Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ШОН ПЕН И РОБЪРТ ДЕ НИРО – ДВАМА ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ!


17.08.2010  Текст:  Kastel

СТАТИИ

   

 

Удивително е, че двама от най-великите киноактьори на нашето време са родени на една и съща дата - 17 август.

Ще започна от Шон Пен, защото все пак днес той навършва кръгла годишнина. 50 години не е толкова много време, но Пен вече е успял да се снима в 47 филма – при това в най-разнообразни роли – от драматични до комедийни. Според мен, той е сред най-ярките последователи на блестящи таланти като Марлон Брандо и Робърт де Ниро.

След триумфа си на предпоследната церемония по връчване на най-престижните награди в киното, Шон Пен се нареди сред осемте американци, печелили два пъти „Оскар” за главна роля. Първият му успех бе през 2004-та за изпълнението в чудесния филм на Клинт Истууд „Реката на тайните”, а вторият - за ролята в „Милк” (2008) на Гюс ван Сант. В него той се превъплъти в известния политик-гей Харви Милк, превърнал се в символ на борбата за граждански права на хомосексуалистите в САЩ и застрелян през 1978г.
Любопитно е, че Шон Пен надделя в надпреварата за втория си „Оскар” в съревнование с Брад Пит, с когото си партнира в новия филм на Терънс Малик „Дървото на живота”. Не бих се изненадал, ако единият от двамата попадне отново сред номинираните за престижното отличие, а защо не и двамата...

В края на 2008г. Шон Пен получи и наградата на името на Стенли Кубрик, която се дава за върхови постижения в киното от Британската академия за филмово и телевизионно изкуство. „Този популярен актьор, режисьор и продуцент е истинска филмова икона. Ролите и темите, които разработва във филмите си, са едновременно провокативни и вдъхновяващи зрителите от цял свят” - заяви Питър Морис, директор на представителството на организацията в Лос Анджелис по време на церемонията по връчването на наградата на Шон Пен.
Вероятно малцина знаят, че Шон Пен бе обявен за „режисьор на годината” на кинофестивала в Палм Спрингс за филма си „Сред дивата природа”. Тази творба бе отличена и с уважаваната награда за независимо кино „Готам” като най-добър филм на 2007-а. Тя бе номинирана и за „Оскар” в две категории. Аз също много харесвам филма и вярвам, че няма да е далеч денят, в който Шон Пен ще получи „Оскар” и като най-добър режисьор. По-миналата година той бе председател на фестивалното жури в Кан. Куриозното е, че по същото време игра самия себе си във филма на Бари Левинсън „Тайните на Холивуд” (What Just Happened, 2008), в който имаше сцена с премиерата на измислен филм с негово участие, представен именно на кинофестивала в Кан.

Шон Пен е известен с активната си гражданска позиция, проявена особено остро срещу управлението на бившия американски президент Джордж Буш, когото той призоваваше многократно да спре войната в Ирак и язвително критикуваше за „примитивните му възгледи за доброто и злото”. Веднъж дори Пен заяви публично, че мястото на хора като Буш-младши е в затвора.
На последния кинофестивал в Кан бе представен най-новия филм с Шон Пен, озаглавен „Fair Game”, който е посветен точно на темата за това как администрацията на бившия американски президент е подвела общественото мнение, че Саддам Хюсеин крие оръжия за масово унищожение, за да може да започне "начисто" войната в Ирак.
Още по-нетърпелив съм да видя изпълнението на Пен във филма на италианеца Паоло Сорентино с работното заглавие „This Must Be the Place”, разказващ за усилията на популярен рок музикант да разкрие убиеца на своя баща – бивш нацист, избягал от Хитлер в САЩ. В едно нещо се убеждавам все повече - а именно, че Шон Пен подбира много внимателно филмите, в които се снима, опитвайки се и чрез тях да отстоява своята смела гражданска позиция. Което му прави чест, според мен.

За съжаление, не може да се каже същото за последните роли на Робърт Де Ниро, който без всякакво преувеличение е един от най-великите филмови актьори на нашето време, но си заслужи този статут още през 70-те и началото на 80-те години на миналия век, когато изигра най-силните си роли в „Кръстникът 2” (1974), „Шофьор на такси” (1976), „Ловецът на елени” (1978), „Разяреният бик” (1980), „Имало едно време в Америка” (1984) и “Недосегаемите” (1987).

