Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

С КАКВО ЩЕ СЕ ЗАПОМНИ 18-ият СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ?


03.04.2014  Текст:  Красимир Кастелов

АКЦЕНТ

   

Преди няколко дни завърши и допълнителната програма от 18-ия международен София Филм Фест, който тази година ще се запомни с изключителното си многообразие. Започнал като тематичен мюзик фест и преминал успешно през досегашните си издания, този истински филмов маратон свери за пореден път часовниците на най-взискателните зрители и многобройните международни гости с актуалните тенденции в световното и българското кино.

ОСНОВНАТА КОНКУРСНА ПРОГРАМА

По мое мнение тази година в нея се откроиха едва три филма - грузинският "СРЕЩИ НА СЛЯПО", китайският "ЗАДЪНЕНА УЛИЦА" и германският "ГУБЯ СЕБЕ СИ" - едва една четвърт от всичките 12 заглавия. Миналата година ми направиха впечатление поне половината от конкурсните филми: германският "Oh Boy", румънският "Месец в Тайланд", аржентинският "Последният Елвис", американският "Дай плячката", британският "Чест" и не на последно място нашият "Цветът на хамелеона" на Емил Христов. И по-миналата година основният конкурс бе по-стойностен от сегашния. Тогава в него имаше два запомнящи се български филма - "Аве" на Константин Божанов и "Вяра, любов и уиски" на Кристина Николова плюс още няколко силни чуждестранни заглавия: бразилският "Историите са живи, когато се помнят, американският "Вълшебната долина",  турският "Бъдещето е завинаги" и др.
Значително по-силни бяха основните конкурсни програми и в предходните три фестивални издания, в които също много успешно се вписаха българските участници "Подслон", "Източни пиеси" и "Дзифт". Филмът на Драгомир Шолев дори спечели Голямата награда на 15-ия София Филм фест в сериозната конкуренция на "Лична граматика" (Израел), "Снежнобяло" (Турция), "Симфония на шума" (Швеция), "Кучешка пот" (Иран) и нашия "Тилт".
А сега българският представител "Отрова за мишки" (режисьорски дебют на Константин Буров) нямаше никакви шансове за успех в основната конкурсна програма, въпреки нейното средно равнище. Това потвърждава забелязващото се напоследък отстъпление на родното кино от спечелените позиции в периода 2009-2011 година. Много разочароващ бе и представеният извън конкурса нов филм на Стефан Командарев "Съдилището".  

Под обичайното си силно равнище тази година бе и 

БАЛКАНСКИЯТ КОНКУРС

В него заслужаха внимание също едва три филма: турският "ЙОЗГАТ БЛУС", румънският "РОКСАНА" и българският "ПОСЛЕДНИТЕ ЧЕРНОМОРСКИ ПИРАТИ". За съжаление, този път сръбските филми не бяха на обичайното си високо равнище. Разочарова ме новият филм на известния режисьор Горан Маркович, както и дебютът на Коста Джорджевич. Под всяка критика бе македонският "Стаята с пианото".
Слава богу, че успях да видя новия филм на Горан Паскалевич "КОГАТО СЕ СЪМНЕ", който бе представен извън конкурса. И този път най-големият сръбски майстор успява да укрепи вярата ми в пречистващата сила на киноизкуството.
За пръв път София Филм Фест имаше фокус върху киното на Сърбия. В информационната програма бяха включени, освен "Когато се съмне" на Горан Паскалевич, дебютният пълнометражен филм "Непослушните" на Мина Джукич, нашумелият преди две години "Клип" на Мая Милош, който е отличен на фестивала в Ротердам плюс двата филма, участващи в Балканския конкурс.  

Тази година ме зарадва обаче със стойностните си заглавия традиционно силният 
ДОКУМЕНТАЛЕН КОНКУРС


Над всички в него блесна "АКТ НА УБИЙСТВО", съвсем заслужено отличен с наградата за най-добър документален филм.
Тази копродукция на Дания, Норвегия, Великобритания и Финландия е изключително режисьорско постижение на 38 годишния американец Джошуа Опенхаймър, който бе номиниран за "Оскар" и спечели наградата на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (BAFTA). Преди няколко години той обикаля Индонезия, опитвайки се да намери оцелели жертви на т.нар. "отряди на смъртта", отговорни за убийството на повече от милион индонезийци през 60-те години на миналия век, набедени за комунисти. Страхът на близките на жертвите ги възпира да застанат пред камерата му, но парадоксалното е, че някои от палачите нямат нищо против да разкажат историите си от онова време Ануар Конго и други паравоенни гангстери, които са участвали в масовите убийства, дори се смятат за герои, може би защото официалната власт в Индонезия не ги преследва и до днес. Като фенове на холивудските филми тези непокаяли се убийци не само си припомнят миналото, но и участват във възстановки на престъпленията, които включват похвати от жанра „noir”, сложни музикални епизоди и героични каубои. Крайният резултат е стряскащо оригинален документален филм, трескава халюцинация и обезпокояващо пътешествие в шокиращата баналност на злото. 
След като изгледали предварителен вариант на филма, прочутите документалисти Еръл Морис и Вернер Херцог се наемат да помогнат на Опенхаймър за завършването му. Херцог, например, споделя: „Не съм гледал толкова силен, сюрреалистичен и страховит филм от поне едно десетилетие... Безпрецедентно явление в историята на киното.”
За 11-и път се проведе  конкурсът за наградата Джеймисън (JAMESON SHORT FILM AWARD) за български късометражен филм, в който най-силен, по мое мнение, бе "ЧЕСТ" на Павел Веснаков. И сега заслужаваше да победи, както миналата година, когато спечели конкурса с филма си "Парафиненият принц". Получи  само JAMESON ДИПЛОМ (Special Mention), може би защото съвсем наскоро триумфира в международния конкурс на 36-ото издание на най-реномирания фестивал за късометражно кино в света – този във френския град Клермон-Феран (Festival International du Court Métrage à Clermont-Ferrand).
От заглавията, които видях в рамките на програмата "ГАЛА ПРОЖЕКЦИИ" ми направиха най-силно впечатление два филма:
"ВЕЛИКАТА КРАСОТА" на Паоло Сорентино, с който неаполитанският режисьор спечели наскоро "Оскар" за неанглоезичен филм, четири европейски филмови награди (за най-добър филм, режисьор, актьор - Тони Сервило и монтаж), "Златен глобус" за чуждоезичен филм и още много престижни международни отличия. Сорентино споделя, че е искал да покаже красотата на изгубения свят, в сърцето на Рим, чието неоспоримо великолепие се набива в очите на всички. "Целта ми беше да избегна лесната формула в стил „в едно прекрасно място, живеят също и чудовища”. Тези чудовища трябва да бъдат разбрани и обичани. Филмът ми се занимава в по-голяма степен с определена форма на човешко поведение, във всичките му аспекти, отколкото с една конкретна история", - заявява той в едно интервю, чийто превод на български може да прочетете тук
"НИМФОМАНКА" (първа и втора част) бе другият великолепен филм в тази паралелна секция. Напълно съм съгласен с Янко Терзиев, че ако гениталии в близък план ви шокират и разсейват за дълго, ще изпуснете главното от "Нимфоманка". А то е - едно човешко същество на съд пред истината за себе си. Този филм на Ларс фон
 Триер е ясен край и излизане от трилогията за депресията ("Антихрист", "Меланхолия"). Трябва ли да сме затворници на телата си, пита големият датски режисьор. "Отговорът му е един изстрел в тъмното, едно дърво на хълма, едно прокраднало се в мрака слънчево петно", пише още Янко Терзиев в своя отзив за филма във в. "Капитал".

В програмата "ГОЛЕМИТЕ НАГРАДИ" бяха представени следните филми:
 
от които, по мое мнение, най-силни бяха полско-датският "ИДА"
и румънският "ПОЗИЦИЯ НА ДЕТЕ". 

Една от традиционно най-силните извънконкурсни програми винаги досега е била 
"КИНОТО ДНЕС – ГОЛЕМИТЕ МАЙСТОРИ" 


От онова, което успях да видя, бих изтъкнал следните три филма: белгийско-холандският "КРАЯТ НА ОМАГЬОСАНИЯ КРЪГ", полският "ПЪТНА ПОЛИЦИЯ" и руският "РОЛЯТА". Донякъде ми харесаха също минисериалът на Агнешка Холанд "ГОРЯЩИЯТ ХРАСТ" и иранският "СПУСНАТА ЗАВЕСА". Силно ме разочарова обаче новият филм ("Мьобиус") на любимия ми доскоро корейски режисьор Ким Ки-дук. Уви, пропуснах завещанието на големия руски режисьор Алексей Герман "Трудно е да бъдеш Бог". 

Другата фестивална секция, от която може да се очакват интересни изненади е
"КИНОТО УТРЕ – ГОЛЕМИТЕ НАДЕЖДИ"

Този път тя обаче не ме впечатли кой знае колко. Бих изтъкнал само руския филм "ГЕОГРАФЪТ ИЗПИ ГЛОБУСА".
Очаквах повече от "ПАРАДЖАНОВ" - биографичната копродукция на Украйна, Франция, Грузия и Армения, посветена на легендарния арменско-грузинско-украински режисьор Сергей Параджанов.

Специални поздравления, според мен, заслужават организаторите на 18-ия София Филм Фест за ретроспективните програми, организирани тази година.
Имам предвид най-вече две от тях:
"НОВАТА ВЪЛНА В ЧЕХОСЛОВАКИЯ, 1969. ЗАБРАНЕНИТЕ ФИЛМИ" и панорамата от 15 филма на ЛАРС ФОН ТРИЕР.

За мое голямо съжаление, може би най-слабата програма тази година бе  
подборката, озаглавена "НОВО БЪЛГАРСКО ИГРАЛНО КИНО", която включваше следните наши филми, произведени напоследък: "БЪЛГАРИЯ, ТАЗИ ВЕЧНА ЕРЕС", "ЖИВИ ЛЕГЕНДИ", "КОРПУС ЗА БЪРЗО РЕАГИРАНЕ 2: ЯДРЕНА ЗАПЛАХА",
"ОТРОВА ЗА МИШКИ", "СЛЪНЧЕВО" и
"СЪДИЛИЩЕТО".

И накрая, ще си позволя да предложа на вниманието на читателите на "Другото кино" моята класация на
ДЕСЕТТЕ НАЙ-ДОБРИ ФИЛМА
НА 18-ия СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ

(за нейното съставяне не съм имал предвид филмите от ретроспективните програми)

 


  
 

 



Коментари (0)


     

  

ФИЛМИ НА ФОКУС





 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание