Тери Гилиъм е един от великаните на съвременното кино и със сигурност ще остане в историята с неподражаемия си комедиен маниер на разказване и приказна естетика. 

Роден е на 22 ноември 1940 г. в Медисин Лейк (Medicine Lake) - Минесота, САЩ. Кино кариерата му води началото си от анимационния жанр. Именно по време на работата си като аниматор се запознава с легендарния английски комик Джон Клийз от прочутата група Монти Пайтън. Приятелството им, сплотено от усета към комедията и пародията, го отвежда във Великобритания, където след време се установява за постоянно. Скоро Тери Гилиъм става част от екипа на комедийната трупа, която и до днес е смятана за ненадмината в създаването на качествена комедия. Именно в процеса на съвместната работа с Греъм Чапман, Джон Клийз, Ерик Айдъл, Тери Джоунс и Майкъл Пейлин той се увлича по киното. За пръв път застава зад камерата по време на снимките на „Монти Пайтън и Светия граал” през 1975 г. Сърежисьор на този филм е Тери Джоунс. Освен това взема дейно участие в писането на сценария за филма, както и на този на „Животът на Брайън” (1979). 
Първият му самостоятелен игрален филм като режисьор е „Джаберуоки” (1977) по едноименния роман на Луис Карол. Още в него проличава интересът на Гилиъм към приказния абсурд. 
Следват двете му трилогии „Въображение” и „Американа”, включващи филмите: „Бандити във времето” (1981), „Бразилия” (1985) и „Приключенията на барон Мюнхаузен” (1988) и респективно - „Кралят на рибарите” (1991), „12 маймуни” (1995) и „Страх и отвращение в Лас Вегас” (1998). И шестте филма придобиват истински култов статус (макар че „Приключенията на барон Мюнхаузен” е касов провал) и до днес впечатляват не само със звездния си актьорски състав, но и със специфичната си естетика и чувство за хумор. 
През 2005-та Тери Гилиъм започва сътрудничеството си с Хийт Леджър, който изпълнява една от главните роли във фантастичната приказна интерпретация „Братя Грим”. След успешното начало на партньорството им Гилиъм предлага на австралийския актьор главната роля в новия си проект „Сделката на доктор Парнас”. Продукцията започва през 2007-ма, но в началото на следващата година е прекъсната, заради трагичната смърт на Леджър. За да покажат уважението си към него, както и към самия Тери Гилиъм, ролята на покойния Леджър поемат Джони Деп, Колин Фарел и Джъд Лоу. Тези събития не само фокусират световното внимание към филма още преди премиерата му, но и помагат на режисьора да развинти напълно лудото си въображение и да задълбочи изследването си на темата за (само)личността, която е ключова в цялото му творчество. „Сделката на доктор Парнасъс” се превръща в касов успех по цял свят и в своеобразно отдаване на почит към Хийт Леджър. 
Всички филми на Гилиъм могат да се определят като едно шеметно приключение в дебрите на човешката фантазия. Умишлено режисьорът бяга от студения реализъм, за да създаде свой собствен свят, който в повечето случаи е изтъкан от парадокси, абсурди и фантасмагории, а зад солидните дози хумор и пародия са замаскирани важни социално-политически послания. 
Гилиъм ообаче не е от режисьорите, свързвани с некомерсиалното „арт кино”. Филмите му са точно обратното – многомилионни продукции, привличащи масовата публика в киносалоните по цял свят. Така режисьорът постепенно се превръща в един от най-големите майстори на качественото филмово развлечение.
По случай 72-рата годишнина на Тери Гилиъм бих искала да насоча внимание към трите мои фаворита от филмографията му. Не съм особен фен на късното му творчество, което на моменти ми изглежда като лъскав шизофреничен или наркотичен трип (разбира се, без да омаловажавам несъмнените качества), затова акцентирам главно върху по-ранните му филми.

