Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

"ТАТКО СНИМА МРЪСНИ ФИЛМИ" или ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ НА ЕДИН БЪЛГАРИН В ХОЛИВУД


14.03.2012  Текст:  Йордан Тодоров Красимир Кастелов

НОВИНИ

   

- Кои бяха водещите мотиви, които те подтикнаха да посветиш повече от шест години на „Татко снима мръсни филми“?
- Водещо беше желанието ми да разгадая мистерията около Стивън Апостолоф – една от най-харизматичните личности, които съм срещал някога...
- Разбра ли в крайна сметка кой е подателят на мистериозното електронно писмо, което ти помогна да откриеш българската връзка в „творчеството“ на Ед Ууд – тази легендарна фигура в американското кино, по твоите думи?
- Подателят е Борис Байков, с когото в един момент пишехме за кино в общ блог и който в момента учи кинорежисура в Москва.
- Би ли могъл да разясниш кое всъщност е онова нещо, което превръща Ед Ууд (както и Стивън Апостолоф) в легендарна фигура на американското кино?
- Апостолоф и Ед Ууд не се превръщат в легендарни фигури за една нощ. Всичко започва през 1978 г., когато в Ню Йорк се провежда първата панорама с филми на Ед Ууд, който по ирония на съдбата умира няколко седмици по-рано и така и не успява да вкуси от славата, която ще го връхлети в следващите години.
Две години по-късно американският кинокритик Хари Медвед публикува книгата „The Golden Turkey Awards”, в която научнофантастичният „Plan 9 From Outer Space“ на Ед Ууд е обявен за най-лошия филм в историята на киното.
През 1992 г. излиза „Nightmare of Ecstasy“ - биография на Ед Ууд, с автор Рудолф Грей - ъндърграунд музикант от Ню Йорк и участник в „Татко снима мръсни филми“. Същата година режисьорът Тим Бъртън, който е фен на Ед Ууд купува правата върху книгата на Грей и прави по нея игралния филм „Ед Ууд“, с участието на Джони Деп.
Ед Ууд, често наричан „най-лошия режисьор на света“, е една от иконите на американското независимо кино. Неизчерпаемият му ентусиазъм и безусловната му любов към киното го превръщат във вдъхновение за безброй режисьори, които снимат филми напук на трудностите, пред които са изправени.
Апостолоф от друга страна, е продуцентът и режисьорът, който в последните години от живота на Ууд го ангажира в почти всички свои филми, в различни роли – сценарист, актьор, мениджър продукция и др. Апостолоф и Ууд са много близки приятели и заснемат някои от най-знаковите за американското сексплойтейшън кино филми през 60-те и 70-те. Двамата са един от най-необичайните творчески тандеми в историята на Холивуд.
- В други интервюта споделяш, че филмите на Апостолоф са ти любими, но най-любим ти е „Оргията на мъртвите“, който ще има своята българска премиера близо петдесет години след като е заснет, на сегашния 16-ти „София Филм Фест“...
- Харесвам филмите на Апостолоф, както и експлойтейшън киното като цяло, но смятам, че това е въпрос на придобит вкус. В НАТФИЗ гледах филми на Тарковски, Фелини, Бергман, Хичкок и други големи режисьори и дори не съм предполагал, че съществува кино, наречено експлойтейшън, а още по-малко – че един от най-изявените режисьори в него е българин.
- Споменаваш френският кинокритик Адонис Киру, който казва: „научи се да обичаш лошите филми, в тях има нещо сюблимно“. Кое, според теб, е това сюблимно нещо във филмите на Стивън Апостолоф и по-конкретно в „Оргията на мъртвите“?
- „Оргията на мъртвите“ често е описван с една дума, която е непреводима на български - „camp”. В „Notes on camp“ Сюзън Зонтаг пише, че „camp“ - ът е „в любовта към неестественото, към изкуствеността и преувеличението" и именно в това е обаянието на „Оргията на мъртвите“ за мен. Филмът е заснет в ярки цветове (или в „шокиращ сексиколор“, както пише на плаката), в него има танцуващи полуголи момичета, зомбита, Жена котка, индианки, скелети и какво ли още не... Въобще това е перфектният camp-филм! 

