портрет

• 
• Add new коментар

Под знака на Телеца са родени много холивудски звезди, като Ал Пачино, Джак Никълсън, Джесика Ланг, Антъни Куин, Одри Хепбърн, Барбра Стрейзанд и не на последно място, разбира се, ШЪРЛИ МАКЛЕЙН, която на 24 април навърши 81 г.
                                                                                                              

Популярната актриса, която е по-известна за мнозина у нас със своите езотерични автобиографични книги, е родна сестра на Уорън Бийти – звездата от „Бони и Клайд“ и „Бъгси“. Те израстват в Ричмънд, щата Вирджиния, в семейството на Айра Оуенс Бийти - професор по психология и философия и Катлийн Маклейн Бийти - актриса и педагог. От 3-годишна Шърли учи балет в балетното училище на Вашингтон. Но когато краката й стават прекалено дълги, според собствените й думи, е принудена да се раздели с мечтата си за класическия балет. Това й причинява травма за цял живот, за която след време ще говори чрез своята героиня от филма „Повратна точка“ (1977).
Неуспяла като балерина, тя се изявява като танцьорка в американския музикален театър в началото на 50-те години на миналия век. Прочува се много бързо, след като по волята на съдбата получава главната роля в бродуейския мюзикъл „The Pajama Game“ (1954). Три дни преди премиерата звездата Карол Хейни си изкълчва глезена, след което нещата за Шърли се нареждат като в холивудски филм. За да спасят шоуто, продуцентите рискуват и избират нея – момичето от кордебалета.
Но Шърли заменя блестящо звездата. А месец по-късно впечатлява холивудския продуцент Хал Уолис, който й предлага роля във филма на Алфред Хичкок „Неприятности с Хари“ (1955).
От този момент нататък съдбата на Шърли Маклейн е тясно свързана с киното. Самата й външност — големи сини очи, вирнат нос, широка обаятелна усмивка и къса подстрижка — я правят идеална за роли на добри, простодушни девойки. Благодарение на вродения си артистизъм и интуиция новоизгряващата звезда се адаптира бързо към изискванията на киното.
Без да е изучавала актьорско майсторство, буквално с първите си екранни превъплъщения тя показва, че е способна да се справи дори със сложни драматични роли („Някои ще дотичат“, 1958; „Детският час“, 1961; „Двама на люлката, 1962). Особено голям успех й носи участието в знаменития филм на Били Уайлдър „Апартаментът“ (1960), в който е партньорка на Джак Лемън.
Снимайки се често в киното, Шърли Маклейн използва всяка възможност да демонстрира и безспорните си умения да пее и танцува („Канкан“, 1960; „Моята гейша“, 1962; „Сладката Ирма“, 1963). С играта си в подобни филми тя разчупва рамките на наложеното й амплоа на „проститутка със златно сърце“. Мелодраматичните ситуации придобиват дълбочина, благодарение на точния психологически рисунък на създадените от нея образи, които дори понякога иронизира с присъщото си умение да съчетава смешното и тъжното.
Истински фурор предизвиква участието й във филмовия мюзикъл „Сладката Чарити“ (1969), режисиран от бродуейския хореограф Боб Фос (същият който след време ще стане световно известен с „Кабаре“ и „Ах, този джаз“). Под неговата брилянтна режисура се разкриват в пълна степен уникалните в своята хармоничност страни от таланта на Маклейн като драматична актриса, певица и танцьорка едновременно.
В края на 60-те години тя развива активна обществена дейност, води собствено тв-предаване „Светът на Шърли“, издава няколко книги. Дори заснема съвместно с Клаудия Уайл документалния филм „Другата половина на небето: спомени за Китай“ (The Other Half Of The Sky: A China Memoir, 1975), който е номиниран за "Оскар". Завръща се и на сцената с превъзходното шоу „Циганка по душа“ (1977).
