Романът на прочутия италиански кинопродуцент и прекрасната актриса започва най банално и вероятно би се превърнал в поредната нещастна история за забранена любов, ако не бяха успели да преодолеят преградите и предразсъдъците, изпречили се на пътя им.
София от малка се откроявя сред бедните жители на рибарското селище Поцуоли, намиращо се близо Неапол. Походката, маниерите и ослепителната й външност подсказват, че е родена за друг живот – съвсем различен от мизерното съществование на нейното семейство. 
                       РОЛЯТА НА МАЙКАТА
Повечето нейни биографии подчертават приноса на Карло Понти и Виторио Де Сика за блестящата й актьорска кариера, омаловажавайки ролята на нейната майка - Ромилда Вилани, пианистка и неуспяла актриса. Тя е имала възможност да замине за САЩ като дубльорка на Грета Гарбо, но родителите й не дали съгласието си. Чрез дъщеря си София тя се опитва да осъществи несбъдната си мечта, въпреки трудностите и лишенията, които й се налага да преживее. Затова я води на конкурса за красота в Неапол, след който София получава покана за пробни снимки в Рим и възможността да се измъкне от заобикалящата я мизерия. 
Но не всичко, за което настоявала нейната майка, е било в интерес на бъдещата звезда. Така например Ромилда, се опитва да предаде на дъщеря си и своята неприязън към мъжете, породена от разочарованието й от бащата на София, който я изоставя, докато била бременна. Впоследствие обаче, той все пак признава новороденото момиченце, давайки му фамилното си име Шиколоне. 
В Рим красотата на София бързо прави впечатление, но й предлагат само участия в рекламни фотосесии и в еротични филми. Но заради нуждата си от пари, тя не отказва да се снима в подобни „шедьоври“, въпреки опитите на майка й да я разубеди. 
След време продуцентът Карло Понти изкупува всички ленти от „позорното минало“ на своята избраница, която взема под свое покровителство. Срещата на 16-годишната красавица и 38-годишния богат и известен в киносредите мъж преобръща живота и на двамата.
Карло Понти израства в Милано в богато адвокатско семейство. Получава университетско образование, след което работи в юридическата кантора на своя баща, специализирайки се в оформянето на контракти за хората от филмовия бизнес. Това му помага от съвсем млад да усвои тънкостите на работата с пари и благодарение на съобразителността и острия си ум, намира начини за бързо забогатяване. Милано предоставя на находчивия младеж много възможности за това. 
Карло Понти се посвещава на продуцентството, допринасяйки за появата на екранни звезди, като Джина Лолобриджида, Алида Вали и др. Скоро се превръща в една от най-влиятелните фигури в италианския кинобизнес, но световна известност като продуцент му носят филмите с участието на София Лорен — прелестната девойка, която среща в едно римско кафене и поканва на пробни снимки. Опитното му око моментално улавя неотразимото й излъчване, пленяващо всеки, който я види на екрана, но тогава не подозира, че ще се влюби до уши в нея. Това усложнява безкрайно нещата, защото вече не само е женен, но и баща на две деца.

ЗАБРАНЕНИЯТ РОМАН

Като опитен професионалист Понти забелязва и дефектите на новото си откритие, но вярва, че след малка корекция на големия й нос и леко поизтъняване на пищните й бедра, всичко ще бъде наред. Упоритата южнячка обаче отказва да променя каквото и да е в своята външност, което се оказва правилен избор, защото много скоро и лицето, и фигурата й ще се превърнат в еталон за красота не само в Италия, но и по целия свят. 
Но по онова време все още неизвестната актриса прекарва часове пред кабинета на Карло Понти. „Наричахме я госпожица Чакалня, защото по цял ден търпеливо висеше пред офиса му, надявайки се на някоя малка роля. Но още тогава ни правеше впочетление с вроденото си благородство и маниерите на княгиня“, - разказва след време известният режисьор Дино Ризи.
Накрая упорството й е възнаградено с главна роля във филма на Виторио Де Сика „Златото на Неапол“, която й носи признанието не само на публиката, но и на взискателната критика. 
Краят на снимките на този филм съвпада с 20-ия рожден ден на София. На тържеството по този повод тя получава разкошна огърлица с диаманти от Карло Понти. И в този миг осъзнава, че той гледа на нея не само през очите на продуцент, но и на мъж, готов на всичко за жената, която обича. Съобразителната София прекрасно разбира на какво се обрича, ако стане любовница на женен мъж с деца, но е и поласкана от избора на толкова могъщ човек като Понти.
С времето обаче започва да се замисля над възможността да има свой съпруг и деца. Измъчвана от липсата на нормална семейна среда, изпитва все по-малко удовлетворение от живота си на кинозвезда. Карло я разбира и няма нищо против, но в онези времена разводите в католическа Италия са били почти невъзможни. Нещата за влюбената двойка едва ли биха се променили, ако решителната София не бе поела инициативата в свои ръце.
Докато се снима в Холивуд във филма „Гордостта и страстта“ тя се запознава със своя отдавнашен кумир – американската звезда Кари Грант. Той обсебва вниманието й през целия снимачен период, а накрая също е запленен от нейното обаяние. При своите посещения в САЩ Карло Понти забелязва особените отношения между тях, а и актрисата му дава да разбере, че е възможно да я загуби, ако не направи решителен избор. И Понти наема най-добрите адвокати, за да му помогнат да оформи развода си в Мексико, както и да се бракосъчетае със своята София.