- Как си обясняваш, че точно „Оргията на мъртвите“ има най-ниска оценка в IMDB (2.7) от всичките 19 заглавия на Стивън Апостолоф?
- Вероятно защото е смятан за един от най-лошите филми правени някога. Но тук ще цитирам Грег Гудсел, американски кинокритик и специалист по култовите филми, който говори за „Оргията“ в „Татко снима мръсни филми“: „Най-лошият филм е онзи, който има десет милиона долара бюджет и хората не искат да го гледат“. В този смисъл „Оргията“ не е най-лошият филм, защото и днес, близо петдесет години след създаването си, продължава да се гледа и да има фенове по целия свят.
- Твърди се, че „Оргията на мъртвите“ е една от най-лошите продукции на Апостолоф, но по ирония на съдбата той остава в историята именно с този филм. Имаш ли някакво обяснение на този парадокс?
- Ирония на съдбата - това е най-простото обяснение. Или ако щете Принципа на Парето в действие. Понякога 80% от успеха идват в резултат на 20% от усилията. Друго възможно обяснение е, че „Оргията на мъртвите“ е заснет по сценарий на Ед Ууд и макар режисиран от Стивън Апостолоф, до голяма степен носи духа на филмите на Ууд. „Оргията“ също така се явява квинтесенция на творчеството на Ууд, като показва от къде идва (хорър филмите на „Юнивърсъл“ с които е израснал през 30-те) и накъде отива – еротиката и дори откровената порнография, която е принуден да снима през 70-те години, за да оцелее...
- Едва ли е случайно, че цялата филмография на гранд дамата на сексплойтейшън киното Дорис Уишман, е издадена на DVD, докато филмите на Джон Форд не са. Каква е причината, според теб?
- Възраждането на интереса към експлойтейшън киното през 80-те до голяма степен се дължи на появата на видеото в края на 70-те, а по-късно и на DVD-технологията. В резултат на това всеки, който иска да гледа филмите на Дорис Уишман, Ръс Майер, Стивън Апостолоф или някой от другите сексплойтейшън режисьори, може да си ги купи на видеокасета или DVD. Когато има търсене има и предлагане и някои предприемчиви компании в Щатите издават пълния каталог с филми на сексплойтейшън режисьори. Инвестициите за това са минимални, а печалбите значителни. Особено в Северна Америка, Западна Европа и Япония, където интересът към култовите филми е огромен и има добър пазар. Впрочем в момента абсолютно всички филми на Апостолоф могат да бъдат открити на видеокасети или DVD.
- Най-голямото достойнство на твоя филм "Татко снима мръсни филми", според мен, е в това, че съдържа демитологизиращ заряд, благодарение на който до внимателният зрител достига изводът за илюзорната същност на прословутата „Американска мечта“.
- Американската мечта и пътят към постигането й са сред централните теми в „Татко снима мръсни филми“ и присъстват във филма още от самото начало, когато започнах да пиша сценария. Апостолоф е типичният „self-made man” – той успява да се издигне изключително бързо и да просперира само с упорита работа и предприемчивост. В същото време падението му е не по-малко стремително, което създава драматичен контраст в историята...
- Възходът и падението на Стивън Апостолоф донякъде ми напомня за пътя на Чарлз Фостър Кейн в „Гражданинът Кейн“. Мислил ли си в тази връзка, докато правеше предварителните проучвания за филма си?
- По време на предварителните проучвания около филма, самият аз по-скоро се чувствах като репортера от „Гражданинът Кейн“. Животът на Апостолоф беше дотолкова обвит в мистерия, че в началото, преди да успея да се свържа с близките му, имах меко казано странното усещане, че търся несъществуващ човек. И като казвам това не преувеличавам ни най-малко. В този ред на мисли, през 80-те списанието за култови филми „Magick Theatre“ излиза с откачената история, че Апостолоф никога не е съществувал и че той всъщност е самия Ед Ууд!
- Поразително е колко малко знаят за Стивън Апостолоф дори най-близките му хора! Според мен, избирайки точно него за герой на своя филм, ти си се опитал да споделиш своя възглед за непроницаемостта на човешката личност. Така ли е - или не си търсил подобно обобщение?
- Апостолоф е мистифицирал една немалка част от живота си. В известен смисъл той се е самоизобретил. Създал е образа на Ей Си Стивън - холивудския продуцент на еротични филми, с пръстен на кутрето, пура и кадилак с името му, вместо регистрационен номер...
- Лично за мен е колкото необяснимо, толкова и показателно, че след като отива в Холивуд „просто заради климата“, в крайна сметка Стивън Апостолоф посвещава живота си на киното, опитвайки се да прави филми, дори и след като разбира, че това не му носи печалба? Какво е твоето обяснение?
- В едно интервю Апостолоф казва: „Ако бях отишъл в Милуоки, щях да правя бира. Ако бях в Детройт – щях да правя коли. Но аз бях в Лос Анджелис и какво друго можеше да правя, освен филми?!? Тук целият град е във филмовата индустрия...“
Апостолоф е може би единственият източноевропейски емигрант в Холивуд, който на 25 годишна възраст успява да продуцира филм, базиран върху житейската му история, за едно от най-големите студиа по онова време – „Рипъблик“. И това, че Апостолоф често умаловажава този факт прави успеха му да изглежда още по-впечатляващ...
Апостолоф казва, че е отишъл в Холивуд заради климата, но допускам, че мотивацията му е била друга, а именно да снима филми. Той се запалва по киното още в края на 40-те години, когато живее за кратко в Париж и когато присъства на снимките на филма „Ballerina”(1950, реж. Лудвиг Бергер), в студиата „Бианкур“, в който участва бъдещата съпруга на един от най-близките му приятели.
Що се отнася до финансовата страна на въпроса - всички филми на Апостолоф са изключително печеливши. Някои от тях, заснети в средата на 60-те, все още продължават да правят пари. Парите, или по-скоро нещата, които могат да се купят с тях, са една от основните мотивации на Апостолоф да снима еротични филми. Другата причина е престижът - Апостолоф е един от най-големите продуценти и режисьори на еротични филми в Холивуд през 60-те и 70-те години и като такъв, в един момент е изключително богат и влиятелен. Неслучайно в края на 60-те, когато Никсън мисли за втори президентски мандат, той изпраща писмо на Апостолоф, в което го моли да лобира за него сред приятелите си продуценти и режисьори в Холивуд.

Още за "Татко снима мръсни филми" може да научите от:
www.dadmadedirtymovies.com
https://www.facebook.com/dadmadedirtymovies
www.twitter.com/#!/Apostolof 
http://www.variety.com/review/VE1117945575/http://www.screendaily.com/reviews/latest-reviews/dad-made-dirty-movies/5029144.article -- 


 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМИ НА ФОКУС




 Повече по темата вижте в сп. АРТИЗАНИН .
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание