Гаел Гарсия Бернал

• 
• Add new коментар

В рубриката, посветена на социалното кино, този път предлагам да гледате онлайн с български субтитри „ДОРИ ДЪЖДА“ (También la lluvia, 2010), отличен миналата година със сребърен „Ариел“ от киноакадемията на Мексико (Mexican Academy of Film) за най-добър ибероамерикански филм, както и с наградата на публиката от Берлинале’ 2011 (Panorama Audience Award) и с три статуетки „Гоя“ (испанският еквивалент на „Оскар“) от общо 13 номинации.
Социалната ангажираност на поредния филм на известната испанска актриса и режисьор Исиар Болейн (Icíar Bollaín) не е случайна, като се има предвид, че негов сценарист е Пол Лавърти (Paul Laverty), автор на сценариите на някои от най-известните филми на големия майстор на социалното кино Кен Лоуч, като „Казвам се Джо“, „Хляб и рози“, „Вятърът в ечемичените ниви“, „Ирландският път“ и др.
В поредния си сценарий, на който е посветил 8 години от живота си, той разказва увлекателната и дори разтърсваща история за европейски снимачен екип, който работейки върху исторически филм за жестоката испанска колонизация на местното население на Южна Америка по времето на Колумб, се сблъсква с фактическата неоколонизация на потомците на индианците кечуа в съвременна Боливия от страна на големите транснационални корпорации.  Разликата е тази, че вместо златото, днешните конкистадори се опитват да им отнемат питейната вода (и дори дъждовната!), приватизирайки наличните водоизточници, каквото е условието на държавния заем от Световната банка. Сцените на яростни народни протести в град Кочабамба се редуват с не по-малко силни епизоди на насилие над местното население от страна на испанските колонизатори преди пет века.
Големият драматургичен талант на Лавърти обединява умело тези два исторически пласта в напрегнат разказ за вечната борба за справедливост. Яркото социално-политическо съдържание, което ни е добре познато предишните му сценарии за най-добрите филми на Кен Лоуч, е перфектно визуализирано и във филма на испанската режисьорка Болейн. Бихме могли само да гадаем какво би се получило, ако Алехандро Гонсалес Иняриту не се бе отказал от режисурата на този филм…
Но и така, по мое мнение имаме един стойностен, проблемен филм, който подтиква към размисъл над въпроса: дали един филм е по-важен от любовта към ближния. Това, разбира се, едва ли би било възможно без превъзходните актьорски изпълнения на Гаел Гарсия Бернал и Луис Тосар, както и на Хуан Карлос Адувири - един типичен представител на коренното население на Латинска Америка.
Филмът „Дори дъжда“, който е заснет със скромен бюджет, за сетен път показва, че правилният път на развитие на съвременното кино преминава през смелата социална ангажираност, за която контактът с болезнените точки от реалността е по-важен от експериментите с кинематографичната форма. Това е кино, което се занимава със злободневни, съвременни проблеми, осъществявайки връзка с конкретна среда, събития, реалии. Стреми се към директно съприкосновение със социалната реалност, за да проумее по-добре нейното устройство.
За съжаление, това са все неща, които трудно можем да видим в съвременните български филми, чиито създатели не желаят да се ангажират с ясно определени авторски позиции в тази посока. Режисьорите и в частност продуцентите, от които в момента зависи производството на филми у нас, са крайно предпазливи и отбягват парливите социални теми. Прикривайки се зад лозунга, че искат да върнат публиката в залите, предпочитат да се насочват към безотказно действащите холивудски жанрови схеми.
Линк към филма "ДОРИ ДЪЖДА" (También la lluvia).