Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

СИДНИ ЛЪМЕТ


11.04.2011  Текст:  Красимир Кастелов

Сидни Лъмет

   

Два месеца и половина преди да навърши 87 години си отиде големият американски режисьор Сидни Лъмет (Sidney Lumet). Той е починал на 9 април в своя дом в Манхатън. Лъмет беше един от водещите кинотворци през втората половина на миналия век, отбелязва Ройтерс.
Заснел е общо 54 филма, най-известните сред които са „12 разгневени мъже“ (1957), „Серпико“ (1973), „Кучешки следобед“ (1975), „Телевизионна мрежа“ (1976), „Присъдата“ (1982), за режисурата на които е номиниран за „Оскар“, но така и не получава престижното отличие.
Едва през 2005 г. му връчват почетен „Оскар“ за цялостен принос в киноизкуството.
Последният негов филм, който гледах, бе „Игрите на дявола” (Before the Devil Knows You're Dead, 2007). И трябва да кажа, че бях силно впечатлен не толкова от актьорските изпълнения, сред които се откроява това на Филип Сеймур Хофман, но най-вече от режисьорската смелост на 83-годишния тогава Лъмет, който показва с болка и гняв нравствената деградация на днешна Америка.

Сидни Лъмет е роден на 25 юни 1924г. във Филаделфия (САЩ) в семейството на актьор и танцьорка и затова едва ли е изненадващо, че и самият той се появява на сцената едва 4-годишен. През 30-те години участва в няколко от хитовите постановки на Бродуей, а през 1947г. оглавява актьорска трупа, съставена от бивши възпитаници на Актърс студио, които били недоволни от методиката на преподаване на Лий Страсбърг.
През 50-те години започва работа като режисьор в телевизията, а през 1957г. дебютира в игралното кино с филма „12 разгневени мъже”. Действието на тази съдебна драма се развива само в една стая, където 12 съдебни заседатели спорят относно своето решение, което може да прекърши съдбата на обвиняемия - съвсем млад човек. Един от тях (акт. Хенри Фонда) се опитва да докаже невинността му, докато останалите в началото са убедени, че е виновен и дори (акт. Ли Дж. Коб) настояват за смъртна присъда.
Заслугата на Лъмет като режисьор е най-вече в това, че успява да пресъздаде нарастващото напрежение в атмосферата и да направи така, че въпреки своята камерност, филмът да се гледа на един дъх и да поражда сериозни размисли след финала.
Сред най-големите достойнства на Лъмет е умението да работи с актьорите. В своите филми винаги успява да изтръгне от тях максимума. Затова едва ли е случайно, че именно под неговата режисура изпълняват най-добрите роли звезди, като Хенри Фонда, Ал Пачино, Уилям Холдън, Питър Финч, Фей Дънауей, Шон Конъри, Род Стайгър и др. Независимо от успешния си дебют в киното, Лъмет продължава да работи в телевизията, като от време на време се изявява и като кинорежисьор. През 1960г. излиза филмът му „От породата на бегълците” с Марлон Брандо и Ана Маняни в главните роли, а 4 години по-късно жъне успех с драмата „Лихварят” (The Pawnbroker), в която блести Род Стайгър, който е отличен със „Сребърна мечка” за най-добър актьор на Берлинале.
Следващият прочут филм на Сидни Лъмет е „Могилата” (1965). Това е великолепна, силно въздействаща притча за вечното противоборство на Личността и Системата. Действието се развива по време на Втората световна война в един английски наказателен батальон насред африканската пустиня. Между един от затворниците (акт. Шон Конъри) и садистичния началник на лагера назрява сериозен конфликт. Режисьорът Лъмет съумява да предаде пределно реалистично усещането за нагнетяване на напрежението, използвайки превъзходно уменията на актьорите.
През 70-те години Сидни Лъмет създава най-известните си филми. Като се почне от „Серпико” и „Кучешки следобед”, в които се развихря мощният талант на още младия Ал Пачино и се стигне до сатиричната драма „Телевизионна мрежа”, демаскираща пагубната роля на телевизията и големите многонационални корпорации в съвременното общество.
„Телевизионна мрежа” завършва цикъла от силно въздействащи остросоциални филми на Лъмет. Следващите му творби („Еквус“, „Принцът на града“ и др.) са посрещнати по-хладно и от критиката, и от зрителите.
Но през 1982г. големият режисьор се завръща към любимия си жанр – съдебната драма – с „Присъдата”, в който изиграва една от най-силните си роли Пол Нюман. Този филм е и последният голям успех на Лъмет в киното. Следващите му филми, с изключение може би на „Игрите на дявола” (2007), едва ли ще бъдат запомнени с нещо от добрата актьорска игра, например на Джейн Фонда в „На следващата сутрин” (1986), Ривър Финикс в „Running on Empty“ (1988).
Като провал е оценен опитът на Лъмет за римейк на прочутия филм на Джон Касавитис „Глория” (1999).
Лъмет пренася на екрана и различни театрални спектакли по произведения на класици на световната литература. Една от най-известните му екранизации е „Чайка“ по едноименната пиеса Чехов с Джеймс Мейсън, Ванеса Редгрейв и Симон Синьоре.

 

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


Повече по темата може да прочетете ТУК и тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание