предпочита да угажда на нейните вкусове. Ролите му в „Шифърът на Леонардо” (2006) и „Ангели и демони“ (2009) не се отличават с нищо оригинално, което обаче не е пречка да се наредят сред най-успешните (във финансово отношение!) в кариерата на Ханкс.
Вече се знае, че се е съгласил да изпълни ролята на професор Лангдън за трети път в бъдещата екранизация на „Изгубеният символ“ на Дан Браун под режисурата на Марк Романек.
Новият проект ще е своеобразно продължение на предишните кинохитове по бестселъри на Браун. Този път героят на Ханкс ще трябва да разгадае нова мистерия за срок от 12 часа. За последно той влезе в кожата на проф. Лангдън във филма „Ангели и демони”, направен с явното намерение да повтори касовия успех на „Шифърът на Леонардо”. Но се е получило нещо, наподобяващо сандвич БигМак, съставен от няколко пласта на историята – на Ватикана, на полумитичната секта Илюминати, на Ренесанса, на папското законодателство, че дори и на последните постижения на квантовата физика. Този тюрлюгювеч по идея е трябвало да послужи за фон на новите приключения на проф. Лангдън в Рим, които са толкова нелепи, че трябва да си на не повече от 14 години, за да ти харесат.
Някъде към средата канонадата от данни за римските църкви, статуите на Бернини, реда за избиране на папите и ... поведението на елементарните частици, просто те прави безчувствен към случващото се.
Като си помисля, че се задава ново продължение на тази безсмислена сага, ми става лошо. Жалко е, когато актьори от ранга на Том Ханкс се съгласяват с готовност да участват в подобни изсмукани от пръстите зрелища. Ако ставаше въпрос за Силвестър Сталоун, нямаше да ме е яд толкова, но все пак Том Ханкс е друга бира, както се казва.
Днес той е сред най-богатите и влиятелни актьори в Холивуд, печелещ астрономични хонорари не само от ролите си, но и от успешната си продуцентска кариера. Участвал е в продуцирането на 34 филма, сред които е „Моята голяма луда гръцка сватба” (2002) – един от най-касовите американски филми, заснет само за $5 млн., а донесъл общо $369 млн. приходи!
Заедно със Спилбърг е копродуцент и автор на сценария на минисериала на HBO „Братя по оръжие” (Band of Brothers, 2001), който е отличен с няколко престижни награди (сред които и „Златен глобус” за най-добър минисериал).
Том Ханкс е продуцент, режисьор и изпълнител на главната роля в „Лари Краун“ - поредната романтична комедия с негово участие, която излезе и у нас. Дебютният пълнометражен филм на Ханкс като режисьор е „Музиката, която правиш” (That Thing You Do!), излязъл през 1996 г. Той е посветена на младежка поп-група, която се разпада след първия си хит. Макар и да нямаше касов успех, този му филм получи ласкави критически отзиви.
HBO Films и продуцентските компании на Том Ханкс и Леонардо Ди Каприо работят върху биографичен филм за бившия президент на СССР Михаил Горбачов. Това e вторият проект, по който Леонардо Ди Каприо и Том Ханкс са партньори, след „Хвани ме, ако можеш” на Стивън Спилбърг.
Любопитно е, че продуцентската компания Playtone, принадлежащ на Том Ханкс е откупила правата за екранизиране на книгата „В градината на чудовищата” на писателя Ерик Ларсън. Знаменитият актьор е поканил за режисьор на бъдещия филм, в който самият той ще изпълни главната роля, Мишел Азанависиюс (носител на „Оскар” за „Артистът”). По непотвърдени все още слухове, главната женска роля ще бъде поверена на Натали Портман.
А още в края на тази година ще видим отново Ханкс на големия екран във филма на Джон Лий Ханкок „Saving Mr. Banks”, в който негова партньорка ще бъде Ема Томпсън. Този път Том Ханкс се превъплъщава в самия Уолт Дисни, а Томпсън - в авторката на прочутия роман „Мери Попинз“ П. Л. Травърс, чието истинско име е Хелън Линдън Гоф. Както е известно, едноименната екранизация на книгата от студиото на Уолт Дисни, е отличена с 5 награди "Оскар" през 1965 г.