Шарлот Рамплинг

• 
• Add new коментар

На 5 февруари навърши 66 години една от най-загадъчните и магнетични актриси в съвременното кино. Тя е прочута не само със своите нестандартни екранни персонажи, но и с твърде радикалните си възгледи и стил на живот. На два пъти се е развеждала, като и от двата си брака има по един син – единият е телевизионен и кинорежисьор, а другият, чийто баща е прочутият музикант и композитор Жан-Мишел Жар – е фокусник.

Шарлот Рамплинг (Charlotte Rampling) е родена на 5 февруари 1946 г. в Стърмър (Великобритания). Детството й преминава във Франция, където нейният баща е полковник в контингента на НАТО. На младини той бил великолепен лекоатлет и дори спечелил два олимпийски медала като участник в британската щафета 4 по 400 м – сребро през 1932 и злато през 1936 г. Годфри Рамплинг умира на 20 юни 2009-та на 100-годишна възраст.
Шарлот имала по-голяма сестра – Сара, която се самоубива съвсем млада – едва на 23 години.
Като малка Шарлот Рамплинг се увлича по музиката и дори участва в самодейни концерти и спектакли. В началото на 60-те години се изявява като фотомодел, след което изпълнява малка роля в комедията „The Knack and How to Get It” (1965) на прочутия британски режисьор Ричард Лестър. Завършва театрални курсове в Лондон и започва да се снима редовно в телевизионни постановки. Нелоша заявка за кариера в киното е епизодичната й роля в още една комедия - „Georgy Girl” (1966). Но младата актриса, която по това време е под влияние на източните религии, предпочита да се отправи на пътешествие в Азия.
След известно време се завръща към киното и през 1969 г. критиката се произнася ласкаво за нейното епизодично изпълнение в знаменития филм на Лукино Висконти „Залезът на боговете” (La caduta degli dei).
В изтънчената жественост и волева надменност на нейното външно изражение още тогава се долавят контурите на нейните необичайни и дори шокиращи бъдещи кинообрази. Но на този етап тя все още участва предимно във второстепенни холивудски продукции – предимно криминалета, екшъни и драми, като „Target Harry" (1969), „Vanishing Point” (1971), „Corky” (1972).
Ангажиментите на Шарлот Рамплинг в Америка не я прославят, но все пак вероятно допринасят да получи след завръщането си в Европа покана за главната роля във филма на италианката Лилиана Кавани „Нощният портиер” (Il portiere di notte (1974).
В него британската актриса се превъплъщава в бивша концлагеристка, изпитваща патологично сексуално влечение към своя мъчител - есесовски офицер (акт. Дърк Богарт). Както ролята на Шарлот Рамплинг, така и самият филм предизвикват и до днес противоречиви реакции и тълкувания – някои ги окачествяват като блестящо откровение с трагични измерения, а други продължават да са убедени, че това е спекулация на „болна тема”. Така или иначе, благодарение именно на своето изпълнение в този филм, Рамплинг си спечелва скандална слава като „секссимвол на елитарното кино”. Тази репутация я следва в продължение на години, въпреки че дори и най-екзотичните й героини – например в британския научно-фантастичен филм „Зардоз” (1974, реж. Джон Бурман) или пък в швейцарско-мексиканската модернистична драма „Фокстрот” (1976) – при цялата им предизвикателна сексуалност, така и не успяват да предизвикат нов скандал.
Не получават сериозен резонанс и следващите холивудски превъплъщения на Рамплинг във филми на знаменити режисьори, като Уди Алън („Stardust Memories”,1980) и Сидни Лъмет („Присъдата”, 1982).
Ново потвърждение на скандалната й репутация, макар й с оттенък на комизъм, е ролята й в сатиричната комедия на Нагиса Ошима „Макс, моя любов” (Max mon amour, 1986), в която нейната героиня - омъжена дама от висшето общество избира за свой любовник едно шимпанзе.
През втората половина на 80-те и началото на 90-те години Рамплинг се изявява великолепно, макар и в епизодични роли в превъзходни филми като „Ангелско сърце” (1987) на Алън Паркър и „Крилете на гълъбицата“ (Wings of the Dove, 1997) на Йън Софтли. Участва и в главни роли – например в криминалния филм на Дейвид Хейър „Paris By Night”(1989) и в екранизацията на Михаил Какоянис по „Вишнева градина” (1999), но славата и сякаш започва да отшумява.
След втория си брак с Жан-Мишел Жар се посвещава на личния си живот и на своите деца.
Нов изблик на интереса към нея като актриса предизвиква изпълнението й в мистичната драма на французина Франсоа Озон „Под пясъка” (Sous le Sable, 2000), за което 55-годишната тогава Шарлот Рамплинг получава първата от трите си номинации за наградата „Сезар” (френският еквивалент на „Оскар”). Под безупречната режисура на Озон тя пресъздава много сполучливо образа на „загадъчна жена”, търсеща своя мистериозно изчезнал съпруг. Филмът изобилства и с доста откровени еротични сцени с нейно участие.
След тази роля Шарлот Рамплинг се превръща отново в търсена звезда за психологически трилъри предимно. И тя наистина се представя превъзходно в подобен род филми – например в „Басейнът” (Swimming Pool, 2003) и  „Леминг” (Lemming, 2005). 

Сред последните й филми (отново второстепенни роли!) се открояват „Ангел” (2007) на Франсоа Озон, „Херцогинята” (2008) на Саул Диб, „Любов по време на война” (2009) на Тод Солонц и „Меланхолия“ (2011) на Ларс фон Триер.
Но напоследък кариерата на Шарлот Рамплинг е отново във възход, за което говори фактът, че все по-често й поверяват главни роли. Миналата година излезе историческата драма „Мелница и кръст“ (The Mill and the Cross), в който тя изпълнява главната роля, партнирайки си с Рутгер Хауер и Майкъл Йорк.
През тази пролет пък ще излязат още два филма, в които Рамплинг изпълнява главни роли: „Окото на бурята“ (The Eye of the Storm) на прочутия австралийски режисьор Фред Шепизи и „Аз Анна“ (I, Anna) на нейния син от втория й брак Барнаби Сауткомб (Barnaby Southcombe).
Преди три години Стокхолмският кинофестивал удостои Шарлот Рамплинг с награда за цялостния й принос в киноизкуството.