американско независимо кино

• 
• Add new коментар

Четвъртото издание на фестивала на американското независимо кино (So Independent) стартира снощи с прожекция (в Синема Сити Парадайс център) на „НЕБРАСКА“ - филм на прочутия режисьор Александър Пейн, отличен с „Оскар“ за сценариите на „Отбивки“ (Sideways) и „Потомците“ (The Descendants).
И с новата си творба, съчетаваща блестящо комедията и драмата, той се доказва като един от най-проникновените познавачи на човешката душа в съвременното кино, който не се опитва да се нагажда към примитивните вкусове на масовата публика. Това е подсказано още с избора на черно-бялата лента, който е най-правилният, по мое мнение, с оглед на меланхоличния разказ за опитите на един склерозирал старец за себеутвърждаване пред прага на смъртта. 
За Пейн този филм е реализиране на отдавнашен негов стремеж да разкаже история, която да бъде представена в черно и бяло. „Като че ли сюжетът сам го изискваше“, - уверява ни той в интервю пред сайта Indie Wire, в което споделя мотивите си да избере толкова възрастен главен герой.
За своето блестящо изпълнение на главната роля 77-годишният Брус Дърн бе удостоен с наградата за най-добър актьор на последния кинофестивал в Кан, където „Небраска“ бе сред основните претенденти за „Златна палма“. „Възрастта затрива личността ни, кара ни да губим достойнството си. Този филм показва колко е важно да не изпускаме тези неща от контрол.“ – казва още Александър Пейн в интервюто за „Indie Wire“.
На повърхността това е банална история за един баща-алкохолик, който вярва, че е спечелил един милион долара и успява да въвлече семейството си в едно на пръв поглед безсмислено пътешествие от Монтана до Небраска, за да си получи наградата. Макар и да не вярва, че лотарийният билет е истински, единият от двамата му сина не само съумява да го предпази от опасностите по пътя, но и да се сближи истински с човека, за когото всъщност не е знаел почти нищо. Тяхното пътешествие през провинциална Америка им предоставя възможност за пръв път да се опознаят. Това е класически разказ за бащи и синове, за младостта и старостта, за взаимното привличане и отблъскване между родители и деца. А най-голямото му достойнство, според мен, е че нито за миг не изпада в сантименталност, благодарение на уверената рeжисура на Александър Пейн. Всеки друг, не толкова тънък познавач на хората като него, би го представил като мелодрама.
Един от по-ранните филми на Пейн („Относно Шмид“) също изследваше потайностите на човешката душа през образа на застаряващ самотник, пресъздаден великолепно от Джак Никълсън. Както в него, така и в „Небраска“, е използвана майсторски жанровата схема на роуд-муви, за да бъде показана една различна Америка, която малцина познават, защото масовото кино никога не проявява интерес към нея. Едва ли е случайно, че някои по-наблюдателни критици не пропускат да отбележат, че режисьорът прониква надълбоко и в психологията на съвременното американско общество, в което може да се уверим при по-внимателно вглеждане. Само тогава бихме могли да усетим тънката язвителност, с която този филм се отнася към мита за добронамерените американци, които видите ли не познавали какво е завист и поощрявали с охота опитите на другите да успеят.
„Небраска“ е безкрайно очарователен, тих филм, който не е инспириран от гръмки скандални теми, а още по-малко от желание да шокира с начина си на разказване или пък със специални ефекти. Адресиран е към онези, които все още вярват, че киното е изкуство и се надяват да им помогне да научат нещо за себе си. Той ще има още една прожекция днес в кино „Люмиер“, на 28 октомври в Дома на киното и на 30-ти в обновения киносалон на „Одеон". Пълната програма може да видите в сайта на фестивала.