Бинка Желязкова

• 
• Add new коментар

На 15 ноември министър-председателят Бойко Борисов връчи наградата „Св. Паисий Хилендарски“ на големия български киносценарист Христо Ганев за „духовното, гражданското и художественото изграждане на българското филмово изкуство и за неговото международно признание”. Носители на това престижно отличие от 2000-та година насам са проф. Вера Мутафчиева, акад. Светлин Русев, проф. Стефан Данаилов, Йордан Радичков, проф. Христо Христов, арх. Богдан Томалевски, Богомил Райнов, Валери Петров, Рангел Вълчанов, проф. Крум Дамянов, Наум Шопов – повечето, за гордост на българското кино, творчески свързани с него.
Що се отнася до Христо Ганев, няма как да говорим за него, без да стане дума за съпругата му Бинка Желязкова - първата българка-режисьор, която въпреки че работи във време, в което бе трудно да не правиш компромиси, остави филми, които са пример на нравствена чистота и гражданска доблест. Повечето от тях бяха по сценарии на Христо Ганев – „А бяхме млади“, „Песен за човека“, „Голямото нощно къпане“, „Басейнът“, „Сламеният човек“.
Преди четири години в деня на българското кино (13 януари) житейският и творчески тандем - режисьорката Бинка Желязкова и сценаристът Христо Ганев, получиха награда за цялостен принос в българското кино, която бе връчена от тогавашния министър на културата Стефан Данаилов.

Бинка Желязкова и Христо Ганев са заснели малко, но все достойни и главното - неравнодушни филми, казва за тях критикът Янко Терзиев.
Години наред са им били налагани забрани, заради съпротивата срещу партийната и филмовата бюрокрация. Въпреки антифашистката им младост (Христо Ганев е бил и в партизански отряд) техният филм „Животът си тече тихо...“ (1957) така и не се среща с публиката в онези години. Причината е в това, че в него е поставен остро въпросът за морала на някогашните младежи идеалисти, превърнали се бързо в ламтящи за власт бюрократи. Изобразяването на повечето бивши партизани, които добре използват властта за лични цели е причина този първи "партизански" филм на социалистическата бъларска кинематография да бъде забранен от партийно-държавното ръководство. Българските зрители го видяха едва след 31 години.
Христо Ганев е роден на 2 август 1924 г. в с. Павел Баня, Казанлъшко. Бил е партизанин, военен кореспондент през 1944-1945г., народен представител. След като завършва кинодраматургия в Москва е главен редактор на в. "Народна младеж", редактор в "Стършел" и на различни длъжности в игралната и документалните киностудии.  През 1967 г. е изключен от БКП заради отказа му (заедно с писателите Валери Петров, Гочо Гочев и Марко Ганчев) да заклейми книгите на Александър Солженицин и това е повод за ограничения пред него и съпругата му.
Сценарист е на 7 игрални ("Утро над Родината", "Две победи", "Животът си тече тихо...", "А бяхме млади", "Басейнът", "Голямото нощно къпане", "Нощем по покривите") и 10 анимационни филма, сценарист и режисьор е и на няколко документални ленти.
"Разтревожен съм, че на произведенията на изкуството все по-настойчиво се гледа като на стока", заяви големият сценарист в словото си при получаване на наградата, чрез което предупреждава за опасностите, които произтичат от необичайната за страната ни неграмотност.
Източник: VESTI.bg