ПОЛОВИН ВЕК ЗАЕДНО

Много скоро след това става ясно, че Ватикана отказва да признае законността на развод, който е оформен извън територията на Италия, обявявайки брака им за недействителен. И след като католическата църква насочва срещу „младоженците“ мощното негодувание на обществото, Карло и София са принудени да напуснат Италия. 
Безбройните им прошения до Римския папа не дават никакъв резултат и след почти десетгодишно изгнаничество двамата приемат френско гражданство. Но за да може разводът на продуцента да встъпи в сила, се налага и бившата му жена да се превърне формално във французойка. Всичко приключва благополучно и през 1966 година бракът на Лорен и Понти най-после е признат за законен.
Заветното семейно щастие за Лорен обаче не идва толкова лесно, защото дълго време не й се удава да стане майка, преживявайки няколко спонтанни аборта. Тогава Понти намира най-добрите лекари и настанява любимата си съпруга в Швейцария, където тя прекарва под строгия им надзор всичките месеци на поредната си бременност, осъществявяйки най-накрая мечтата си да стане майка. 
През 1968 г. се ражда първия им син - Карло Понти-младши (днес диригент и композитор), а четири години по-късно – и вторият - Едоардо, който става режисьор и продуцент.
Повече от половин век София Лорен и Карло Понти посвещават един на друг. Съвместният им живот прикрючва едва със смъртта на знаменития продуцент на 10 януари 2007 г.

КАРИЕРАТА НА ЛОРЕН

Още към средата на 50-те години на миналия век София Лорен се превръща в звезда и италиански секс-символ. Първоначално се снима под псевдонима Лазаро, но след 1953 година по настояване на Понти избира името Лорен, с което става известна по целия свят. 
Първият филм с нейно участие, разпространен извън пределите на Италия е „Атила“ (1954), в който партнира на Антъни Куин.

Но вниманието на сериозната критика е привлечено от ролята й във филма на Виторио Де Сика „Златото на Неапол“ (1954). Това е режисьорът, който допринася най-много за разгръщане на актьорския й талант, снимайки я в 14 свои филма, сред които се открояват „Чочарка“ (1961), „Вчера, днес, утре“ (1963), „Брак по италиански“ (1964) и „Слънчогледи“ (1970). В последните три заглавия неин партньор е Марчело Мастрояни, с когото се превръщат в една от най-прочутите двойки в историята на киното.
Безспорен връх в кариерата на София Лорен е филмън „Чочара“ (разпространяван с огромен успех и у нас под името „Чочарка“). Изключителната изразителност и органичност на Лорен в този образ впечатляват не само журито на кинофестивала в Кан, което й връчва наградата за най-добра актриса, но и членовете на Американската филмова академия, които й присъждат „Оскар“ за най-добро изпълнение на главна роля. До този момент не е имало друг случай, в който престижното отличие в тази категория да спечели актриса от неанглоезичен филм.

София Лорен работи активно в Холивуд още от 1957 година, когато излиза „Гордостта и страстта“, в който играе редом с Франк Синатра и Кари Грант. 
През най-успешните години от своята кариера (1957-72) се снима с почти всички пулярни актьори и секс-символи в световното кино: Антъни Пъркинс („Любов под брястовете, 1958), Антъни Куин („Черната орхидея“, 1958), Кларк Гейбъл („Това започна в Неапол“, 1960), Чарлтън Хестън („Ел Сид“, 1961), Алек Гиннес („Падането на Римската империя“, 1964), Пол Нюман („Леди Л.“, 1965), Грегъри Пек („Арабеска“, 1966), Марлон Брандо („Графинята от Хонконг“, 1967), Питър О’Тул („Човекът от Ламанча“, 1972), Ричард Бъртън („Кратка среща“, 1974) и Жан Габен („Присъдата“, 1974).
Специално внимание заслужава партньорството й с британската звезда Питър Селърс в „Милионерката“ (1961), защото продуцент на филма е българинът Петър Увалиев, познат сред киносредите на Запад под името Пиер Рув. По това време той е директор на филмовата компания „Bridge Films“ заедно с Карло Понти.
През втората половина на 70-те години София Лорен започва да се появява по-рядко на екрана, а след средата на 80-те ролите й в киното са по-скоро епизодични. 
През 1979 година тя написва автобиографична книга, която се превръща в основа за телевизионен американски филм с нейно участие, излязъл през 1980г.
През 2010-та София Лорен пресъздава на екрана образа на собствената си майка в италианския тв-филм „Къщата ми е пълна с огледала“ (La mia casa è piena di specchi), който е основан върху едноименната книга на сестрата на актрисата Мария Шиколоне. Ролята на самата Лорен в него изпълнява Маргарет Маде, дебютирала във филма „Баария“ (2009) на Джузепе Торнаторе.
Днес София Лорен живее със своето семейство в Швейцария в разкошен дом на брега на Женевското езеро. Легендата на световното кино често е почетен гост на най-големите световни кинофестивали, където се надпреварват да й връчват награди за изключителния й принос в световното кино. Тази година тя бе във фокуса на вниманието на 67-ия фестивал в Кан, по време на който разкрива за пръв път защо не е отишла в Лос Анджелис през 1962 година, когато печели "Оскар" за своето изпълнение във филма "Чочарка". Оказва се, че причината била в нейната убеденост, че няма начин да надделее в съревнование със съпернички, като Одри Хепбърн ("Закуска в Тифани") и Натали Ууд ("Великолепие в тревата"). Но затова пък през 1991 г. присъства на церемонията по награждаването й с почетен "Оскар" за изключителния й приност в световното кино.

Американският филмов институт (AFI) ще чества 80-годишнината на Лорен през ноември (по време на кинофестивала в Холивуд), когато ще бъде отбелязана тържествено и 50-годишнината от излизането на екран на "Брак по италиански" (Matrimonio all'italiana). Зрителите ще могат да видят знаменития филм в пълния му блясък, поради това, че е специално реставриран за честването. 
Източник: моята статия за София Лорен и Карло Понти във в. "ТВ Сага" от 6.10.2011