Днес Робърт Де Ниро навършва 67 години. Неговият баща, който носел същото име, бил поет, скулптор и художник-експресионист. Майка му също се занимавала с живопис. Развели се две години след раждането на Робърт, който израства в Ню Йорк и попива уличната култура на италианския квартал. В детството си бил дребно, бледо, слабо и срамежливо дете, поради което му излязъл прякорът "Боби Млякото". От малък обича театъра и дори изпълнил ролята на Страхливия лъв в училищен спектакъл по "Магьосникът от Оз". Следващата му поява на сцена е на 16 години, когато напуска училище, за да се отдаде изцяло на своето увлечение.
Усвоява тайните на превъплъщението, изучавайки знаменития Метод на Станиславски, така както са го преподавали Лий Страсбърг и Стела Адлер в прочутото “Актърс студио” в Ню Йорк. Професионалната му актьорска кариера започва по сцените на малки театри извън Бродуей. Снима се и в късометражни рекламни филмчета.
Дебютира в игралното кино през 1963г., но първият му филм "The Wedding Party" излиза по екраните 6 години по-късно – малко след появата на друг филм с негово участие - "Greetings" (1968). Режисьор и на двата филма е Брайън де Палма.
Следващите няколко години се снима активно, но филмите му не са популярни.
Успехът идва през 1973-та с „Бий барабана бавно” (реж. Джон Хенкок), за който получава награда от Нюйорската гилдия на филмовите кинокритици. През същата година го снима и Мартин Скорсезе във филма си „Зли улици”, с което започва знаменитото им партньорство, продължило цели две десетилетия.
Междувременно Де Ниро изпълнява ролята на младия Вито Корлеоне във втората част на „Кръстникът” (1974) на Френсис Форд Копола и получава своя първи „Оскар” в категорията „най-добър поддържащ актьор”. От този филм датира и съперничеството му с друг велик възпитаник на “Актърс студио” - Ал Пачино, изпълняващ централния персонаж в мафиотската трилогия на Копола. След години двамата велики актьори премерват силите си в директен сблъсък в култовата кримка “Жега” (1998) на Майкъл Ман, но едва ли някой може да каже кой от двамата е по-добър? Неотдавна пак се снимаха заедно в един среден филм – „Праведно убийство” (2008).
След участието си в „Кръстникът 2” Робърт Де Ниро започва да получава само главни роли и през 1976-та играе блестящо в „Шофьор на такси” на Скорсезе, а също и в „Двадесети век” на Бертолучи. Следва и превъзходното му превъплъщение в „Ловецът на елени” (1978) на Чимино, но за нито една от тези три незабравими роли не получава очаквания „Оскар” и в категорията „най-добър актьор в главна роля”.

Това все пак се случва през 1981, когато просто отвява другите номинирани за наградата (Джон Хърт, Робърт Дювал, Питър О’Тул и Джак Лемън) с феноменалното си изпълнение във филма на Мартин Скорсезе „Разяреният бик” (1980).
След този безспорен връх, актьорската кариера на Де Ниро продължава да се развива успешно, но така и не успява да му донесе отново „Оскар”, макар че ролите му във филми като „Кралят на комедията” (1982), „Имало едно време в Америка” (1984), „Недосегаемите” (1987) и може би „Добри момчета” (1990), „Пробуждането” (1990), „Нос Страх” (1991), „Жега” (1995), „Казино” (1995), „Да разлаем кучетата” (1997) също са на много високо равнище.


Робърт Де Ниро и Шон Пен в комедията "Ние не сме ангели" (1989) на режисьора Нийл Джордан

Освен в сериозни роли този невероятен актьор-хамелеон се чувства еднакво комфортно и в комедии, например от типа на, „Анализирай това” (1999), „Запознай се с нашите” (2000), “Анализирай онова” (2002) и др. Ориентирането му към „по-лекия” жанр започва с чудесното превъплъщение в кримикомедията на Мартин Брест „Среднощен бяг” (1988), но за съжаление напоследък се случва да гледаме Де Ниро и в недотам големи роли във второразредни продукции, в които като че ли започна малко да се повтаря, превъплъщавайки се във вече омръзнали ни комедийни или криминални типажи.
Надеждата ми е, че в скоро време може да ме изненада приятно с изпълнението си в следващия филм на Майкъл Ман (Frankie Machine), в който отново ще се завърне към любимите си мафиотски персонажи.
Като по-млад Роберт Де Ниро често привлича вниманието на жълтата преса с многобройните си любовни афери – при това все с тъмнокожи жени. От 1976 по 1988 живее с Даян Абът, от която има син – Рафаел, който днес също е актьор. На 17 юни 1997г. се оженва за чернокожата стюардеса Грейс Хайтауър, от която има 11 годишен син - Елиът.
Сред любопитните факти за него е този, че за гениалната роля в „Шофьор на такси” му платили едва $35 000, докато за лековатите му превъплъщения в „Анализирай това” (2002) и „Запознай се с нашите” (2004) хонорарите му достигат $20 млн. Последните филми с негово участие са „Всичко ни е наред” (Everybody's Fine) и „Мачете” (2010).


Де Ниро с втората си съпруга Грейс Хайтауър

Робърт Де Ниро се изявява успешно и като режисьор с филма си „Бронкска история” (1993) и особено с изключително амбициозния „Добрият пастир” (The Good Shepherd, 2006), създаден в собствената му киностудия „Трайбека”. Впрочем заедно с Джейн Розентал преди 9 години Де Ниро основа кинофестивала „Трайбека” в Ню Йорк, превърнал се бързо в един от най-големите форуми на независимото кино.



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     

  

ФИЛМ НА ФОКУС


Повече по темата може да прочетете ТУК и тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание