ОБЗОРИ

• 
• Add new коментар

Напусна ни режисьорът ЕТОРЕ СКОЛА, записал името си в историята на киното с шедьоври като "Гросни, мръсни, зли", "Един особен ден" и "Балът". Италианският класик е издъхнал вчера в Рим на 84-годишна възраст. Той бе един от тримата велики кинематографисти (другите двама са Милош Форман и Анджей Вайда), на които преди четири години 16-ият София Филм Фест посвети специални ретроспективни програми. 

Еторе Скола е роден на 10 май 1931 г. в градчето Тревико, провинция Авелино. Следва право преди да се посвети на журналистиката. От 1947 до 1952 г. сътруднчи на различни хумористични вестници и най-вече на сатиричния седмичник „Марк Аврелий”. По същото време създава двайсетина сценария, предимно за комедии, в повечето случаи предназначени за популярния актьор Тотò. През 1950 г. започва и кариерата му в италианското радио, пишейки за различни предавания, в това число и за „Ил театрино”, с водещ Алберто Сорди. Работи като сценарист при Дино Ризи, а между 1960 и 1965 г. е асистент на друг голям режисьор - Антонио Пиетранджели.

Самостоятелният му път в кинорежисурата започва от 1964 година с филма „Ако разрешите, да поговорим за жени“ (Se permettete parliamo di donne), в който Виторио Гасман изпълнява няколко роли), а четири години по-късно успява да привлече вниманието на публиката с „Ще успеят ли нашите герои да намерят своя приятел, мистериозно изчезнал в Африка?” (Riusciranno i nostri eroi a ritrovare l'amico misteriosamente scomparso in Africa?, 1968), в който главната роля е поверена на Алберто Сорди.

Скола най-често предпочита да се изявява в полето на комедията, но се интересува живо и от теми, изследващи италианското общество, както е в „Драма от ревност” (Dramma della gelosia (tutti i particolari in cronaca, 1970) или „Най-хубавата вечер в моя живот” (La più bella serata della mia vita, 1972).

През 1974-а с „Обичахме се толкова много” (C'eravamo tanto amati) печели Голямата награда на Московския кинофестивал и „Сезар” за най-добър чуждоезичен филм. С него се налага като един от най-ярките режисьори в историята на италианското кино и сред най-значимите имена в световното. Този изключително въздействащ филм впечатлява най-вече с играта на Виторио Гасман, Нино Манфреди и Стефано Сата Флорес. Разказва историята на трима приятели, които обичат една и съща жена (Стeфания Сандрели) в следвоенна Италия, постепенно отърсваща се от кошмара на преживения фашизъм.

Две години по-късно Скола отново предизвиква фурор - този път със сатиричната си комедия „Грозни, мръсни, зли” (Brutti, sporchi e cattivi, 1976), разкриваща истината за мизерните условия на живот в бедняшките предградия на Рим, за която е отличен с награда за режисура в Кан. В този филм Нино изпълнява една от най-силните роли в блестящата си кариера Нино Манфреди.

В следващия си филм „Един особен ден” (Una giornata particolare, 1977) Еторе Скола снима един от най-великите италиански екранни дуети - София Лорен и Марчело Мастрояни. Техните взаимоотношения се развиват в рамките на един-единствен ден на фона на официалното гостуване на Адолф Хитлер в Рим по покана на Мусолини.

„Не аз съм против фашизма,
а фашизмът е против мен“.

Тази знаменателна фраза е произнесена от Габриеле (героят на Марчело Мастрояни), но се отнася с еднаква сила и за Антониета (София Лорен), която го доказва  със своите постъпки. 

Безмълвният филм „Балът” (Le bal, 1983) „прелита” по изключително оригинален начин през цялата история на Франция от 20-те до 80-те години на ХХ век посредством музиката и танците, характерни за тези десетилeтия. Заслужено печели „Сребърна мечка“ на Берлинале, „Сезар”-и за най-добър филм и режисура, както и номинация за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм.

Следват комедията „Макарони” (Maccheroni, 1985), пропита с неаполитанския жизнеутвърждаващ дух и „Семейството” (1987), посветен на живота на три поколения от една фамилия, а през 1988 година с великолепния „Сплендор” Еторе Скола носталгично оплаква залеза на великото италианско кино.

В края на ХХ век Скола снима все по-рядко, но творбите му не остават незабелязани. Филмът „Роман за един беден юноша“ (Romanzo di un giovane povero, 1995) е включен в конкурсната програма на кинофестивала във Венеция през 1995 година, а по повод премиерата на „Вечерята” (La cena, 1998) режисьорът получава награда за цялостно творчество на международния фестивал в Монреал. Но след филма си „Хората на Рим“ (Gente di Roma, 2003) престава да снима в продължение на цели десет години. Завръща се през 2013-а с документалния си филм "Странно е да се казваш Федерико", с който отдава почит на своя гениален сънародник и близък приятел Федерико Фелини.