С прожекция в Дома на киното на 2 март от 20 часа на руския филм "ОГНЯРЯТ" започва предварителната програма на 16-ия международен СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ.
Официалното откриване на фестивала е на 9 март в Зала 1 на НДК с премиерата на „Аве“ на Константин Божанов. Но прожекциите започват още на 2 март в Дома на киното. Ще бъдат представени съвсем нови български филми, създадени през периода март 2011 - март 2012, ключови заглавия от Румънската нова вълна, както и „Снеговете на Килиманджаро” (реж. Робер Гедигиан), носител на наградата „LUX” на Европейския парламент.
С „Огнярят” руският режисьор Алексей Балабанов, известен с филмите си „Товар 200“, „За уродите и хората“, „Война“ и „Брат“, ни пренася в Русия през 90-те години на миналия век. Филмът е криминална драма в духа на киното пост Тарантино, концентрирана върху зловещите аспекти на човешката жестокост.
Той фокусира вниманието върху живота на ветеран от войната в Афганистан, герой на Съветския Съюз, който се препитава като обикновен огняр с прякор Якут. В неговия образ се превъплъщава един от любимите актьори на Балабанов Михаил Скрябин, за когото това е и последна роля в киното.
„Искам да видя как нашият якутски зрител възприема „Огнярът”. Трябва да кажа, че филмът е много жесток и реалистичен. Якут е майор от запаса, герой от Афганистан. Аз бих казал, че той или е свръх нормален или съвсем ненормален.
В началото на 90-те се уволнява от армията и се прибира в Якутия, където обаче не може да си намери работа. Тогава отива при дъщеря си в Санкт Петербург, която има бизнес с кожи. По-късно тя е убита от ганстери и Якут започва да отмъщава за това”, - разказва в едно от последните си интервюта Михаил Скрябин. Неговият герой е сред най-самобитните в цялото творчество на Алексей Балабанов, което изобилства от нестандартни типажи. Огнярът е якут, съхранил и в своето „чистилище” (така героят нарича своята кочегарка/пещ) традициите на своя народ и даже характерния акцент в говора на народа саха.
Край огъня на пещта той пише трогателен разказ в народен стил, посветен на жестокостта и коварството на руските хора.
„Огнярят” е удостоен с наградата „Бял слон” за най-добър филм, режисьор, художник и музика в Русия за 2010 г. Творбата получи „Златна лилия” за най-добър филм на фестивала във Висбаден. Според журито, връчило приза, „филмът представя безкомпромисен портрет на съвременна Русия“.
13-ят филм във филмографията на Алексей Балабанов е естествено продължение на идеите и стилистиката на останалите филми на този прославен руски режисьор, сценарист и продуцент. Той е роден през 1959 година в Свердловск. Завършва преводаческия факултет на Горкиевския педагогически институт (1981) и експериментален курс по авторско кино през 1990 г. До 1987 г. работи като асистент-режисьор в Свердловската киностудия. За филма си „Брат” (1997) печели специалната награда на журито в Котбус, на фестивала в Хихон е отличен като най-добър режисьор за „Карго 200” (2007), а в Истанбул журито присъжда специална награда на „За изродите и хората” (1998). Почти всички филми на Балабанов са били част от различни издания на София Филм Фест, като предишната му творба „Морфин” беше акцент във фестивалната програма през 2011 година.