Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

СМЕШНО-БЕЗМИЛОСТЕН УЕСТЪРН


14.01.2016  Текст:  Геновева Димитрова

РЕЦЕНЗИЯ

   

„Омразната осморка“ (The Hateful Eight), 2015, САЩ, 182 минути, сценарист и режисьор Куентин Тарантино, продуцент: Ричард Гладщайн, Шенън Макинтош, Стейси Шер; изпълнителни продуценти и разпространители: Боб и Харви Уайнстайн; оператор Робърт Ричардсън, музика Енио Мориконе, в ролите: Кърт Ръсел, Самюъл Джаксън, Дженифър Джейсън Лий, Чанинг Тейтъм, Демиан Бичир, Брус Дърн, Майкъл Медсън, Зоуи Бел, Тим Рот, Уолтън Гогинс.
Награди и номинации: „Златен глобус“ за музика на Енио Мориконе и още 6 национални награди, 3 "Оскар"-номинации: за оператор на Робърт Ричардсън, за поддържаща женска роля на Дженифър Джейсън Лий и за музика на Енио Мориконе...
Разпространява Форум филм България
По екраните от 8 януари 2016 г.

Многострадалният осми филм на Тарантино си струваше тръпненето. Когато му откраднаха сценария и се отказа да го прави, изглеждаше, че може да остане само с един уестърн - „Джанго без окови” (вж. „Култура”, бр. 3 от 2013). Но Тарантино го пренаписа и създаде поредното си кърваво-смешно-мистериозно предизвикателство.

„Омразната осморка” не пренаписва историята като „Гадни копелета” (вж. бр. 31 от 2009) и „Джанго без окови”, но ще остане в нея с умопомрачителните зимни пейзажи и интериорни портрети, заснети на лента 70 мм (неизползвана отдавна), с неистовата си политнекоректност, с отсъствието на герой, на когото да съчувстваш, с феноменалното превъплъщение на Дженифър Джейсън Лий, със завръщането в уестърна на Енио Мориконе...

„Омразната осморка” може да се смята като антипод на „Великолепната седморка” (1960) на Джон Стърджис, като задявка с „Дилижансът” (1939) на Джон Форд, като своеобразно уестърн-продължение на „Глутница кучета” (1992)... Може да се смята като какво ли не, но си е монументално и безкомпромисно кино. Всъщност и тук, подобно на „Джанго без окови”, думата „негър” беснее от устата на героите и има ловец на глави – но не един, а двама. И действието е пренесено на Запад.

Зловеща виелица. Няколко години след Гражданската война дилижанс пори снега в Уайоминг към градчето Ред Рок. Натам се е запътил ловецът на глави Джон Рут или Палача (Кърт Ръсел), заловил опасната Дейзи Домергю (Дженифър Джейсън Лий) и закопчал я за себе си с белезници, за да я предостави жива на бесилото срещу 10 000 долара. На пътя им се изпречва чернокожият майор Маркиз Уорън (Самюъл Джаксън), участвал в Гражданската война от страната на Съюза, сега известен ловец на глави, който предпочита да са трупове (в момента е с три). После се пръква и Крис Маникс (Уолтън Гогинс) – южняк и ренегат от армията на Конфедерацията с твърдението, че е новият шериф на града. Спират в „Галантерията на Мини“ – окаяна крайпътна барака за отдих. Но вместо съдържателката, която Уорън добре познава, ги посреща странният мексиканец Боб (Демиан Бичир). След изкъртване и закрепяне на вратата, влизат вътре и се натъкват на денди-палача на Ред Рок Осуалдо Мобрей (Тим Рот), каубоя Джо Гейдж, поел към майка си за Коледа (Майкъл Медсън), грохналия в кресло генерал от армията на Конфедерацията Санфорд Смитърс (Брус Дърн). Изневиделица се появява невъздържаният Джоди (Чанинг Тейтъм). Има още един герой – единствен желан – писмо от Ейбрахъм Линкълн. И друг, останал зад кадър – величествената музика на класика Енио Мориконе, завърнал се в уестърна след 34 години.

Както обикновено при Тарантино, филмът е разделен на части (6). Първата половина само подготвя за случилото се в бараката на Мини. Там е същинската част. Леденото пейзажно великолепие и клаустрофобичното пространство на дилижанса са заменени с мрачно помещение, вмирисано на кожуси, повръщано и кръв. Шрапнелни остроумия, злостни обиди, политически алюзии, шокови обрати, брутални изстъпления, свирепи куршуми, флешбеци са омесени във внушителен конгломерат от зверства и забава. Единствен Тарантино може да разсмее с насилие. Неподражаем. А мелодия на пианото дори загатва за коледно настроение.

Класен и безмилостен уестърн. Всички актьори са фантастични, а Чанинг Тейтъм е буквално неузнаваем. Но най-фантастичната от всички е Дженифър Джейсън Лий - зла кучка, насинена, пребивана, окървавена... С онзи неин гъгниво-протяжно-мрънкащ глас, изричащ гнусотии, с присвити очи (лявото насинено) и необуздаема виталност, тя е властелинката на екрана. Както обича да прави, Тарантино ни я връща в невероятна форма – като през 90-те, когато влизаше от филм във филм и изигра чутовно Дороти Паркър в „Мисис Паркър и порочният кръг” (1994) на Алън Рудолф или Блонди О’ Хара в „Канзас сити” на (1996) на Робърт Олтман.
Не ме интересува дали „Омразната осморка” ще спечели „Оскар” – филмът е радост. От нищожните изключения напоследък. Само не правете грешката да го гледате на малък екран.

Източник: рецензията на Геновева Димитрова във в. "Култура" (брой 1, 2016 г.)



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


     

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание