НОВИНИ

• 
• Add new коментар

На 26 март преди 100 години е роден великият американски драматург Тенеси Уилямс, чието име ще остане и в историята на киното благодарение на няколко изключителни филма по негови пиеси. За американците този писател е също толкова култова фигура, колкото е и Чехов за руснаците. Неговите творби, като че ли стават все по-актуални с течение на времето, подобно на творчеството на руския класик. И двамата са имали огромния късмет пиесите им да бъдат поставяни на сцената или пък екранизирани от велики режисьори, а героите им да оживяват благодарение на легендарни актьори и актриси.
Все пак трябва да признаем, че идеите на Тенеси Уилямс са послужили като основа за много повече значими филми, оставили следа в историята на киното, отколкото тези по творби на Чехов. Едва ли има любители на седмото изкуство, които да не са чували за прекрасни филми, като „Трамвай "Желание” (1951), "Татуираната роза" (1955), "Бейби Дол" (1956), "Котка върху горещ ламаринен покрив" (1958), "От породата на бегълците" (1960), Стъклената менажерия" (1987), които са екранизации на най-популярните пиеси на американския драматург.

За съжаление, самият Уилямс не получава „Оскар”, въпреки че е номиниран два пъти - за сценариите на „Трамвай „Желание“ и „Бейби Дол“. Но своеобразно признание за неговия действително огромен принос в киното е фактът, че през 1976 г. оглавява журито на кинофестивала в Кан – чест, с която са удостоявани предимно велики кинематографисти или кинозвезди.
Филмографията на писателя в imdb.com се състои от 74 заглавия, включващи и многобройните телевизионни постановки (не само американски). Малцина могат да се похвалят, че са гледали всички екранизации по неговите произведения. Но, убеден съм, че не са малко киноманите, които са гледали (при това многократно!) „Трамвай „желание” (1951) и „Котка върху горещ ламаринен покрив” (1958) с починалата наскоро Елизабет Тейлър.
Всеки от тези чудесни филми се откроява освен с майсторството на режисьорите, също така и с блестящите актьорски превъплъщения и чудесните операторски решения. Независимо от това, че е първоначално предназначено за сцената, драматургичното съдържание на тези забележителни пиеси на Тенеси Уилямс получава адекватно кинематографично въплъщение.
Дебютът на Тенеси Уилямс в голямото кино е през 1950 г., когато излиза филмът по неговата пиеса „Стъклената менажерия”. Въпреки участието на звезди като Кърк Дъглас и Джейн Уайман, той едва ли ще остане в златния фонд на екранизациите по Тенеси Уилямс. Същата пиеса е послужила за основа на още десетки филми, създадени в различни страни, но може би най-добрият от тях е създаден доста години по-късно.

