Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

СЕРДЖО ЛЕОНЕ


03.01.2011  Текст:  Красимир Кастелов

Серджо Леоне

   

Навършиха се 82 години от рождението на един от най-големите режисьори в историята на киното – Серджо Леоне. Роден е на 3 януари 1929-а в Рим и почина на 30 април 1989-а също в Рим. Израства в семейството на един от пионерите на италианското кино – Винченцо Леоне, режисьор на 68 филма под псевдонима Роберто Роберти.
На младини Серджо Леоне дълго време чиракува при знаменити майстори на киното, сред които е и Виторио де Сика, преди да заснеме епичната драма „Родоският колос” (1961). Филмът не впечатлява особено нито зрителите, нито критиците, поради което успехът на излезлият три години по-късно „За шепа долари” е посрещнат с огромна изненада. Неизвестният италианец пренася в дивия Запад историята, разказана от японския режисьор Акира Куросава в неговия филм „Телохранител”. Главната роля изпълнява американецът Клинт Истууд, който преди това се прославя в родината си като герой от многосериен телевизионен уестърн. Под режисурата на Леоне той се превъплъщава великолепно в образа на „човек без име”, подвизаващ се в малък град, раздиран от кървава вражда между местните кланове. Работейки ту за едните, ту за другите, циничният каубой преследва през цялото време собствените си цели.
„За шепа долари” става много популярен в Европа, но до Америка славата на Леоне така и не достига, защото филмът не е разпространяван там, заради проблем с авторските права – на Куросава не се харесва фактът, че самурайският му сюжет е превърнат в уестърн.
Парадоксално е, но противопоставяйки се на прекалената психологичност във филмите от онова време, Леоне създава филм, изграден изцяло върху психологичното напрежение и късащо нервите мъчително очакване, което се взривява с кървава развръзка. Черният хумор, натурализмът и епичността се харесват най-вече на изкушените от киното зрители.
След време Клинт Истууд ще сподели, че въпреки успеха на филма, получил едва 15 хиляди долара за своето изпълнение. Но благодарение на режисьорското умение на Леоне, младият актьор получава неоценима възможност да подскаже за огромния си потенциал. В последвалите две продължения – „За няколко долара повече” (1965) и „Добрият, лошият и злият” (1966) неговият герой придобива култов статут, а трилогията се нарежда на едно от челните места в историята на уестърна.
Още в „За шепа долари” са използвани станалите световноизвестни впоследствие режисьорски похвати на Серджо Леоне, които той доразвива непрестанно. Първото, което се набива в очи е умелото използване на операторската работа и монтажа, съчетанието на едрите и общите планове. А другото е музикалният съпровод на действието. Музиката не само за този, но и за всички следващи филми на Леоне е композирана от Енио Мориконе – един от най-ярките създатели на филмова музика в историята на киното, чиято блестяща кариера на композитор тогава едва започвала. Разбира се, не на последно място в този и в следващите филми на Леоне се открояват и остроумните диалози, които частично са написани в сценариите, но някои от тях са измисляни направо на снимачната площадка, а други се появяват в процеса на английския дублаж. Много от кратките фрази, процеждани през зъби от героя на Истууд, стават популярни сред киноманите. Сп „Тайм” пише: „Най-сетне един филм, създаващ традиция и превръщащ се в класика на жанра. Такъв беше „Дилижансът”, такъв беше „Точно по пладне”, а тази година по-различният филм е „За шепа долари”.
Уестърнът, създаден от Серджо Леоне получава прозвището „спагети-уестърн” – т.е. уестърн, произведен в Италия и този термин впоследствие е използван, за да обозначи немалко италиански филми, опитващи се да следват модата, наложена от „За шепа долари”.
След грандиозния успех на трилогията си италианският майстор е поканен в Холивуд. Леоне се съгласява, но при условие, че няма да му се бъркат в работата. И благодарение на относителната свобода, която си издействал, той успява да създаде уникален за Холивуд филм. „Имало едно време на Запад” (1968) е определян от мнозина авторитетни киноисторици за един от най-великите уестърни в историята. Но истината е, че този филм е много повече от уестърн – това е велика епична драма за живота и смъртта, за любовта и унижението и за всички проявления на многостранната и противоречива човешка натура. Потресаващата музика на Мориконе пронизва всеки кадър от тричасовата лента, превръщайки филма в истинска опера. Докато снима „Имало едно време на Запад” Леоне използва неочакван похват: моли Мориконе предварително да съчини музикални теми, съответстващи на основните персонажи. После режисьорът ги пуска на всеки от изпълнителите, за да могат да се движат в кадъра в съответствие с мелодията. Всичко това– плюс увлекателният сюжет, блестящата игра на Хенри Фонда, Клаудия Кардинале, Чарлз Бронсън и Джейсън Робърдс – допринася за превръщането на Леоне в кумир за милиони зрители. А самият италианец вече носи в себе си идеята за следващия шедьовър, поради което отказва предложението да снима „Кръстникът”.
Още в края на 60-те години Леоне прочита спомените на Хари Грей „The Hood” и се запалва от идеята да заснеме епична сага за живота на американските гангстери. Зад разказите за бандитски нападения и престрелки в книгата на Грей той съзира трагичната история за изгубената човешка душа. Но търсенето на средства за филма се проточва няколко години и отчаялият се Леоне се опитва да забрави за този си проект. Междувременно прива още един уестърн, но с мексикански сюжет. „За шепа динамит” (1971) съхраняващ всички характерни елементи в стила на Леоне – музиката, актьорската игра на Род Стайгер и Джеймс Кобърн, впечатляващата операторска работа, монтажът. Навремето не е оценен по достойнство, но след години много критици откриват в този филм проникновени алюзии за неуспялата младежка революция от 1968г. и неслучайно филмът е разпространяван във Франция под заглавието „Имало едно време една революция”.
После в творчеството на Леоне настъпва дълга пауза. В продължение на 13 години се изявява предимно като продуцент и сценарист. Като такъв участва в създаването на 7 филма, сред които са „Един гений, двама съдружници и един глупак" (1975) на Дамяно Дамяни, „Кой уби котката?" (1978) на Луиджи Коменчини и „Опасна игра” (1979) на Джулиано Монталдо. Но за „Моето име е Никой” (1973, реж. Тонино Валери) дори сам режисира някои сцени, допринесли за култовия статут на тази остроумна парабола за края на уестърна. Не случайно в главните роли участват Хенри Фонда (Джак Бийъргард) и Терънс Хил (Никой), знакови актьори от филмите в този жанр.
Знаейки за отдавнашната мечта на Леоне да снима филм за мафията от Холивуд му предлагат да екранизира романа на Марио Пузо. Той отказва и впоследствие съжалява до края на живота си. Днес можем само да гадаем какъв би бил филмът „Кръстникът”, ако бе създаден от Леоне, а не от Копола.
Едва в началото на 80-те години Леоне намира сили в себе си, за да възобнови подготовката си за отдавна мечтания ганстерски филм за Америка. Кани Робърт де Ниро и Джеймс Уудс за главните роли, Мориконе написва музиката. И през 1984-а „Имало едно време в Америка” излиза по екраните. Но възникват проблеми, свързани с голямата му продължителност повече от 4 часа. Продуцентите са категорични, че толкова дълъг филм е обречен на провал и настояват за неговото съкращение. След няколкомесечна борба Леоне се съгласява да монтира съкратена версия. И досега „Имало едно време в Америка” съществува в две версии – пълната, която е приета възторжено в Европа и на кинофестивала в Кан и съкратената (американската!), която се проваля при разпространението си в САЩ.
За основа на следващия си филм Серджо Леоне взима книгата на известния американски журналист Харисън Солсбъри „900 дни. Блокадата на Ленинград” (1986). Историята за страданията на ленинградчани през Втората световна война разтърсва знаменития режисьор, който решава да я пренесе на екрана с руско съдействие. Започва мъчителен процес на безкрайни преговори с шефовете на тогавашната съветска киноиндустрия, защото управляващите в Съветския съюз не остават във възторг от книгата на Солсбъри: твърде откровено било критическото му отношение към грешките на руското военно командване. Но към началото на 1989-а всички организационно-финансови въпроси са уредени. Разпространена е дори информация, че Мориконе вече е готов с музиката за бъдещата грандиозна епопея. Започва и кастингът на актьорите, но на 30 април 1989г. Серджо Леоне скоропостижно умира в собствения си дом от сърдечен пристъп.
И отново не ни остава нищо друго освен да гадаем каква би била лебедовата песен на легендарния режисьор – дали нямаше да видим на екрана най-великата военна епопея, снимана някога?!

Но и това, което успява данаправи приживе Леоне – макар и малко като количество (само 9 самостоятелни филма) - е толкова значимо като качество, че е нужно много време, за да бъде осмислено. Неговите филми притежават чудното свойство да въздействат силно дори и тогава, когато ги гледаме за втори, трети или десети път. Защото в тях се усеща, както казва моят приятел Цветан С. Тородов, истинският вкус на киното.

>



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

 

    
    КИНОТО НА ПРЕХОДА – ВЧЕРА И ДНЕС
    (видео подкаст)