НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Днес в Столичната община (залата на ул. "Париж" 1) бе представен официално новия сайт "ЖЕНИ РЕЖИСЬОРИ В БЪЛГАРСКОТО ИГРАЛНО КИНО". Проектът е реализиран от продуцентската къща "Адела Медия" по идея на режисьора-документалист Адела Пеева. В сайта са представени 29 жени - от пионери в професията като Лада Бояджиева, Бинка Желязкова и Ирина Акташева, до най-младата генерация - Майя Виткова, Кристина Грозева, Рузие Хасанова.

* * *

Адела Пеева
за проекта
ЖЕНИ РЕЖИСЬОРИ

В БЪЛГАРСКОТО

ИГРАЛНО КИНО

За присъствието на жените като режисьорkи в игралното ни кино се знае и говори рядко и малко, въпреки че някои от най-известните и обичани български филми са създадени именно от жени. Това е основната причина да стана инициатор за създаване на специализирана интернет страница, като по този начин се опитам да ги представя на нашата общественост. Така всички интересуващи се от българското кино ще могат да опознаят по-добре и самите режисьорки и филмите им, които са радвали публиката, носили множество награди и представяли страната ни.

Трябва да призная, че когато се разбра за намерението ми да бъде създаден такъв сайт, редом с одобрителните възклицания и похвали имаше и съвсем искрено зададени въпроси от рода: „Защо?” и „Как?”. Единственият възможен отговор е бил и остава: „А защо не?”

Всичко започна когато на Генералната Асамблея на ФЕРА – Европейската федерация на кино режисьорите, за първи път чух да се говори за проблема за неравенството между жените и мъжете режисьори във филмовата индустрия.

В една публикация на Джулио Талавера относно факти, публикувани в изследването на Европейската Аудио-визуална Обсерватория се казва, че от 15 583 филма направени между 1996 и 2012 година, 10 605 са реализирани от режисьори мъже, а само 1953 или 18,4 % от жени режисьорки. В историята на един от най известните филмови фестивали – фестивала в Кан, има само един случай на жена режисьорка спечелила главната награда – „Златна палма”: Джейн Кемпион за филма „Пианото”. В дългата история на наградите „Оскар”, която започва от далечната 1939 година, чак през 2010 г. една жена за първи път печели „Оскар” за режисура: Катрин Бигълоу за филма „Войната е опиат“

В историята на българския национален фестивал на игрално кино ,датираща от 1961 година, общо във всичките му издания до днес, само три жени печелят „Златна Роза“:

• През 1961г. Бинка Желязкова за филма „А бяхме млади“
• През 2004г. или цели 43 години по-късно, Зорница София за филма „Мила от Марс“ (Наградата е поделена с режисьора Станимир Трифонов за филма му „Изпепеляване“).
• През 2006г. Милена Андонова за филма „Маймуни през зимата“

На 31-во и 32-ро издание на фестивала (2013г. и 2014г.) в състезателната програма не е имало нито един филм на жена режисьорка. На 33-тото по ред издание на фестивала (2015г.), от 13 пълнометражни филма само три са на жени режисьорки.

За периода 1992 – 2014 г., от общо 36 дебютни филма само 8 са на жени режисьорки. Голяма част от жените, посегнали към игралното кино, остават само с един реализиран филм.

Изпълнителна Агенция „Национален филмов център“ публикува на сайта си www.nfc.bg информация за кандидатствалите за държавно съфинансиране проекти за игрални пълнометражни филми за периода 2005 – 2015 г.

От публикуваните данни, както и от приложената диаграма е видно, че от общо 413 кандидатстващи проекта, 344 са на мъже и само 69 на жени.

Кандидатствали за съфинансиране от ИА НФЦ 
проекти за пълнометражни игрални филми 
за периода 2005 - 2015г.

За същия период 2005 – 2015г. с финансова подкрепа от ИА „Национален филмов център“ са завършени 58 пълнометражни филма. От тях 50 са на режисьори – мъже и едва 8 на режисьори – жени.

Завършени пълнометражни игрални филми 
реализирани с подкрепата на ИА НФЦ 
за периода 2005 – 2015 г.

От създаването на Националната Академия за Театрално и Филмово Изкуство – НАТФИЗ до днес, в специалност Филмова и Телевизионна режисура са се обучавали 130 студенти мъже, като 45 от тях са направили пълнометражен игрален филм.

По същото време обучавалите се в същата специалност жени са 63. Едва 11 от тях са направили своя игрален филм.

Студенти "Кино и Телевизионна режисура" в НАТФИЗ (1973 – 2015)

Като кино режисьор и продуцент, занимаващ се дълги години с кино, знам, че у нас има много талантливи, креативни и компетентни жени, които правят филми, но остават в сянка, извън заслуженото внимание от страна на медии, зрители и специалисти.

В сайта са включени имената на тези режисьорки, които имат пълнометражен игрален филм, създаден за голям екран. Представени са режисьорки от по-възрастното и средно поколение с много и наградени филми, като се започне от пионерките в българската женска кинорежисура Лада Бояджиева, Бинка Желязкова и Ирина Акташева както и тези, които съвсем наскоро са направили или току що завършват своя пълнометражен игрален дебют.

Заснети са кратки видео приложения с утвърдени имена като Ирина Акташева, Мариана Евстатиева, Иглика Трифонова, Милена Андонова и Зорница София, с млади кино режисьорки, които зад себе си имат успешни дебюти в пълнометражното игрално кино - Мая Виткова и Кристина Грозева, както и с Ралица Петрова и Рузие Хасанова, които в момента завършват дебютните си филми. От другите режисьорки са взети ексклузивни интервюта. Всички те говорят за своите филми, за киното и света, какво е това да си жена режисьор, какви трудности са срещали по пътя на професионалната си реализация, какви са техните успехи. Дадени са и линкове към техни филми.

Тези от вас, които си направят труда да се разходят из съдържанието на сайта, ще имат възможност да се запознаят с ярки примери на професионализъм и креативност. А когато се запознаете с биографиите и филмографиите им, с интервютата, когато прочетете статиите и рецензиите за филмите им, със сигурност ще се почувствате вдъхновени и ще можете да разширите знанията си в един истински рог на изобилието на българското кино.

Това, че в този сайт една до друга ще застанат 29 жени режисьорки, с различен опит и виждания за света и изкуството, е нещо наистина силно въздействащо, въодушевяващо, окуражаващо и създаващо усещане за мащабност. Освен това, от емоционална гледна точка е прекрасно да видиш една до друга, макар и виртуално, тези креативни и интересни личности – българските жени режисьорки – да разбереш какво мислят за киното, какво мислят за професията си, какво мислят за света.

Въпреки, че проектът „Жените режисьорки в българското игрално кино“ е реализиран с голяма любов към професията и уважение към българските кино режисьорки, ние не претендираме за изчерпателност. Възможно е да са допуснати грешки и неточности. Направихме каквото ни беше по силите да не забравим и не изоставим никого. Надяваме се сайта да се променя, допълва, израства, и съществува дълги години. Ще бъдем благодарни за добронамерените мнения, препоръки, забележки и до колкото ни е възможно ще се опитаме да ги отразяваме в представеното съдържание на сайта.

Желанието ни е нашите филми да бъдат гледани от възможно най-широк кръг зрители и вярваме, че този сайт ще спомогне за това. Независимо дали сте учен, артист, режисьор или просто обичате киното, ние се надяваме сайтът ни да бъде източник на знания и творческо вдъхновение за вас!

Реализацията на проекта стана възможна благодарение на помощта на много колеги и хора, които не са пряко свързани с киното, но искрено харесаха идеята ни и помогнаха кой с каквото може.

Така например, Руски Център и Американски Център към Столичната библиотека ни предоставиха своите помещения, което много ни помогна по време на снимките и за което сме им изключително благодарни. Преките изпълнители на проекта, освен мен като ръководител, бяха Стефан Николов, Боряна Матеева, Галина Генчева, Благовеста Кирова, Слободан Милованович, Пенка Белчева, Светла Нейкова, Божидар Симеонов и Дейвид Вакрилов. Неоценима помощ и съдействие ни оказаха проф. Емилия Стоева, Александър Донев и Ирина Любенова. На всички тях дължа благодарност за свършената работа.

Благодарим за съдействието и на нашите медийни партньори Дневник.bg и Радио „София”, както и на партньорите ни в реализацията на проекта - „Аудиовидео „Орфей” и ОКИ Красно село.

И накрая най-важното: Този проект нямаше да бъде реализиран без финансовата подкрепа на Програма „Култура” на Столична община. Подкрепа за проекта оказа и Банка ДСК.
Отправяме към всички тях още веднъж нашите искрени благодарности.
Адела Пеева

Източник: сайтът "ЖЕНИ РЕЖИСЬОРИ В БЪЛГАРСКОТО ИГРАЛНО КИНО"