Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

СОФИЯ КОПОЛА


14.05.2011  Текст:  Красимир Кастелов

Френсис Форд Копола

   

София Копола – прочутата дъщеря на легендарния Френсис Форд Копола днес навършва 40 години. От известно време тя уверено се нареди сред водещите представители на американското авторско кино.

С филма си „Изгубени в превода“ (2003) София Копола стана първата американка в историята на киното, номинирана за „Оскар“ в категорията „най-добър режисьор“. През 2004-та статуетката бе дадена на Питър Джаксън, но София Копола все пак спечели „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий. Миналата година Катрин Бигълоу стана първата американка с „Оскар“ за режисура (за филма „Войната е опиат“).
Преди да се посвети изцяло на попрището на своя велик баща, София Копола се изявява като актриса и дизайнер на костюми. За пръв се появява на големия екран още като пеленаче, което сякаш предопределя бъдещата й съдба. Но след време, изигравайки повече от десетина роли в киното, София достига до извода, че не желае да бъде актриса.
София Кармина Копола се появява на белия свят на 14 май 1971 г. в Ню Йорк. Второто си име получава в чест на своя знаменит дядо – композиторът Кармин Копола, който е автор на музиката за много филми на нейния още по-знаменит баща – режисьора Френсис Копола.

Детството на София се различама драстично от това на средностатистическото американско дете. Това е обяснимо, защото баща й много често я взима със себе си, докато снима поредните си филми. Причината е, че много му се искало детството на неговите деца да се различава от неговото. „Моето детство остави в мен болезнени спомени. Затова винаги съм мечтал, децата ми да пораснат щастливи“, – често повтаря Копола.
Той има всички основания да се оплаква от тежкото си детство. Едва деветгодишен прекарва полиомиелит и около година и половина прекарва на легло. Единственото му развлечение е кукленият театър, подарен му от родителите. Той се превръща в първата „снимачна площадка“ за Френсис, а куклите – първите актьори, безпрекословно изпълняващи всичките му заповеди. Френсис Форд Копола вярвал, че актьорството е най-подходящата игра за растящите му деца.
Първата роля на София е в епизод от „Кръстникът“ (1972), в който „играе“ пеленаче, което кръщават в църква. Две години по-късно се появява и във втората част на „Кръстникът“ (1974). После се снима и в други от филмите на баща си: „Аутсайдерите“ (1983), „Рибка-боец“ (1983), „Котън клуб“ (1984), „Пеги Сю се омъжи“ (1986). Паралелно започва да играе и под режисурата на други известни кинематографисти, катоТим Бъртън („Frankenweenie“, 1984), Юрек Богаевич („Anna“, 1987) и др.
София е едва 6-годишна, когато се оказва на снимките на невероятно трудния за баща й „Апокалипсис сега“ (1979). Малкото момиченце става свидетел на невъобразими неща: безобразно напълненият Марлон Брандо псува наляво-надясно и не желае да научи репликите си, предлагайки нови и нови, непредвидени в сценария сцени, а също употребяващия наркотици Денис Хопър и изпълнителя на главната роля Мартин Шийн, който получава инфаркт. И особено на изстъпленията на своя нервничещ баща, понасящ особено тежко целия хаос. Говори се, че неговото държане към съпругата му по това време, едва не довело до разрив между тях.
Вероятно тези сцени са повлияли по някакъв начин върху София, която след като става режисьор никога не си позволява да повишава тон на снимачната площадка. „Викай по-силно!“, – съветва я нейният баща, който я посещава по време на снимките на „Девственици самоубийци" (1999) – нейният дебют в игралното кино.
Десет години по-рано тя отказва поканата на своя баща да играе в неговия епизод „Life without Zoe“ от филма „Нюйоркски истории“ (1988), но с удоволствие приема предизвикателството да бъде дизайнер по костюмите.
За решението й да се откаже от актьорството допринася нейното участие в „Кръстникът 3“ (1990). Този филм й предоставя възможност да изпробва силите си в по-значима роля – тази на Мери Корлеоне, която трябвало да изпълнява Уинона Райдър, но отказва. Като спасителен вариант Копола се спира на дъщеря си.
„Тя унищожи филма на баща си!“, „С тази външност по-добре да забрави за кариерата на актриса!“, „Ако не беше баща й, никой не би я допуснал до снимачната площадка!“ - това са само някои от отзивите за нейното участие във филма. Тези нападки повлияват силно върху лесно ранимата психика на София.
„Това е последната ми роля в киното!“, - заявява тя. Но впоследствие, все пак се снима в още 3-4 филма, преди да се откаже окончателно.
София напуска бащиния си дом в живописната долина Напа и постъпва в курса за изящни искуства към Калифорнийския колеж по изкуствата. Снима няколко реклами, изявява се като дизайнер със собствена модна линия Milk Fed, открива бутик и прави 14-минутен филм („Lick the Star“, 1998), след което твърдо решава да стане кинорежисьор.
След успеха на „Изгубени в превода“ снима естетската костюмна драма „Мария Антоанета“ (2006), а миналата година спечели „Златен лъв“ във Венеция с последния си засега филм „Някъде“ (Somewhere).

„Иска ми се да разбера мъжката психология“, казва тя в отговор на въпроса какво я е подтикнало да го заснеме. В него тя показва живота на холивудски звездни актьори, преминаващ сред лукса на петзвездни хотели, спортни коли „Ферари“, всеобщо възхищение и лесни свалки с красиви жени. Н овсичко това се заплаща с цената на самота, отегчение и скука.
Типичният бохемски живот на звездата (акт. Стивън Дорф) рязко се променя, след като е принуден да се грижи за своята 11-годишна дъщеря от предишна връзка. Детето му помага да узрее и на 40 години да се превърне най-после в...мъж.
„Исках да разкажа историята от мъжка гледна точка“, — заявява София Копола.
 



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМИ НА ФОКУС



АНАЛИЗ – ТУК


 

 

 

 

ТОП ЕКРАНИЗАЦИИ

 
АНАЛИЗ – ТУК