Най-голямо признание и заедно с него първата си награда „Пулицър“ (едно от най-престижните американски в сферата на словесността и изкуствата) Тенеси Уилямс получава за пиесата „Трамвай желание”. И в театъра, и в киното тя я поставя много успешно режисьорът Елия Казан, който е сред най-близките приятели на великия драматург. Към момента, в който се заема с най-известната творба на Тенеси Уилямс, Казан вече има един „Оскар”, получен за „Джентълменско споразумение” (1947).
В своята екранизация на „Трамвай желание” (1951) той доразвива много от находките си в театралния спектакъл и използва деветима от актьорите, участвали в сценичната постановка, което е рядко срещан случай по онова време (а също и днес!). Единствено Джесика Танди - изпълнителка на главната женска роля (Бланш Дюбоа) на сцената в Ню Йорк, е земенена с британската актриса Вивиан Лий – изпълнителка на същата роля на лондонска сцена. (Танди ще получи своето екранно признание много години по-късно, благодарение на чудесното си превъплъщение във филма на Брус Бересфорд „Да возиш мисис Дейзи”, което е отличено с „Оскар”).
Филмът „Трамвай желание” спечелва 4 награди „Оскар” – за главна женска роля (Вивиан Лий), за най-добра поддържаща женска роля (Ким Хънтър), за най-добра поддържаща мъжка роля (Карл Молдън), а също за най-добра сценография.
Бланш Дюбоа е безспорно най-прочутият персонаж в цялото творчество на Тенеси Уилямс („Бланш – това съм аз” – често казва той). Впрочем не е трудно да се забележи, че в неговите пиеси на преден план винаги изпъкват жени. Мъжете, даже и когато имат много реплики – са по-скоро допълнение към главното действие, което е фокусирано върху женските образи. Затова никак не са малко уважаващите себе си актриси, които се стремят с такова настървение да получат някоя от главните женски роли в пиесите или филмите по Тенеси Уилямс. Те знаят, че това е рядък шанс да докажат своята актьорска самостоятелност и оригиналност. Неотдавна например Рейчъл Уайз получи престижната награда на името на Лоурънс Оливие за поредната интерпретация на образа на Бланш Дюбоа в театрална постановка на лондонска сцена.
Днес изглежда малко странен фактът, че един толкова съвършен във всяко отношение филм като „Трамвай желание” всъщност е отличен само с четири награди „Оскар“, при положение че е номиниран в общо 12 категории. Причината се крие във факта, че голяма част от престижните статуетки са дадени тогава на филма на Винсънт Минели „Един американец в Париж”. А наградата за режисура получава Джордж Стивънс за „Място под слънцето”.
„Оскар“ за най-добър актьор връчват на Хъмфри Богарт за ролята му в „Африканската кралица”, а не на младия Марлон Брандо, който има неоценима заслуга за успеха на „Трамвай желание”.
Ролята изиграна от Брандо в този филм е уникална и ще остане в историята на киното като еталон за безупречно актьорско изпълнение. Неговият Стенли Ковалски е безспорно най-добрата от всички интерпретации на сложния и колоритен образ, създаден от Тенеси Уилямс. Самият писател смята Брандо не просто за номер едно сред актьорите, вдъхнали живот на негови персонажи, но въобще за най-великият от всички мъже, посветили живота си на актьорската професия.
Скоро след „Трамвай “Желание” (и вече удостоен с втори „Оскар” за режисурата на филма „На кея”) Елия Казан се връща отново към творчеството на Тенеси Уилямс в „Бейби Дол” (1956). В него пак поверява главна мъжка роля на Карл Молдън (този голям холивудски актьор почина през 2009-а на 97-годишна възраст), а централната женска роля – на Карол Бейкър, която получава своята първи и единствена номинация за „Оскар“.

Година по-рано (1955) излиза друга екранизация по Тенеси Уилямс – „Татуираната роза” (реж. Дениъл Ман) с великата италианска актриса Ана Маняни, която е отличена с „Оскар“ за своето изпълнение. Американският драматург създава специално за нея централния женски образ във филма.

Следващата сполучлива екранизация по Тенеси Уилямс е дело на Сидни Лъмет, който вече се е прославил с „12 разгневени мъже”. Като основа на филма му „От породата на бегълците” (The Fugitive Kind, 1960) e използвана пиесата „Орфей се спуска в ада”. В главната роля е отново Ана Маняни, а неин партньор - Марлон Брандо, който играе 30-годишен китарист.
Екранизациите по Тенеси Уилямс винаги носят печата на трагедията, макар че по парадоксален начин са заредени и с оптимизъм. Но филмът на Лъмет е сред малкото изключения – в него не проблясва никаква светлинка. Това е една трогателна и много, много печална история. Но няма особен успех, макар че все пак печели Сребърна раковина на кинофестивала в Сан Себастиан и наградата за най-добра актриса в лицето на Джоан Удуърд, която току-що е станала съпруга на Пол Нюман и вече има „Оскар” за ролята си в „Трите лица на Ева” (1957). Във филма на Сидни Лъмет тя се превъплъщава великолепно в нещастното младо момиче Карол.

След почти тридесет години Джоан Удърд ще пресъздаде на екрана още една от героините на Уилямс – една от най-добрите му - съперничка по популярност на Бланш. Това е Аманда Уингфилд от „Стъклената менажерия” (1987), режисиран от нейния съпруг. Впрочем Пол Нюман се нарежда до Марлон Брандо като един от най-добрите изпълнители в екранизации по Тенеси Уилямс с филми като „Котка върху горещ ламаринен покрив" (1958) и „Сладкогласата птица на младостта” (1961, реж. Р. Брукс).
В своите откровени „Мемоари” (Memoirs), публикувани през 1975 г., Тенеси Уилямс пише без всякакви задръжки и със солидна доза самоирония за своя хомосексуализъм. В късното си творчество знаменитият драматург се посвещава на задълбочено изследване на сложните взаимоотношенията между творците и изкуството. Редица негови камерни пиеси звучат като тъжни, дълбоко изстрадани притчи за хора на изкуството, които страдат от разхищението на своя талант и загубата на благосклонността на публиката.
Тенеси Уилямс умира в Ню Йорк на 25 февруари 1983 г.

Източници: http://filmz.ru; http://www.chaskor.ru