„БРАЗИЛИЯ” (1985)

Това е една от класиките във филмовата антиутопия. Вдъхновен от визията на Джордж Оруел, той представя един мрачен свят, в който отделният индивид е изцяло подчинен на Държавата – тотален контрол, водещ до цялостно притъпяване на ценностите и духовността. В този високотехнологичен тоталитарен свят плътското се превръща във върховна ценност. А основният интерес на висшата класа е пластичната хирургия, чиято утопична версия във филма, плашещо се доближава до реалната й съвременна форма. Както става в повечето случаи, един дребен, нелеп инцидент предизвиква верижна реакция и отприщва поредица главоломно нарастващи по мащаби и важност събития. Всичко започва от една печатна грешка. Заради една сбъркана буква е убит невинен човек вместо друг, смятан за опасен терорист. Дребният чиновник Сам Лаури решава да поправи злото, но се сблъсква не само с гнилата бюрокрация, но и със самата държава, превръщайки се в неин враг. (Между другото, по този начин филмът се доближава и до визията на Кафка). По време на приключенията си извън закона, Сам трескаво търси в реалността любимата, която му се присънва. 
Заглавието на филма често предизвиква недоумението на зрителите, които не могат да видят пряката му връзка със сюжета. Тери Гилиъм сам разказва, че името му е хрумнало, когато видял момиче на плажа в Порт Таблот, което танцувало под звуците на известната самба мелодия „Aquarela do Brasil”. Сцената била като контрапункт на иначе студения, сив град – точно както любовните сънища на Сам Лаури контрастират на мрачната реалност, в която живее.

„КРАЛЯТ НА РИБАРИТЕ” (1991)

Историята в този филм започва също с нелепа случайност – арогантният радиоводещ Джак (в ролята е Джеф Бриджис) несъзнателно подтиква депресиран слушател към масово насилие. Три години по-късно от циничната личност на Джак не е останала и следа – сега той сам се намира в окаяната позиция на депресиран, отчаян от живота пияница, опитващ се да сложи край на живота си, благодарение на което се запознава с бездомника Пери (Робин Уилямс). Той е една приказна личност, чиято фантазия е изградила цял нов свят около себе си. Преследван от зъл червен рицар, той търси Свещения граал, който е старателно пазен в нюйоркски дворец.
Скоро Джак трябва да се изправи срещу чувството си за вина. Пери е загубил жена си в същия инцидент от преди три години и от тогава живее по улиците без спомен за миналото си и с маниакалната идея да открие Светия граал. 
Филмът е очарователна комедийна драма, която представя мотива за непознатите, които благодарение на новото приятелство си помагат взаимно да преживят личните си трагедии. Разбира се, не липсват и типичният приказен почерк и чувство за хумор на Тери Гилиъм.

„12 МАЙМУНИ” (1995)

Подобно на „Бразилия” и в този филм имаме визията на мрачен, високотехнологичен свят от бъдещето. След епидемия, причинена от смъртоносен вирус, човечеството е принудено да живее под земята. Престъпникът Джеймс Коул (Брус Уилис) е пратен в миналото със задачата да разследва Армията на 12-те маймуни, която се счита за терористична групировка, стояща зад разпространението на вируса. След като попада в лудница в миналото, Джеймс се запознава с психиатърката Катрин (Маделийн Стоу) и пациента й Джефри (Брад Пит), с които започва изпълнението на мисията си, за да разбере, че епидемията е причинена от съвсем неочакван извършител. 
Във филма отново виждаме добре позната история, чиято развръзка е до голяма степен очаквана. Но именно тук се крие майсторството на Тери Гилиъм – да интерпретира известни и дори банални сюжети и мотиви, влагайки цялото си развинтено въображение, превръщайки ги в истинско приключение за фантазията на зрителя. 
Въпреки безспорния си принос в киното, до момента Тери Гилиъм е номиниран само веднъж за „Оскар“ и то не в качеството си на режисьор, а на съсценарист (заедно с Том Стопард и Чарлз Маккион) на филма „Бразилия“.
Но миналата година той отново напомни, че е голям майстор, спечелвайки наградата на европейската филмова академия за най-добър късометражен филм с „The Wholly Family“ -20-минутна фентъзи драма, чието действие се развива в италианския град Неапол. Онези, които познават добре творчеството на Гилиъм, ще открият в тази вълнуваща творба идеи и мотиви на всичките му досегашни търсения в киното.
През това лято стана ясно, че многострадалният му проект за филм за Дон Кихот („The Man Who Killed Don Quixote”) отново се отлага във времето. Но Тери Гилиъм не се предава и междувременно работи върху нов филм, озаглавен „Теорема Зеро“ (The Zero Theorem) с Кристоф Валц, Мат Деймън, Тилда Суинтън, Дейвид Тюлис и др. Това ще бъде антиутопия от типа на „Бразилия“ за недалечното бъдеще, чието действие се развива в могъща корпорация. Любопитно е, че се снима в Румъния.