Тилда Суинтън

• 
• Add new коментар

Напоследък родният кинорепертоар вече загрява за сезона на американските блокбъстъри, поради което става все по-очевидно, че едва ли можем да се надяваме на стойностни филми скоро. Почти изключено е някоя от нашите разпространителски фирми да е закупила най-новия филм на Джим Джармъш "Само любовниците остават живи", представен на последната Киномания. Отказваме се да чакаме повече и публикуваме този анализ на филма с надеждата да бъдем полезни на малцината, които са успели да го видят. 

Почитател съм на филми с вампирска тематика, заради странната участ на вампирите: те обичат до смъртна зависимост човешката кръв, а кръвта е сърце, вода, кислород за тялото им. Кръвта е живот. И ако развием логиката на важните, значимите обстоятелства, които определят, осмислят човешкия живот, се установява, че без любов, сърцата ни се вкаменяват.
От "Дракула"(1992) на режисьора Френсис Форд Копола до срещата ми с последното творение на неотразимия фантазьор Джим Джармъш "Само любовниците остават живи" (Only Lovers Left Alive) не ми се е случвало да се вълнувам и да се радвам на изтънчени стил, органика на актьорска работа и оригинален концептуален заряд. Тогава Дракула на Гари Олдман ме спечели с интелектуалния си еротизъм, а персонажът на Антъни Хопкинс с емпиричния си цинизъм. Днес, 20 години по-късно, Джим Джармъш според персоналните ми виждания за интерпретативна нагласа спрямо историите на Брам Стокър, романтизма като направление, в съчетание с неоготически наслагвания, е направил своя революция с вампирите Ева (виртуозна и завладяваща Тилда Суинтън) и Адам (въздействащ с нежната си меланхолия Том Хидълстън).
Струва ми се, че Джим Джармъш през годините се развива, надскачайки познатото за неговото творчество. Той е един от най-непредсказуемите режисьори. Единственото, което знаем със сигурност, когато гледаме новите му филми е... присъствието на рок-музика, защото всеки филм на Джармъш притежава свой неповторим саундтрак. Вероятно унгарският му произход предполагаше, че някога Джармъш ще посвети филм и на вампирското съсловие.
Независимото американско кино се превърна в нещо като еталон за качествено, стойностно и нетрадиционно именно и благодарение на една от своите икони - Джим Джармъш. Ако трябва да характерезираме историите на този режисьор с една дума, то те са аутсайдерски и в тях централният персонаж е аутсайдер, който е много по-симпатичен от съвременниците си. Присъствието на актьора и режисьор Роберто Бенини, музикантите Том Уейтс и Иги Поп в ранните му филмови произведения са отличителен белег за запазената марка "Джармъш". Благодарение на киното на Джармъш видяхме най-интересните експерименти в актьорската работа на Джони Деп, Форест Уитакър, Бил Мъри, Тилда Суинтън, а днес в редицата от нови попълнения попада и Том Хидълстън в последната приказка на Джим Джармъш "Само любовниците остават живи".

Няколко изречения са достатъчни, за да опишем фабулата на филма: Адам и Ева са вампири, обичат се, но живеят разделени в призрачни градове. Тя в Танжер, той в Детройт. От векове са в хармония с човечеството: използват кръв - внос от болнични фризери. Не нападат хора, съхраняват културното наследство на света, защото са живата памет за Шекспир, Байрон, Айнщайн, джаза, рока, рок-енд-рола...И все пак любовта е силна, срещат се в Детройт. Тук обаче се появява по-малката сестра на Ева-Ава (сладострастна, празноглавка - великолепно изпълнена от Миа Васиковска). Ава създава суматоха с екзитус леталис за едно човешко същество и любовниците са принудени да търсят спасение в обителта на Ева -Танжер. Там уви възниква предпоставка за промяна на техния статус, финализираща се с репликата им: "Простете!" - следва охапване и затъмнение. Ако се вгледате в тази история, тя с нищо не би ви провокирала към отличителните, изваяни с вещината на майстор-бижутер картини от режисьора в " Само любовниците остават живи" (Великобритания / Германия / САЩ).
Стъклена чашка, кръвта в нея изпълва тялото на Ева, Адам, Марлоу (Джон Хърт), вампирите изпадат в сладостен унес и транс от хранителните капки - всеки от тях е философ, естет, артист по светоусещане, всеки от тях е като древна книга за историята на света. Докато гледам филма и слушам музиката на Адам, наричана от него "погребална", наистина предчувствам смисъла на думите му, че хората са се превърнали в зомбита. А вампирите-странници са по-човечни от земляните. Тяхната любов не ме смущава, оправдавам копнежа им по човешка кръв, щом те - вампирите съхраняват смисъла на битието ни - да създават красота чрез изкуството да се живее. Джим Джармъш е сътворил изключителен, изпълнен с нежност и любов организъм между Адам и Ева. Чрез тяхната призрачна красота поставя и въпроса: наясно ли сме днес в 21 век с думата "любов"?

За Адам и Ева любовта е първична, първопричина, а за хората любовта е като рециклиращо кошче - част от неясен пейзаж, разнообразие, предмет, поредният лек автомобил или валутна единица. За хората любовта е празен лист - нищо. В 21 век Земята е пренаселена от прагматичност, от знаци, но й липсва ритуалността: ритуалното любене, ритуалното благотворчество, ритуалното хранене, ритуалният танц, ритуалността като характерност на спецификата за човека. В 21 век ни липсва тържественото усещане за живота като ексцентричност, екзалтация, екстатизъм. В 21 век ние сме уморени зомбита и само аутсайдерите, които са извън схемата, според автора на филма осмислят хаоса и умората ни - аутсайдерите създават другост, различното.
Вампирите носят ръкавици, с които се предпазват от нуждата да се дразнят, да се провокират при съприкосновение с човека - тяхната предпазна мярка съхранява човека, но дали човешкото същество я заслужава? Впечатляваща е фразата на Адам: "Човешката кръв се състои от 82% вода, трябва да се води война за вода, вместо война за нефт...", и в същината си тази статистика "говори" за изчезването на смисъла, определящ живота. "Само любовниците остават живи" подсказва, че светът трябва да продължи своя живот, но при едно условие: да се даде шанс на аутсайдерите - тяхната лудост е много по-съзидателна от лудостта на финикийските знаци, прагматични стратегии и политическата логорея.

"Не искам да обяснявам какво представляват знаците и символите в моя филм. Дори за мен те са изненадващи и загадъчни. Във филма звучи рок, има литература, поезия, но тук властва тържеството на абсурда, защото светът е зациклил в този абсурд. В този свят, моите безсмъртни герои се опитват да излязат, да се спасят от капана на човешката депресия, разруха и хаос." - казва Джим Джармъш.

"Само любовниците оставата живи" е онази история, която сънуваш, но тя ще те подмине в реалността, защото любовта се нуждае от грижа, доброта и постоянство, а понякога и от животоспасяващо преливане на чиста кръв.