СЛОЖНИЯТ ВКУС НА КОМЕДИЯТА ПО ИТАЛИАНСКИ 01.07.2017 Текст: Леда Драгиева РЕЦЕНЗИЯ
Селекцията включваше предимно комедии. Но както Луиджи Сардиело подчерта, комедията по италиански е прочута със силата си да те накара да се смееш и да плачеш едновременно. Затова е трудно да приведем под общ знаменател цялата програма. Не случайно "Сладкарят" (едно от открояващите се заглавия, според мен), който е смятан от много критици за филм ноар или трилър, е определян от неговия режисьор като торта с различни съставки - и хубави, и лоши – за чийто вкус публиката сама трябва да се произнесе. Луиджи Сардиело сподели със зрителите, препълнили кино "Люмиер Лидл", че публиката в Италия е възприела "Сладкарят" като недостатъчно италиански, докато на френската критика се сторил прекалено италиански. На българската публика "тортата" сякаш се услади, ако се съди по спонтанния смях в немалко моменти от филма, а и по продължителната дискусия с режисьора след края на прожекцията.
Елементи на филм ноар не липсват, докато в продължение на един екранен час ставаме свидетели как нещата за Акиле се преобръщат наопаки. Решенията за действията му, сякаш вземани от някой друг, са извършвани винаги неволно. Тази липса на умение да се задържи на повърхността на реалния свят запраща наивния сладкар в компанията на мафиот, наричащ себе си Доктор; проститутка, копнееща за нов живот и щастие с цената на всичко; старица, любителка на танците, захапала истината (или пък просто своята правота?) като булдог. Любопитна компания, която е допълнена от влюбен полицай и съчувстваща следователка, която търси любовта, витаеща във въздуха, но така и не успяваща да се докосне до нея. В средата на този кръг от чудаци е сладкарят, който от малък е възпитаван да се старае да направи живота на другите по-щастлив, по-сладък и да не мисли много за себе си. Постепенно всичките му морални ценности са поставени на везните, които най-накрая ще трябва да наклони сам.
Филмът разкрива и психологията на героя чрез средствата на философската драма, и напрежението чрез формите на криминалния трилър, и странния символен свят чрез възможностите на сюрреализма. Разбира се, той съвсем не е перфектен - отделни сцени нарушават логиката и целостта му, някои характери изневеряват на самите себе си и на заложеното в тях, има детайли, които остават недоизяснени... Но, все пак, това е филм за живота, а кога животът е бил перфектен? Във финала Сардиело почти достига до границата, след която неговата торта би станала сладникава вместо сладка, но съумява да завърши филма си по начин, който тласка напред развитието на основния характер и логиката на повествованието. Воден от стремежа си към ред през целия живот, Акиле решава, че е възможно да открие порядък и в хаоса. И намира най-после себе си - буквално и преносно - за една горчиво-сладка финална хапка.
Коментари (0)
Други
Подобни публикации |
ФИЛМИ НА ФОКУС |
© 2009-2010
|