Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

СЕДЕМТЕ НАЙ-ГОЛЕМИ ГАФА ПРИ НОМИНАЦИИТЕ ЗА "ОСКАР" ТАЗИ ГОДИНА


25.01.2012  Текст:  Красимир Кастелов

СТАТИИ

   

Номинациите за „Оскар“-ите вече са факт и всички очакваме да научим кои ще ги получат на 26 февруари, когато ще се проведе 84-ата церемония по връчване на тези може би най-желани филмови награди. Само че има нещо гнило в Холивуд! Няма как да не стигне човек до този извод, ако се вгледа по-внимателно в заглавията на филмите и имената на кинематографистите, предпочетени от членовете на Американската академия за филмово изкуство и техника. Аз, например, открих 7 техни гафа, които издават недотам чистите им съображения.

1. Първият, бих казал непростим техен пропуск, е отсъствието сред номинираните заглавия на филми, като „Торинският кон“, който трябваше да продължи за чуждоезичен „Оскар“, а Бела Тар да бъде сред претендентите за най-добър режисьор и „Меланхолия“ (какво пречеше да бъде сред номинираните за режисура (Ларс фон Триер) и за най-добра женска роля – Кирстен Дънст?).
За пренебрежението, проявено към шедьовъра на Бела Тар, писах веднага щом излезе краткият списък от 9 предложения за чуждоезичния „Оскар“. Но за Ларс фон Триер, според мен, се налага отделен разговор. Този гениален режисьор е умишлено пренебрегван отдавна от Американската филмова академия, независимо от факта, че снима англоезични филми и може спокойно да претендира за „Оскар“ наравно с всички останали англоезични продукции в основните категории. Но досега само „Танцьорка в мрака“ е попадал сред номинираните и то само за музика и оригинална песен, но не и за най-добър филм или режисура, макара че заслужаваше. Да не говорим за "Порейки вълните", за "Догвил" или "Антихрист". 
А „Меланхолия“ е европейският филм на 2011 година, предпочетен от членовете на Европейската филмова академия пред „Артистът“, „Момчето с велосипеда“, „Хавър“ и др. Това, обаче явно не означава нищо за техните колеги отвъд океана. Ако обърнем поглед назад към историята на наградите „Оскар“, няма как да не забележим конюнктурните съображения, ръководили в немалко случаи „академиците” в опитите им да отсеят „зърното от плявата”.
Сред недолюбваните от тях гении са били също Орсън Уелс, Стенли Кубрик, Алфред Хичкок, Джон Касавитис, Робърт Олтман и още много други легендарни майстори на киното, които така и не са получили „Оскар“ за режисура.

2. Второто голямо недомислие при сегашните номинации, според мен, е свързано с нареждането сред претендентите за главния „Оскар“ (филм на годината) на „Ужасно силно и адски близо“ (Extremely Loud & Incredibly Close) – новата творба на Стивън Долдри, която отсъстваше от почти всички класации на най-добрите филми през 2011 година.  Докато „Меланхолия“ бе в челната тройка на повечето от тях.

3. Не разбирам как е възможно да бъде пренебегнат Майкъл Фасбендър, който бе сред номинираните за „Златен глобус“ и сред най-често споменаваните актьорски имена, които са направили идключително силно впечатление през изминалата година с ролите си в „Срам“, „Опасен метод“ и „Джейн Еър“.

4. Тилда Суинтън („Трябва да поговорим за Кевин“) много повече заслужаваше да се нареди сред кандидатките за „Оскар“ за главна роля от Руни Мара, чието номиниране в тази категория ми изглежда пресилено. По-справедливо би било да я номинират за поддържаща роля.

5. Необяснимо е отсъствието и на Албърт Брукс („Drive“) от списъка на номинираните за най-добра поддържаща роля.

6. Странно и нелогично е за мен включването на Ашгар Фархади сред претендентите за „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий на иранската драма „Надер и Симин: раздялата“ (A Separation). Странно решение, наистина! Филмът е официалното предложение на Иран за чуждоезичния „Оскар“ и заслужено бе номиниран в тази категория, но на какво основание претендира и за наградата за сценарий, след като не е англоезична продукция?

7. Не за пръв път ме изненадва неприятно подборът на кандидатите за „Оскар“ за пълнометражен документален филм.
Още в предварителния списък от 15 заглавия отсъстваше шедьовърът „Място сред звездите“ (Position among the Stars), който бе един от двата съперника на „Пина“ за европейската филмова награда за документално кино. В този списък не попадна и „Айртон Сена“ (Senna) – друг безспорен документален хит, който основателно бе включван в немалко класации на най-хубавите филми през 2011 г. Пренебрегнат бе и новият филм на Вернер Херцог „Into the Abyss“, вече отличен с най-голямото отличие на Британския филмов институт – наградата Гриърсън (Grierson Award).
Сред петте документални филма, които продължават надпреварата за „Оскар“-ите все пак е „Пина“ на Вим Вендерс и ще бъда много разочарован, ако и той в крайна сметка остане без награда.



Коментари (1)


     

  

ФИЛМИ НА ФОКУС





 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание