Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

СМЕШНО-БЕЗМИЛОСТЕН УЕСТЪРН


14.01.2016  Текст:  Геновева Димитрова

РЕЦЕНЗИЯ

   

„Омразната осморка“ (The Hateful Eight), 2015, САЩ, 182 минути, сценарист и режисьор Куентин Тарантино, продуцент: Ричард Гладщайн, Шенън Макинтош, Стейси Шер; изпълнителни продуценти и разпространители: Боб и Харви Уайнстайн; оператор Робърт Ричардсън, музика Енио Мориконе, в ролите: Кърт Ръсел, Самюъл Джаксън, Дженифър Джейсън Лий, Чанинг Тейтъм, Демиан Бичир, Брус Дърн, Майкъл Медсън, Зоуи Бел, Тим Рот, Уолтън Гогинс.
Награди и номинации: „Златен глобус“ за музика на Енио Мориконе и още 6 национални награди, 3 "Оскар"-номинации: за оператор на Робърт Ричардсън, за поддържаща женска роля на Дженифър Джейсън Лий и за музика на Енио Мориконе...
Разпространява Форум филм България
По екраните от 8 януари 2016 г.

Многострадалният осми филм на Тарантино си струваше тръпненето. Когато му откраднаха сценария и се отказа да го прави, изглеждаше, че може да остане само с един уестърн - „Джанго без окови” (вж. „Култура”, бр. 3 от 2013). Но Тарантино го пренаписа и създаде поредното си кърваво-смешно-мистериозно предизвикателство.

„Омразната осморка” не пренаписва историята като „Гадни копелета” (вж. бр. 31 от 2009) и „Джанго без окови”, но ще остане в нея с умопомрачителните зимни пейзажи и интериорни портрети, заснети на лента 70 мм (неизползвана отдавна), с неистовата си политнекоректност, с отсъствието на герой, на когото да съчувстваш, с феноменалното превъплъщение на Дженифър Джейсън Лий, със завръщането в уестърна на Енио Мориконе...

„Омразната осморка” може да се смята като антипод на „Великолепната седморка” (1960) на Джон Стърджис, като задявка с „Дилижансът” (1939) на Джон Форд, като своеобразно уестърн-продължение на „Глутница кучета” (1992)... Може да се смята като какво ли не, но си е монументално и безкомпромисно кино. Всъщност и тук, подобно на „Джанго без окови”, думата „негър” беснее от устата на героите и има ловец на глави – но не един, а двама. И действието е пренесено на Запад.

Зловеща виелица. Няколко години след Гражданската война дилижанс пори снега в Уайоминг към градчето Ред Рок. Натам се е запътил ловецът на глави Джон Рут или Палача (Кърт Ръсел), заловил опасната Дейзи Домергю (Дженифър Джейсън Лий) и закопчал я за себе си с белезници, за да я предостави жива на бесилото срещу 10 000 долара. На пътя им се изпречва чернокожият майор Маркиз Уорън (Самюъл Джаксън), участвал в Гражданската война от страната на Съюза, сега известен ловец на глави, който предпочита да са трупове (в момента е с три). После се пръква и Крис Маникс (Уолтън Гогинс) – южняк и ренегат от армията на Конфедерацията с твърдението, че е новият шериф на града. Спират в „Галантерията на Мини“ – окаяна крайпътна барака за отдих. Но вместо съдържателката, която Уорън добре познава, ги посреща странният мексиканец Боб (Демиан Бичир). След изкъртване и закрепяне на вратата, влизат вътре и се натъкват на денди-палача на Ред Рок Осуалдо Мобрей (Тим Рот), каубоя Джо Гейдж, поел към майка си за Коледа (Майкъл Медсън), грохналия в кресло генерал от армията на Конфедерацията Санфорд Смитърс (Брус Дърн). Изневиделица се появява невъздържаният Джоди (Чанинг Тейтъм). Има още един герой – единствен желан – писмо от Ейбрахъм Линкълн. И друг, останал зад кадър – величествената музика на класика Енио Мориконе, завърнал се в уестърна след 34 години.

Както обикновено при Тарантино, филмът е разделен на части (6). Първата половина само подготвя за случилото се в бараката на Мини. Там е същинската част. Леденото пейзажно великолепие и клаустрофобичното пространство на дилижанса са заменени с мрачно помещение, вмирисано на кожуси, повръщано и кръв. Шрапнелни остроумия, злостни обиди, политически алюзии, шокови обрати, брутални изстъпления, свирепи куршуми, флешбеци са омесени във внушителен конгломерат от зверства и забава. Единствен Тарантино може да разсмее с насилие. Неподражаем. А мелодия на пианото дори загатва за коледно настроение.

Класен и безмилостен уестърн. Всички актьори са фантастични, а Чанинг Тейтъм е буквално неузнаваем. Но най-фантастичната от всички е Дженифър Джейсън Лий - зла кучка, насинена, пребивана, окървавена... С онзи неин гъгниво-протяжно-мрънкащ глас, изричащ гнусотии, с присвити очи (лявото насинено) и необуздаема виталност, тя е властелинката на екрана. Както обича да прави, Тарантино ни я връща в невероятна форма – като през 90-те, когато влизаше от филм във филм и изигра чутовно Дороти Паркър в „Мисис Паркър и порочният кръг” (1994) на Алън Рудолф или Блонди О’ Хара в „Канзас сити” на (1996) на Робърт Олтман.
Не ме интересува дали „Омразната осморка” ще спечели „Оскар” – филмът е радост. От нищожните изключения напоследък. Само не правете грешката да го гледате на малък екран.

Източник: рецензията на Геновева Димитрова във в. "Култура" (брой 1, 2016 г.)



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


    

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание