Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

СИДНИ ЛЪМЕТ


11.04.2011  Текст:  Красимир Кастелов

Дванайсет разгневени мъже

   

Два месеца и половина преди да навърши 87 години си отиде големият американски режисьор Сидни Лъмет (Sidney Lumet). Той е починал на 9 април в своя дом в Манхатън. Лъмет беше един от водещите кинотворци през втората половина на миналия век, отбелязва Ройтерс.
Заснел е общо 54 филма, най-известните сред които са „12 разгневени мъже“ (1957), „Серпико“ (1973), „Кучешки следобед“ (1975), „Телевизионна мрежа“ (1976), „Присъдата“ (1982), за режисурата на които е номиниран за „Оскар“, но така и не получава престижното отличие.
Едва през 2005 г. му връчват почетен „Оскар“ за цялостен принос в киноизкуството.
Последният негов филм, който гледах, бе „Игрите на дявола” (Before the Devil Knows You're Dead, 2007). И трябва да кажа, че бях силно впечатлен не толкова от актьорските изпълнения, сред които се откроява това на Филип Сеймур Хофман, но най-вече от режисьорската смелост на 83-годишния тогава Лъмет, който показва с болка и гняв нравствената деградация на днешна Америка.

Сидни Лъмет е роден на 25 юни 1924г. във Филаделфия (САЩ) в семейството на актьор и танцьорка и затова едва ли е изненадващо, че и самият той се появява на сцената едва 4-годишен. През 30-те години участва в няколко от хитовите постановки на Бродуей, а през 1947г. оглавява актьорска трупа, съставена от бивши възпитаници на Актърс студио, които били недоволни от методиката на преподаване на Лий Страсбърг.
През 50-те години започва работа като режисьор в телевизията, а през 1957г. дебютира в игралното кино с филма „12 разгневени мъже”. Действието на тази съдебна драма се развива само в една стая, където 12 съдебни заседатели спорят относно своето решение, което може да прекърши съдбата на обвиняемия - съвсем млад човек. Един от тях (акт. Хенри Фонда) се опитва да докаже невинността му, докато останалите в началото са убедени, че е виновен и дори (акт. Ли Дж. Коб) настояват за смъртна присъда.
Заслугата на Лъмет като режисьор е най-вече в това, че успява да пресъздаде нарастващото напрежение в атмосферата и да направи така, че въпреки своята камерност, филмът да се гледа на един дъх и да поражда сериозни размисли след финала.
Сред най-големите достойнства на Лъмет е умението да работи с актьорите. В своите филми винаги успява да изтръгне от тях максимума. Затова едва ли е случайно, че именно под неговата режисура изпълняват най-добрите роли звезди, като Хенри Фонда, Ал Пачино, Уилям Холдън, Питър Финч, Фей Дънауей, Шон Конъри, Род Стайгър и др. Независимо от успешния си дебют в киното, Лъмет продължава да работи в телевизията, като от време на време се изявява и като кинорежисьор. През 1960г. излиза филмът му „От породата на бегълците” с Марлон Брандо и Ана Маняни в главните роли, а 4 години по-късно жъне успех с драмата „Лихварят” (The Pawnbroker), в която блести Род Стайгър, който е отличен със „Сребърна мечка” за най-добър актьор на Берлинале.
Следващият прочут филм на Сидни Лъмет е „Могилата” (1965). Това е великолепна, силно въздействаща притча за вечното противоборство на Личността и Системата. Действието се развива по време на Втората световна война в един английски наказателен батальон насред африканската пустиня. Между един от затворниците (акт. Шон Конъри) и садистичния началник на лагера назрява сериозен конфликт. Режисьорът Лъмет съумява да предаде пределно реалистично усещането за нагнетяване на напрежението, използвайки превъзходно уменията на актьорите.
През 70-те години Сидни Лъмет създава най-известните си филми. Като се почне от „Серпико” и „Кучешки следобед”, в които се развихря мощният талант на още младия Ал Пачино и се стигне до сатиричната драма „Телевизионна мрежа”, демаскираща пагубната роля на телевизията и големите многонационални корпорации в съвременното общество.
„Телевизионна мрежа” завършва цикъла от силно въздействащи остросоциални филми на Лъмет. Следващите му творби („Еквус“, „Принцът на града“ и др.) са посрещнати по-хладно и от критиката, и от зрителите.
Но през 1982г. големият режисьор се завръща към любимия си жанр – съдебната драма – с „Присъдата”, в който изиграва една от най-силните си роли Пол Нюман. Този филм е и последният голям успех на Лъмет в киното. Следващите му филми, с изключение може би на „Игрите на дявола” (2007), едва ли ще бъдат запомнени с нещо от добрата актьорска игра, например на Джейн Фонда в „На следващата сутрин” (1986), Ривър Финикс в „Running on Empty“ (1988).
Като провал е оценен опитът на Лъмет за римейк на прочутия филм на Джон Касавитис „Глория” (1999).
Лъмет пренася на екрана и различни театрални спектакли по произведения на класици на световната литература. Една от най-известните му екранизации е „Чайка“ по едноименната пиеса Чехов с Джеймс Мейсън, Ванеса Редгрейв и Симон Синьоре.

 

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание