"Филмът в много отношения е полемичен - къде свършва вината на един престъпник и къде започва вината на обществото… Разказът следи лутанията на един човек, способен и деен, който обаче се реализира като джебчия… Стремежите и намеренията ни са били да избегнем евтината екзотика, която в повечето случаи съпътства подобен род филми за сметка на трагизма на ситуациите, на въпроса за вината. Искахме да постигнем истинско присъствие на героите, лишено от любуване. В такъв смисъл може да се говори за документалност. Но същевременно сме се стремили към експресивност на изображението. В пластическото решение и монтажа сме търсили най-различни начини, за да постигнем естетиката на спомена - да предадем на екрана спомените така, както те протичат в човешкото съзнание." (Георги Дюлгеров)

Руси Иванов Чанев е роден на 18.09.1945 г. в Бургас. Завършил е актьорско майсторство при проф. Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” (1963-1967). Бил е артист в театрите в Пловдив, в Младежкия и в театър „София”. През 1990 г. с група колеги основава Малък градски театър Зад канала, където два сезона е и директор. Женен е за актрисата Невена Мандаджиева, чийто баща е професор Желчо Мандаджиев - актьор и дългогодишен преподавател във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов".
Самият Руси Чанев учи актьорско майсторство в Академията при проф. Боян Дановски и се дипломира през 1967 г. Дебютът му е в ролята на Момчето в "Петрол" от Иван Радоев. Има вече над 100 роли в театъра, телевизията и киното. Най-ярките му изпълнения на големия екран, според мен, са във филмите "Авантаж" (1977), "Мера според мера" (1981) и "Буферна зона" (2014) на Георги Дюлгеров, "Илюзия" (1980) на Людмил Стайков, "Хъшове" (2009) на Александър Морфов и "Цветът на хамелеона" (2012) на Емил Христов.
Освен като актьор, той се изявява също като писател, драматург и сценарист. Първите му опити са публикувани на страниците на сп. „Родна реч”, а по-късно - на страниците на в. „Студентска трибуна” и в. „Народна младеж”.
В съавторство е написал за театъра драматизации по „Утрините тук са тихи” на Б. Василиев, „Кристалният Джакомо” от Дж.Родари, „Глътка любов-залък свобода” по Тургенев и „Живей и помни” по В.Распутин, а за киното - сценариите на „Авантаж”, „Мера според мера” и „Зад кадър”.
През 1996-а заедно с художника Младен Младенов издава първата си книга „Три неснимани филма”, както и романа-касета „Битак”, за който са отличени с литературната награда "Огнище".

За този голям наш актьор, уви, никога не се е говорило и писало толкова, колкото действително заслужава за всичко онова, което е дал на нашето кино и театър. Дори преди време, след скарване за репертоарната политика на Народния театър с тогавашния му директор проф. Васил Стефанов, е уволняван дисциплинарно и принуден да напусне щатния състав на елитната трупа.
Винаги е бил труден на интервютата и затова изключително рядко се появяват публикации, в които говори за себе си. Дори в навечерието на 70-годишния си юбилей успя да се скрие от медийното внимание, предпочитайки да общува със своите почитатели от сцената на Народния театър, играейки снощи (17 септември) за пореден път в спектакъла на Александър Морфов „Полет над кукувичето гнездо“ по Кен Киси. 

Руси Чанев и режисьорът Георги Дюлгеров са приятели още от детските си години в Бургас. Двамата написват заедно сценария на „Мера според мера“ по романа на Свобода Бъчварова „Литургия за Илинден“. Дотогава никой не смее да докосва темата за борбите на българите в Македония и покрусата от неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година. Подготовката за филма трае няколко месеца. Дюлгеров и Чанев прекарват седмици в Централния партиен архив, преписвайки на ръка, защото нямат право нито да снимат, нито да използват магнетофон.
В „Мера според мера“ Руси Чанев се превъплъщава гениално в образа на Дилбер Танас. Филмът излезе през 1981-а и никога няма да забравя какво страхотно въздействие ми оказа – на мен и моите приятели, които го гледахме в едно кино в Добрич (тогава Толбухин).

Руси Чанев в кадър от филма "Мера според мера" (1981)

Говори се, че след премиерата му в София мнозина били буквално сащисани от факта, че много от показаното във филма оспорва написаното в тогавашните учебници по история. Тодор Живков дори искал да го спре, но преподавателката по западноевропейска литература Надежда Андреева му казала: „Защо, другарю, хубав филм, интелектуалците го харесват…“ И в крайна сметка той съобразява, че не бива да се конфронтира с общественото мнение и не забранява „Мера според мера”.
Заради изпълнението си в този филм Руси Чанев усвоява перфектно вардарско-струмишкия диалектен говор. Обучава го майката на Георги Дюлгеров, произхождаща от род на македонски преселници.

Руси Чанев в кадър от филма "Авантаж" (1977)

Легенди се носят и за това и как преди да участва в „Авантаж” Руси Чанев прекарва доста време в компанията на затворници и дори понякога преспивал в затвора, за да усети какво е да си престъпник.

ДРУГИТЕ ЗА РУСИ ЧАНЕВ:

Режисьорът Георги Дюлгеров: Руси е актьор от световна класа. Ако беше в държава с по-тесни връзки със световното кино, щеше да е прочут и в Европа, и в света. Актьор, който има харизма, фотогения. На екрана е магнетичен за жените. Притегателен е не само с външния си облик, а и с вътрешната си емоция. Много е труден за работа. Подлага всяко нещо на съмнение и дискусия. Много дисциплиниран на снимачната площадка. Винаги идва подготвен. Аз лично съм много благодарен за неговото участие в "Авантаж" и "Мера според мера" като актьор и съсценарист. Личността му се променя в зависимост от образа, над който работи. Има определена писателска дарба, умее да съчинява истории, измисля детайли.

Актьорът и режисьорът Валери Йорданов споделя впечатлението си от Руси Чанев, с когото се снима във филма „Хъшове” на Ал. Морфов: „Страхотен актьор е и това го знае всеки. Той е много силен характер и от първия момент съм много респектиран от него. Той е твърд и неподправен, никога не се преструва. Поведението му е мъжкарско, винаги защитава позицията си. Мисля, че няма слаба роля, много е критичен и е перфекционист. Бих искал да съм по-близо до него, за да мога да се уча. Чувството му за хумор е много остро и специфично. Не всички могат да усетят шегите му, или пък ги разбират със закъснение."

Писателят Георги Господинов: "Изпитвам особен респект и обич към Руси Чанев. Той, разбира се, не знае. Разменяли сме си няколко думи или мейли, не сме се напивали заедно, не сме се срещали по театрални или филмови проекти, за мое съжаление. Помня гласа му от „Мера според мера”, бил съм на 13 през 1981. И мисля, че този глас е нещо, което не може да се забрави. Чак по-късно гледах „Авантаж” и бях изумен, че може да има такова кино и актьор на български. Когато преди две години представях книгата си с разкази, му се обадих с голямо неудобство само една вечер преди премиерата. Бях готов да откаже. Просто чувах гласа му в два от разказите и се престраших да звънна. И Руси Чанев дойде. И ги прочете, все едно той ги беше писал или му се бяха случили на него и просто разказваше. Благодаря му сега.
Честит рожден ден, Руси! Твоят глас и лице са част от личната ни памет, какво повече. Предполагам, не обичаш юбилейниченето и си пълен с нови и шантави идеи. Затова - здраве и време за тях!"                                          (в. "Монитор", 12.09.2015)

Актрисата Касиел Ноа Ашер: "Руси Чанев е може би най-любимият ми български актьор! А озъбено-нежният самотник Петела във филма „Авантаж” е може би най-обичаният ми герой в български филм. Руси обожава противостоянието, различната, до болка истинска гледна точка... Той е труден, своенравен, оригинален, бесен, жив артист... Точно толкова, колкото един гениален актьор трябва да бъде. Несравним е... Обсебващ, манипулатор... Магьосник, който превръща сцената в космос. Превъплъщенията му в ”Завръщане у дома”, ” На дъното”, ” Пилешка глава”, ”Швейк” са библия за всеки един млад колега. Това са уроци-шамари за това как трябва да се Играе! Просто най-големият е."