Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ШЪРЛИ МАКЛЕЙН - ХОЛИВУДСКАТА ИНТЕЛЕКТУАЛКА


24.04.2015  Текст:  Красимир Кастелов

Апартаментът

   

Под знака на Телеца са родени много холивудски звезди, като Ал Пачино, Джак Никълсън, Джесика Ланг, Антъни Куин, Одри Хепбърн, Барбра Стрейзанд и не на последно място, разбира се, ШЪРЛИ МАКЛЕЙН, която на 24 април навърши 81 г.
                                                                                                              

Популярната актриса, която е по-известна за мнозина у нас със своите езотерични автобиографични книги, е родна сестра на Уорън Бийти – звездата от „Бони и Клайд“ и „Бъгси“. Те израстват в Ричмънд, щата Вирджиния, в семейството на Айра Оуенс Бийти - професор по психология и философия и Катлийн Маклейн Бийти - актриса и педагог. От 3-годишна Шърли учи балет в балетното училище на Вашингтон. Но когато краката й стават прекалено дълги, според собствените й думи, е принудена да се раздели с мечтата си за класическия балет. Това й причинява травма за цял живот, за която след време ще говори чрез своята героиня от филма „Повратна точка“ (1977).
Неуспяла като балерина, тя се изявява като танцьорка в американския музикален театър в началото на 50-те години на миналия век. Прочува се много бързо, след като по волята на съдбата получава главната роля в бродуейския мюзикъл „The Pajama Game“ (1954). Три дни преди премиерата звездата Карол Хейни си изкълчва глезена, след което нещата за Шърли се нареждат като в холивудски филм. За да спасят шоуто, продуцентите рискуват и избират нея – момичето от кордебалета.
Но Шърли заменя блестящо звездата. А месец по-късно впечатлява холивудския продуцент Хал Уолис, който й предлага роля във филма на Алфред Хичкок „Неприятности с Хари“ (1955).
От този момент нататък съдбата на Шърли Маклейн е тясно свързана с киното. Самата й външност — големи сини очи, вирнат нос, широка обаятелна усмивка и къса подстрижка — я правят идеална за роли на добри, простодушни девойки. Благодарение на вродения си артистизъм и интуиция новоизгряващата звезда се адаптира бързо към изискванията на киното.
Без да е изучавала актьорско майсторство, буквално с първите си екранни превъплъщения тя показва, че е способна да се справи дори със сложни драматични роли („Някои ще дотичат“, 1958; „Детският час“, 1961; „Двама на люлката, 1962). Особено голям успех й носи участието в знаменития филм на Били Уайлдър „Апартаментът“ (1960), в който е партньорка на Джак Лемън.
Снимайки се често в киното, Шърли Маклейн използва всяка възможност да демонстрира и безспорните си умения да пее и танцува („Канкан“, 1960; „Моята гейша“, 1962; „Сладката Ирма“, 1963). С играта си в подобни филми тя разчупва рамките на наложеното й амплоа на „проститутка със златно сърце“. Мелодраматичните ситуации придобиват дълбочина, благодарение на точния психологически рисунък на създадените от нея образи, които дори понякога иронизира с присъщото си умение да съчетава смешното и тъжното.
Истински фурор предизвиква участието й във филмовия мюзикъл „Сладката Чарити“ (1969), режисиран от бродуейския хореограф Боб Фос (същият който след време ще стане световно известен с „Кабаре“ и „Ах, този джаз“). Под неговата брилянтна режисура се разкриват в пълна степен уникалните в своята хармоничност страни от таланта на Маклейн като драматична актриса, певица и танцьорка едновременно.
В края на 60-те години тя развива активна обществена дейност, води собствено тв-предаване „Светът на Шърли“, издава няколко книги. Дори заснема съвместно с Клаудия Уайл документалния филм „Другата половина на небето: спомени за Китай“ (The Other Half Of The Sky: A China Memoir, 1975), който е номиниран за "Оскар". Завръща се и на сцената с превъзходното шоу „Циганка по душа“ (1977).
Особено трудна за актрисата се оказва втората половина на 70-те години, когато решава да промени коренно амплоато на лековато момиче от любовните филми, в които има успех дотогава. Именно към проблемите на възрастта и преоценката на жизнените ценности са фокусирани филми, като „Повратна точка“ (1977), „Присъствие“ (1979) „Любовни двойки“ (1980), „Смяна на сезоните“ (1980). Героините на Маклейн в тях отстояват своето достойнство, успявайки да заставят своите партньори да осъзнаят истинската им стойност, независимо че вече не са първа младост.
Шърли Маклейн се справя прекрасно с естествените трудности за всяка актриса, настъпващи с напредването на възрастта. И на 50 години спечелва „Оскар“ за най-добро изпълнение на главна роля във филма „Думи на нежност“ (1983), в който неиният партньор Джак Никълсън също е отличен с „Оскар“. Мотивите на сарказъм и дори на черен хумор, вложени от нея в изграждането на образа на вдовица, която губи своята млада дъщеря, допринася за преодоляване на прекаления мелодраматизъм на тази роля.
Много високо е оценено нейното превъплъщение и във филма „Мадам Сузацка“' (1988), за което печели „Златен глобус“ през 1989 г. Тя играе учителка по музика от руски произход, живееща в Лондон. Липсата на собствено семейство я кара да отдава цялата си душевна енергия на своите ученици, проявявайки обаче прекален деспотизъм и ревност към тях, докато един по един те я напускат. Без грам сантименталност Шърли Маклейн разкрива драмата на наставничеството, която е почти винаги неизбежна, когато ученикът стане по-добър от своя учител и престане да се нуждае от неговата опека.
През 1990 г. участва в друг превъзходен филм „Картички от края на света“, в който за пореден път разкрива разностранния си талант. Под режисурата на Майк Никълс тя създава великолепен портрет на застаряваща актриса в партньорство с 15 години по-младата от нея Мерил Стрийп.
Най-трудното нещо за жените-кинозвезди винаги е било преодоляването на подводните рифове, които крие актьорската професия с напредването на годините. Шърли Маклейн виртуозно се справя с тази нелека задача, което вероятно се дължи на факта, че никога не е била концентрирана само върху екранните си изяви. Отрано се насочва към писането и автобиографичните й книги стават световни бестселъри („Танцувай, докато можеш“, „Моята щастлива звезда“ и др.). Тя е сред най-активните пропагандистки на езотеричната теория за извънтелесните преживявания и прераждането, както и сред най-известните в САЩ защитнички на гражданските права и свободи.
На 66-годишна възраст Шърли Маклейн режисира и първия си игрален филм, озаглавен „Бруно“, но по известен като "Дрескодът" (The Dress Code, 2000), чрез който разказва трагикомичната история за майка, опитваща се да намери общ език с гениалния си син. Самата Маклейн изпълнява една от главните роли.
През 2008 г. пресъздава на екрана възрастната Коко Шанел в едноименния френски тв-филм за прочутата модна дизайнерка.
През последните години, въпреки напредналата си възраст, Шърли Маккейн проявява завидна активност, снимайки се понякога в три-чети продукции годишно. Така например през 2011-а излезе „Бърни“ на известния режисьор Ричард Линклейтър, нашумял напоследък с филма си "Юношество". Това е черна комедия в стил „Фарго“ на братя Коен, в която Шърли Маклейн играе богата вдовица, станала жертва на жестоко убийство. През 2013-а се снима под режисурата на Бен Стилър в приключенската комедия "Тайният живот на Уолтър Мити", в която се появява в ролята на майката на главния герой, пресъздаден от Бен Стилър. В романтичната комедия "Елза и Фред" (2014, реж. Майкъл Редгрейв) отново й е поверена главна роля, а неин партньор е Кристофър Плъмър.  До края на тази година трябва да излезе още един филм (Wild Oats) с нейно участие, в който нейни партньорки са Деми Мур и Джесика Ланг. 


Източник: моята статия за Шарли Маклейн във в. "ТВ Сага" от 5 април 2011 г.



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание