В Кан по-късно тази вечер ще обявят победителя в конкурса „Особен поглед“, а утре вечер ще узнаем и името на новия носител на „Златната палма“. Но междувременно не стихват споровете относно правото на хората на изкуството да изразяват свободно своите възгледи, предизвикани от изгонването на датския режисьор Ларс фон Триер.
Различните медии напомнят за аналогични скандали напоследък, свързани с неблагоразумни изказвания на знаменитости като Джон Галиано, Мел Гибсън и Чарли Шийн.
Никой не оправдава, разбира се, режисьора на „Меланхолия“, но все пак не са малко и тези, според които решението на директорския борд на фестивала в Кан е било прекалено крайно, като се има предвид, че Ларс фон Триер е поднесъл официално своите извинения за думите си по време на пресконференцията.
Научавайки за изгонването си от Кан, първоначално датчанинът заявил, че изпитва гордост за това, че е обявен за персона нон грата. Защото, според него, такова нещо се случва за пръв път в историята на киното. Едновременно с това той напомнил, че се е извинил и че не е искал никого да засегне.
„Просто аз съм такъв, какъвто съм, не мога да променя същността си. Какво да се прави? Може би Петер Аалбек, моят продуцент, трябва да ме изложи на всеобщо обозрение в клетка“, - опитал да се пошегува той.
Но малко по-късно знаменитият режисьор, отличен със „Златна палма“ в Кан през 2000 г. за филма си „Танцьорка в мрака“, все пак признал, че е силно шокиран от случилото се и безкрайно съжалява за постъпката си, която определил като „глупава и непрофесионална“.
„Чувствам се много разстроен и уморен от цялата тази история. Всичко това за мен е истински шок. Мислех си, че говоря с приятели на кафе, но се оказа, че свидетел е бил целият свят. Засегнал съм чувствата на много хора и сега съжалявам“, - казал той.
Що се отнася до репликата си и по адрес на Израел, Ларс фон Триер обяснил, че е предизвикана от неговото неприемане на външната политика на тази държава. „Но за подобни неща не изключват от фестивали“, - добавил той.
Любопитно е, че само ден по-късно и финландецът Аки Каурисмаки, чийто филм „Хавър“ се нареди сред фаворитите за награди, също се изказал нетактично по адрес на Израел. Той пък заявил, че не желае филмът му да бъде показван в тази държава. Но щеше да бъде смешно, ако и спрямо него фестивалното ръководство бе предприело някакви дисциплинарни мерки.
Аз самият съм безкрайно изненадан от решението за изгонването на Ларс фон Триер, който в продължение на дълги години бе едва ли не лице на този най-голям форум на киното, олицетворявайки неговия естетически радикализъм.
Странно е, че първоначалната реакция на директорския борд на фестивала бе само да поиска обяснение от датския режисьор и той начаса го даде във формата на официално извинение.
Струва ми се, че всичко навярно щеше да приключи дотук, ако нещо, за което ние не знаем, не е повлияло за вземането на крайното и нелепо решение за обявяване на един от най-големите кинорежисьори на света за „персона нон грата“ на един кинофестивал. Истински нонсенс, нали?
Първоначално си помислих, че причината може да е в медийния шум, който се вдигна около случая, но впоследствие научих за нещо, което, според мен, хвърля повече светлина върху истинските мотиви, накарали фестивалното ръководство да постъпи по този начин. Става въпрос за това, че от гилдията на американските продуценти и дистрибутори им оказали натиск, предупреждавайки ги, че може занапред Холивуд да не стъпи повече в Кан, а да се ориентира към конкурентния фестивал във Венеция. Както е известно, основните приходи за Кан идват от пазара на филми, провеждащ се по време на кинофестивала, който е доминиран от американските кинокомпании.
Само няколко часа след този натиск последвало и изненадващото решение за изгонването на Триер.
За пореден път, според мен, се потвърждава истината, че кой каквото и да говори, в действителност винаги става въпрос за пари. Така че, зад принципната наглед позиция на ръководството на фестивала в Кан, стои съобразяването с фактори, за които не е прието да се говори, но които са истинските двигатели на всичко в този лицемерен свят.
Що се отнася до Ларс фон Триер, той споделил, че още не знае дали ще му позволят в бъдеще да участва в Кан, добавяйки обаче, че цялата тази ситуация може да го провокира за още по-революционни филми.
Според някои медийни публикации, първите негативни последствия за него вече са налице. Отменен е първият холивудски проект, в който трябваше да участва съвместно с Мартин Скорсезе. Някои страни са се отказали от идеята да купят за разпространение новия му филм „Меланхолия“, а срещу датския режисьор вече се подготвят обвинителни искове за оправдаване на нацизма.
Според известния руски кинокритик Юрий Гладилшчиков, случилото се в Кан ще се отрази негативно върху имиджа на този най-голям фестивал. Защото опитът за убийство на един велик кинематографист, извършен от фестивалното ръководство, ще зарадва само онези, които ненавиждат Ларс фон Триер за това, „че постоянно отправя предизвикателства към себе си и към другите, за това, че не се подчинява на правилата и ги променя, както му се иска. За това, че е различен.“ Но според него, това убийство може да се превърне в самоубийство на Канския фестивал. Защото отсега нататък ще започне да се възприема (не от всички, разбира се, но от много добри режисьори) като фестивал - потенциално цензурируем и дори продажен.