Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

СЛОЖНИЯТ ВКУС НА КОМЕДИЯТА ПО ИТАЛИАНСКИ


01.07.2017  Текст:  Леда Драгиева

РЕЦЕНЗИЯ

   

От 19 до 23 юни в София се проведе Вторият фестивал на италианското кино в България, който бе оргаизиран от Италианската търговска камара у нас. Представени бяха осем заглавия, предимно от областта Пулия. Специалните гости бяха Луиджи Сардиело - режисьор на "Сладкарят" (Il pasticciere, 2012) и Лука Чиразола, актьор, който играе в два от показаните филми - "Фокача блус" (Focaccia blues, 2009) и "Сладкарят". Атрактивен видеопоздрав към българската публика отправи Микеле Плачидо, с чийто филм "Голямата мечта" (Il grande sogno, 2009) започна фестивалната програма.

Селекцията включваше предимно комедии. Но както Луиджи Сардиело подчерта, комедията по италиански е прочута със силата си да те накара да се смееш и да плачеш едновременно. Затова е трудно да приведем под общ знаменател цялата програма. Не случайно "Сладкарят" (едно от открояващите се заглавия, според мен), който е смятан от много критици за филм ноар или трилър, е определян от неговия режисьор като торта с различни съставки - и хубави, и лоши – за чийто вкус публиката сама трябва да се произнесе.  Луиджи Сардиело сподели със зрителите, препълнили кино "Люмиер Лидл", че публиката в Италия е възприела "Сладкарят" като недостатъчно италиански, докато на френската критика се сторил прекалено италиански. На българската публика "тортата" сякаш се услади, ако се съди по спонтанния смях в немалко моменти от филма, а и по продължителната дискусия с режисьора след края на прожекцията.

"Преминеш ли границата, няма връщане назад" – това е лайтмотивът на „Сладкарят”, изтъкан от граници - жанрови, географски, етични. Акиле Франци наследява професията от баща си и от 12-годишен прекарва цялото си време в приготвяне на сладкиши и торти, които като диабетик дори не му е позволено да опитва. Дисциплината и редът са единственият начин на живот, който познава. С това се обяснява и любовта му към немския - най-подреденият език, според него. Акиле попива от баща си не само професионален опит, но и житейски - неговите съвети са единственият му морален пътеводител в живота. Докато един ден става неволен свидетел на убийство и това променя всичко. И от дома на италиански бизнесмен сладкарят се озовава на път за Хърватия с насочен в лицето му пистолет и труп в багажника.

Елементи на филм ноар не липсват, докато в продължение на един екранен час ставаме свидетели как нещата за Акиле се преобръщат наопаки. Решенията за действията му, сякаш вземани от някой друг, са извършвани винаги неволно. Тази липса на умение да се задържи на повърхността на реалния свят запраща наивния сладкар в компанията на мафиот, наричащ себе си Доктор; проститутка, копнееща за нов живот и щастие с цената на всичко; старица, любителка на танците, захапала истината (или пък просто своята правота?) като булдог. Любопитна компания, която е допълнена от влюбен полицай и съчувстваща следователка, която търси любовта, витаеща във въздуха, но така и не успяваща да се докосне до нея. В средата на този кръг от чудаци е сладкарят, който от малък е възпитаван да се старае да направи живота на другите по-щастлив, по-сладък и да не мисли много за себе си. Постепенно всичките му морални ценности са поставени на везните, които най-накрая ще трябва да наклони сам.

Така от трилър тази "комедия италиана" се превръща във философски размисъл за живота и изборите, които правим, дори и когато са неволни. Смъртта идва ненадейно три пъти. Случва се ей така, между другото, за да предопредели следващите стъпки на Акиле. Но на четвъртия път - кулминационния, именно той самият взема решението и предрешава съдбата си.

Филмът разкрива и психологията на героя чрез средствата на философската драма, и напрежението чрез формите на криминалния трилър, и странния символен свят чрез възможностите на сюрреализма. Разбира се, той съвсем не е перфектен - отделни сцени нарушават логиката и целостта му, някои характери изневеряват на самите себе си и на заложеното в тях, има детайли, които остават недоизяснени... Но, все пак, това е филм за живота, а кога животът е бил перфектен?

Във финала Сардиело почти достига до границата, след която неговата торта би станала сладникава вместо сладка, но съумява да завърши филма си по начин, който тласка напред развитието на основния характер и логиката на повествованието. Воден от стремежа си към ред през целия живот, Акиле решава, че е възможно да открие порядък и в хаоса. И намира най-после себе си - буквално и преносно - за една горчиво-сладка финална хапка.

 



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

 

    
    КИНОТО НА ПРЕХОДА – ВЧЕРА И ДНЕС
    (видео подкаст)