Особено трудна за актрисата се оказва втората половина на 70-те години, когато решава да промени коренно амплоато на лековато момиче от любовните филми, в които има успех дотогава. Именно към проблемите на възрастта и преоценката на жизнените ценности са фокусирани филми, като „Повратна точка“ (1977), „Присъствие“ (1979) „Любовни двойки“ (1980), „Смяна на сезоните“ (1980). Героините на Маклейн в тях отстояват своето достойнство, успявайки да заставят своите партньори да осъзнаят истинската им стойност, независимо че вече не са първа младост.
Шърли Маклейн се справя прекрасно с естествените трудности за всяка актриса, настъпващи с напредването на възрастта. И на 50 години спечелва „Оскар“ за най-добро изпълнение на главна роля във филма „Думи на нежност“ (1983), в който неиният партньор Джак Никълсън също е отличен с „Оскар“. Мотивите на сарказъм и дори на черен хумор, вложени от нея в изграждането на образа на вдовица, която губи своята млада дъщеря, допринася за преодоляване на прекаления мелодраматизъм на тази роля.
Много високо е оценено нейното превъплъщение и във филма „Мадам Сузацка“' (1988), за което печели „Златен глобус“ през 1989 г. Тя играе учителка по музика от руски произход, живееща в Лондон. Липсата на собствено семейство я кара да отдава цялата си душевна енергия на своите ученици, проявявайки обаче прекален деспотизъм и ревност към тях, докато един по един те я напускат. Без грам сантименталност Шърли Маклейн разкрива драмата на наставничеството, която е почти винаги неизбежна, когато ученикът стане по-добър от своя учител и престане да се нуждае от неговата опека.
През 1990 г. участва в друг превъзходен филм „Картички от края на света“, в който за пореден път разкрива разностранния си талант. Под режисурата на Майк Никълс тя създава великолепен портрет на застаряваща актриса в партньорство с 15 години по-младата от нея Мерил Стрийп.
Най-трудното нещо за жените-кинозвезди винаги е било преодоляването на подводните рифове, които крие актьорската професия с напредването на годините. Шърли Маклейн виртуозно се справя с тази нелека задача, което вероятно се дължи на факта, че никога не е била концентрирана само върху екранните си изяви. Отрано се насочва към писането и автобиографичните й книги стават световни бестселъри („Танцувай, докато можеш“, „Моята щастлива звезда“ и др.). Тя е сред най-активните пропагандистки на езотеричната теория за извънтелесните преживявания и прераждането, както и сред най-известните в САЩ защитнички на гражданските права и свободи.
На 66-годишна възраст Шърли Маклейн режисира и първия си игрален филм, озаглавен „Бруно“, но по известен като "Дрескодът" (The Dress Code, 2000), чрез който разказва трагикомичната история за майка, опитваща се да намери общ език с гениалния си син. Самата Маклейн изпълнява една от главните роли.
През 2008 г. пресъздава на екрана възрастната Коко Шанел в едноименния френски тв-филм за прочутата модна дизайнерка.
През последните години, въпреки напредналата си възраст, Шърли Маккейн проявява завидна активност, снимайки се понякога в три-чети продукции годишно. Така например през 2011-а излезе „Бърни“ на известния режисьор Ричард Линклейтър, нашумял напоследък с филма си "Юношество". Това е черна комедия в стил „Фарго“ на братя Коен, в която Шърли Маклейн играе богата вдовица, станала жертва на жестоко убийство. През 2013-а се снима под режисурата на Бен Стилър в приключенската комедия "Тайният живот на Уолтър Мити", в която се появява в ролята на майката на главния герой, пресъздаден от Бен Стилър. В романтичната комедия "Елза и Фред" (2014, реж. Майкъл Редгрейв) отново й е поверена главна роля, а неин партньор е Кристофър Плъмър.  До края на тази година трябва да излезе още един филм (Wild Oats) с нейно участие, в който нейни партньорки са Деми Мур и Джесика Ланг. 

Източник: моята статия за Шарли Маклейн във в. "ТВ Сага" от 5 април 2011 г.