Шон Пен

• 
• Add new коментар

Една от главните роли в новия филм на Терънс Малик „Дървото на живота“ играе прочутият американски актьор Шон Пен. Тези дни руският вестник „Комсомольская правда“ публикува ексклузивно интервю със звездата, което навярно ще се хареса и на читателите на „Другото кино“.

Шон Пен навярно е единственият киноактьор, който е отличаван с награди на всички главни фестивали по света – Сан Себастиан, Берлин, Кан и Венеция (два пъти!). Освен това е и сред малкото звезди, печелили два пъти „Оскар“ за главна роля (за „Реката на тайните“ на Клинт Истууд и „Милк“ на Гюс Ван Сант). Но освен, че е сред най-добрите съвременни актьори, той е смятан едва ли не и за „будната съвест на Америка“, за един от последните холивудски „бунтари без причина“. Впрочем, причини за своя протест той винаги си намира. Така например, Пен е сред малцината прочути американци, обявили се открито срещу бомбардировките на САЩ над Ирак, който дори посещава тази страна точно по времето, когато там се водят най-ожесточени бойни действия.
Шон Пен основава и фондация за оказване помощ на Хаити. На последния кинофестивал в Кан пристига направо от този многострадален остров. Имайки предвид огромните му ангажименти в различните хуманитарни и политически акции, човек трудно може да си обясни как въобще намира време за киното (в основния конкурс на 64-ия фестивал в Кан се състезаваха едновременно два филма с негово участие - „Това трябва да е мястото” на италианеца Паоло Сорентино и „Дървото на живота“ на Терънс Малик, отличен със „Златна палма“), а и да води своя бурен личен живот.
Известен със скандалния си ранен брак с Мадона, той неотдавна отново даде повод за коментари в жълтата преса, разделяйки се със Робин Райт и забърсвайки апетитната Скарлет Йохансон. Разбира се, Шон Пен никога не отговаря на въпроси, свързани с личния му живот.

- Във филма „Това трябва да е мястото” играете застаряващ рокер, напомнящ с „готическия“ си грим и държането си на бивш наркоман на Ози Озбърн. Как разкривате характерите на своите персонажи? Използвате ли в работа си върху ролите системата на Станиславски?

Шон Пен: Не съм заимствал образа от Ози, дори не ми е минавало през ума! Режисьорът имаше достатъчно точна представа как трябва да изглежда този персонаж. Показа ми само някакви фотографии, в това число и на Робърт Смит от групата „The Cure“. Но само за ориентация, не повече. Що се отнася до това – какво използвам в своята работа, смело мога да кажа: всичко! Преминал съм актьорска школа, в която съм изучавал системата на Станиславски, макар че „изучавал“ едва ли е точната дума, защото просто се опитвах да играя по нейните правила. Тя е основата. После започва реалната работа и за да може ролята да се получи, се налага да прибягваш до всички средства, които са ти достъпни.
Би могло да се каже, че колекционирам всякакви средства, уча се и от други актьори и вярвам, че с времето ставам по-добър... Във всеки случай, бих искал да е така! (Пен суеверно чука по масата). Но рядко един филм си прилича с друг, поради което понякога се връщам към обикновения „набор от инструменти“, а друг път ми се налага да изобретявам нещо ново.

- Когато играете такъв персонаж (рокера от филма на Паоло Сорентино, бел.ред.) не се ли опасявате, че можете да изпаднете в пародия?

Шон Пен: Не, но не защото, се опасявам от провал. Това на всеки може да се случи. Просто напълно се доверих на ролята и на режисьора. Пълният контрол над самия себе си и стремежът да подлагаш всичко на анализ – това са неща, които унищожават актьорската игра. Ако на някого му се стори, че малко съм прекалил – какво да се прави, това е негово право. Дали забелязвам, когато изпадам в крайност? Да! Но не аз определям курса на кораба. Така може и за акварелни актьорски работи да обвиниш някого в неправдоподобие. Важно е историята, разказана в един филм, да бъде убедителна като цяло, останалото не е толкова важно. Всеки може да се отнася към работата ми, както на него му се иска. Всеки си има свое разбиране за истината.

- След „Тънка червена линия“ отново се снимахте във филм на Терънс Малик („Дървото на живота“ бел.ред.)

Шон Пен: Малик ми оказа огромно влияние. Хората често се влюбват в неговото кино – дотолкова, че са готови да се снимат във всеки следващ негов филм, независимо колко сложно може да е това. Аз играх в „Дървото на живота“ преди около три-четири години, след което Тери продължи работата си над филма! Щом участваш във „фабриката за сънища“ на Терънс Малик, значи се съгласяваш с неговите условия: той снима свое кино по начин, по който никой друг вече не снима. Неговите филми успяват да кажат важни неща за мястото ти в живота и на земята, а изобразителната им страна е истински чудотворна. По време на снимки той не забелязва нищо извън полезрението на камерата - дотолкова силно е съсредоточен. Подобно на други големи режисьори, Малик е напълно независим, въплътявайки на екрана своите сънища, което само по себе си е нещо много важно и влияе силно върху други режисьори.

- Вие самият също сте режисьор. Докато снимахте последния си филм „Сред дивата природа“ за загиналия в Аляска млад пътешественик, твърдяхте, че би ви се искало да захвърлите всичко и да отидете в гората. Още ли имате подобно желание?

Шон Пен: А нима вие нямате? По моему, желанието да избяга на свобода, е свойствено на всеки човек. Макар че може и да не го забелязваме, когато се чувстваме нужни някому. За някого това може и да е контрапродуктивно чувство, но не и за мен.

- Възнамерявате ли да снимате и други филми като режисьор?

Шон Пен: Имам някои идеи, но не обичам да говоря за своите проекти.

- Как успявате да съвместявате кинематографичната с хуманитарната си дейност?

Шон Пен: Когато се снимам, съм напълно отдаден на работата си. За щастие, моят фонд в Хаити сега се управлява от много отговорни хора, на които имам пълно доверие. И все пак в почивките между отделните снимачни дни, в своя фургон проверявам ли, проверявам, да не се е случило там някое ново нещастие, броейки дните, преди отново да замина за Хаити. Слава богу, че поредната криза там съвпадна с края на снимките на последния филм, иначе мисълта, че няма да мога да се отзова на помощ, би ми била непоносима. Впрочем в Хаити напоследък настъпват положителни промени и хората са настроени по-оптимистично.

- Своя първи „Оскар“ получихте за ролята си във филм на Клинт Истууд. Какво е да работите под неговата режисура?

Шон Пен: Аз принадлежа към актьорите, предпочитащи да експериментират, да пробват едно или друго, поради което се нуждаят от повече дубли. Така съм устроен. Но Клинт е съвсем друг. С него няма много време да си играеш на търсене и намиране – налага се просто от раз да дадеш най-доброто от себе си.

- Как се чувства един актьор-интелектуалец като част от звездната система на Холивуд?

Шон Пен: Изкуството и шоу бизнесът са две взаимно изключващи се неща. Принуден съм постоянно да си задавам въпроси относно своето място в света на шоу бизнеса, над който господства рекламата. Това е непрестанна битка за собствената душа и непрестанен страх да не би да си продал своя талант. Понякога чувствам, че в света, в който всички са толкова загрижени за здравословния си начин на хранене, има сериозен недостиг на духовна храна за чувствителните души...

- Пречи ли ви известността?

Шон Пен: Една част от мен постоянно се интересува, какво би било, ако не ми се налагаше да играя по правилата на шоу бизнеса, ако не бях част от звездната система... Но дори и ако живеехме в справедлив свят, в който на учителите се плащаше толкова, колкото на актьорите, а кинозвездите бяха оценявани по качеството на тяхната игра, то и тогава не бихме избегнали страданията, борбата, разкъсването. Защото в крайна сметка сме в капана на своите тела, на своята природа, на своите вътрешни ритми. Пред зрителите и пред самия себе си е необходимо да се явяваш винаги по нов начин. Това също е борба. Не може винаги да играеш една роля.
Моята известност е багаж, най-често излишен, който ми пречи във войната с публиката, която се налага да водя, за да я накарам да вижда на екрана не мен, а персонажите, които играя.
Източник: в. "Комсомольская правда"