Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

СПЕНСЪР ТРЕЙСИ И КАТРИН ХЕПБЪРН


07.04.2012  Текст:  Красимир Кастелов

звездните двойки на екрана и в живота

   

 

Връзката им в реалния живот трае почти трийсет години – до смъртта на Спенсър Трейси - най-популярният киногерой на Америка, отявлен женкар и пияница. Катрин Хепбърн пък е известна с чепатия си характер и своето нимфоманство. Фотографиите на двамата често украсяват първите страници на американските вестници, които с помощта на фотомонтажа прикрепват понякога и портрета на Луиз Трейси - законната съпруга на знаменития актьор, роден на 5 април преди 112 години.

Спенсър Трейси, който произхожда от ирландско католическо семейство, създава безброй проблеми на родителите си като малък. Сменя петнайсет училища и няколко пъти бяга от къщи. Иска да става свещеник, боксьор и още какво ли не, а накрая постъпва във военно-морските сили на САЩ, където също не успяват да го вкарат в пътя. Службата във флота дава неочакван резултат: след завръщането си буйният младеж заявява, че ще става актьор за ужас на баща си, който го прогонва от дома им.
И младият ирландец се озовава в Ню Йорк в началото на Великата депресия. Срещу мизерно заплащане чисти голям киносалон, където гледа безплатно всички филми. След няколко години мизерно съществуване, получава роля в нискобюджетна театрална постановка срещу $10 седмично. Но скоро я свалят от репертоара и начеващият актьор се отчайва. По пътя за поредното прослушване се оплаква пред непозната от несправедливостта на съдбата. Дамата, която се оказва актриса в театъра, в който се опитвал да постъпи, остава очарована от новия си познат. Трейси получава място в трупата, а симпатичната брюнетка – мечтания съпруг: половин година по-късно Спенсър и Луиз се оженват и скоро се появява на бял свят първородният им син, който е глух по рождение. Това силно разтърсва католическата душа на актьора и той започва все по-често да посяга към чашката.
Всеки негов запой започвал еднакво. След като станел от брачното ложе, нежно целувал жена си и напълвал куфара си с десетки бутилки уиски. Отсядал в един и същ нюйоркски хотел – „Синя луна“, където специално за него пазели стая. Затварял се и не излизал преди да изпразни съдържанието на куфара. Понякога запоите му траели по цяла седмица. Хотелският персонал изучил до най-малки подробности странния ритуал, повтарящ се всяка година. Случвало се знаменитият им клиент да опустоши напълно мебелите в стаята. Но собственикът на хотела – възрастен италианец – дори и не се опитвал да му попречи, защото след изтрезняването си Трейси винаги заплащал с лихва щетите.
Дългите му запои се редуват с периоди на чудовищна работоспособност: Трейси играе като луд, без да се гнуси и от най-малките роли. Забелязват го на Бродуей и в Холивуд, където подписва 4-годишен договор с „ХХ век Фокс“, а кинокритиците го провъзгласяват за най-обещаващия актьор на американското кино.
Главозамаян от успеха, той се отдава на безразборни любовни похождения, който съпругата му се опитва да не забелязва. Но след като започва да появява навсякъде със младата звезда Лорета Янг, решава да поиска развод. Но скоро авантюрата приключва и след почти година отсъствие неверният й съпруг се прибира в нюйоркския им дом. И макар че не й обещава да се промени, тя се отказва от развода в името на децата си (към този момент вече имат и дъщеря).
Междувременно Трейси подписва още по-изгоден договор с „МГМ“ за $ 5000 седмично и през 1938 и 1939 г. получава два пъти „Оскар“ за ролите си в „Смелите капитани“ и „Град на момчета”.
Спенсър Трейси и Катрин Хепбърн се запознават по време на снимките на филма „Жена на годината“ през 1941 г. Режисьорът Джордж Стивънс се радвал, че е намерил идеалната двойка, но звездите не споделяли оптимизма му. Катрин се опасявала, че е твърде висока за екранния си партньор, а той смятал, че са прекалено различни. Крайно разкрепостената и самоуверена брюнетка, която по това време е 33-годишна (7 години по-млада от Спенсър), никак не се интересувала какво ще си помислят другите за нея, включително и мистър Трейси.
Зад гърба си имала един провален брак и широко обсъждан роман с ексцентричния холивудски продуцент Хауърд Хюз. За разлика от Трейси, тя израства в разкош и получава блестящо образование в Оксфорд.
Но въпреки очебийните различия между двамата, един от приятелите на актьора се обзалага, че много скоро ще станат любовници. И се оказва прав. Съпругата на Трейси научава от вестниците за новата му връзка, но приема новината стоически: главното е да се запази семейството. Макар че, след излизането на публикациите, озаглавени „Спенсър Трейси живее с две жени“ и „Холивудският харем“, влиза в клиника с нервно разстройство. Но бързо се оправя, благодарение и на съпруга си, който я посещава всеки ден. Навярно се е досещала при кого отива след болницата, но предпочита да не мисли за това и си налага да не чете вестници. Трейси и Хепбърн пък се усъвършенстват в изкуството на конспирацията и журналистите скоро ги оставят на мира, фокусирайки се върху авантюрата на Кларк Гейбъл с млада стажантка.
След излизането на „Жена на годината“ Спенсър Трейси е признат за най-популярния американски актьор. Филмите с негово участие неизменно жънат успехи и до 1952 г. се снима в 8 филма заедно с Катрин Хепбърн, най-добрият от които е може би „Ребро Адамово“ (1949). Връзката им продължава безметежно, вероятно защото прелестната му любовница разбира, че зад грубостта и странностите си този мъж крие дълбока неувереност в себе си и деликатност, каквато малцина притежават. Често има тежки периоди, през които с нейна помощ се бори с депресията и алкохола. 

„Аз обичах Спенсър Трейси, - пише актрисата в автобиографията си, излязла през 1991г. – Няма нещо, което да не бих направила за него.“
През 1965 г. Трейси е опериран и в продължение на няколко седмици животът му виси на косъм. Големите вестници подготвят некролози, за да не ги изненада внезапната смърт на великия артист.
Веднага след като здравословното му състояние започва да се поправя, той подписва договор за участие във филма „Познай кой ще дойде на вечеря“, който е трябвало да се превърне в лебедовата им песен с Катрин Хепбърн, защото всички били наясно, че тежко болният актьор едва ли ще има сили за друг. На снимачната площадка постоянно дежурят лекари, но помощта им не се налага, защото Трейси мъжествено устоява до края на снимките. Умира две седмици по-късно – на 10 юни 1967 г.
Филмът, който навремето бе показван и у нас, има огромен зрителски успех в САЩ. Получава 10 номинации за „Оскар“, включително и за изпълненията на Трейси и Хепбърн. Луиз, която присъствала на връчването на наградите, била готова да получи престижното отличие от името на съпруга си, докато Катрин предпочита да остане в сянка.
Тя не отива на церемонията, макар че в крайна сметка награждават именно нея. Научавайки за това, заявява: „Какво пък. Надявам се, че наградата е за двама ни“.
Умира на 96-годишна възраст – на 29 юни 2003г. И до днес си остава единствената актриса, спечелила 4 пъти „Оскар“.
Източник: моята статия във в. "ТВ Сага" от 5 април т.г.



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМИ НА ФОКУС



АНАЛИЗ – ТУК


 

 

 

 

ТОП ЕКРАНИЗАЦИИ

 
АНАЛИЗ – ТУК