конфликт на интереси

• 
• Add new коментар

Конфликтът в киносредите продължава с неотслабваща сила, въпреки че измина повече от месец след последната сесия на Националната художествена комисия за игрално кино. Режисьорът Камен Калев (член на „Ново българско кино 21-ви век“) го сравни със срамна селска свада (вижте тук), признавайки все пак, че този процес е важен. В интервюто си за в. "Дневник" от 30 юни т.г. той се присъедини към обвиненията в конфликт на интереси, отправени към художествената комисия, оглавявана от продуцентката Росица Вълканова. Вчера (11 юли) в. „Дневник“ публикува подробен разговор и с нея.

- Съгласна ли сте с определението на Камен Калев за създалата се ситуация - че прилича на моменти на "срамна селска свада"?

- Чувството на много хора, че има махленска свада и че е срамна, витае във въздуха и се използва от различните страни. Мислих си защо е така и това, което забелязах, е, че независимо от тона всички съзират адски важни неща в този спор.
Ако още по-отдалечено и обобщено се погледне, бих определила този случай като най-големия катаклизъм в нашата общност от началото на 90-те. Тогава киното първо и да не кажа единствено излезе доброволно на улицата, приемайки като естествено правилото, че не хората, а проектите трябва да печелят. Смятахме, че оценъчната система на проекта, а не работата на щат и заплата е най-адекватното на новата социална система. Страшно сглупихме. Или по-скоро страшно ни изиграха.

- Какво имате предвид под изиграха?

- Имам предвид това, че без нас активите на кината, производствената база, системата на разпространение, въобще всичко, беше изградено до началото на 90-те години, беше попиляно. Ама всичко. Какво би станало, ако на същия принцип режисьори, сценографи, актьори от театъра бяха казали, че е по-добре да се класират проекти, а не да има работа на щат? Представете си какво би станало с базата, ако те не са на работа в Народния, Младежкия, Сатиричния и т.н. и някой каже, че всичко това е малко нерентабилно. Имаше голяма криза и в театрите, залите дълго време бяха неподдържани, неотоплени. Какво щеше да стане, ако някой тогава беше казал: "Даваме едни пари за едни проекти на едни хора за неща, които не се гледат."

- По тази логика защо се дават парите на данъкоплатеца за образование? Какво от него се връща? Защо се дават за здравеопазване, за чиновниците на държавна служба?

- Споделеното управление предполага споделени средства, които да се разпределят не за това, което е най-угодно или най-забавно, а за това, което е най-необходимо, най-дългосрочно и стоящо на здрава основа. А основата не е толкова сложна - това са човешки ценности от памтивека. Какво има да си обясняваме какво се случва с нашето общество? Нима образованите и интелигентни хора не го виждат? Развяването на този популистки лозунг: "Не харчете парите на данъкоплатеца" е популистки и нищо повече не може да се каже за него.

- А може ли да се смята, че целият този конфликт произлиза от липсата на достатъчно пари за българско кино?

- Разбира се. Тези дни си мислех какво ме кара да говоря по въпроса. Всъщност исках да дойда заради един конкретен повод и спекулацията, че сама съм признала съществуването на конфликт на интереси в тази комисия. Ако това не е спекулация, то тогава трябва да допусна голяма наивност, даже инфантилност в тълкуването по този начин на твърдението ми. В едно радиопредаване казах : "И ако т.нар. конфликт на интереси е вярно твърдение, то къде бяха тези хора да го съзрат, преди да има класиране?" Твърдението ми беше иронично.
Съжалявам, че човек, който има претенциите да казва важни неща чрез филмите си, не е успял да разбере тази ирония.
Не мога да разбера също така защо се използва формулировката "конфликт на интереси". Проверих няколко тълковни речника, допитах се до мнения на хора извън нашите среди какво разбират под "конфликт на интереси". Това означава човекът, който пуска проекта, да има интерес той да се реализира. Все едно аз в случая да получа финансова изгода. Дотам спира обяснението.

- А имате ли някакъв друг вид интерес към този проект?

- Ако имаше финансова изгода, те (сдружението - бел.ред.) сами щяха да го изтъкнат. За сметка на това обаче се изтъкват някакви неща, с които аз се гордея. От уважение, от колегиалност, от вкус към такова кино сме предпочели такова кино. Ако това е конфликт на интереси, тогава аз го потвърждавам в този смисъл.

- Бихте ли обяснили как действа системата на оценяване на проектите в конкурса, тъй като там явно също нещо куца?

- Публична тайна е колко съм протестирала срещу тази система със съвсем други аргументи. Поради фалшивото внушение, което придобиват и кандидатстващи, и победители - че оценката на един проект може да бъде обективна. Обективно може да е колко е дължината на масата или колко тя тежи. Самият Камен говори за това. Не може проектите да се оценяват по този начин.
Съществуващата система е с цифри в десет или девет графи. В голяма част от тях се поставят оценки от 1 до 10. Другите са с точки от 3.5 и 0.5... Някакво абсолютно безумие, по мое мнение. В една от графите на оценяващия пише жанр. Поставяте оценка от 1.5 до 4 за жанр! Скодоумие някакво.
Накрая по всеобщо съгласие в комисията се прие, че се гласува по начин, при който се дава оценка за това колко харесваш един проект. Т.е. харесвам този проект - давам му високи оценки. За друг обаче се колебая и по давам примерно 7 или 8. На онова, което ме е хванало много малко, давам между 5 и 6, а всичко останало просто не класирам. В тази проста сметка всеки си преценява своята класация.
Проблемът сега изникна от графите, които са накрая и се приемат, погрешно според мен, за обективни и задължителни. Те са за опит на продуцента и на режисьора, както и за признания на последни проекти на продуцента и отделно на режисьора. Там от въпросното сдружение загатват, че един от младите колеги си е позволил тенденциозно или неправомерно оценяване. Той си публикува картите и се видя, че не е дал очакваните от тях максимални, а просто високи оценки за представянето на последния проект на филма на Камен в Кан например. От друга страна, ако бяха максималните, те щяха да отпаднат, тъй като системата е направена така, че най-високите и най-ниските оценки да отпадат, за да не могат да се нагласят победители и загубили в конкурса.

- Очаквахте ли подобна реакция след излизането на резултатите от конкурса?

- Първо, трябва да кажа, че тонът на този конфликт е махленски, защото е дребнав и силно егоистичен. Затова сега чакам с огромно нетърпение да видя как от това ще произлезе нещо полезно за общото. За мен досега цялата атака беше еднократен акт, защото на тези хора не им издържаха нервите.
В момента, в който видях резултатите, знаех, че това няма да доведе до нищо добро. Класирането на първите три проекта (С решение от 28 май 2012 г. заглавията, предложени да получат държавна помощ са проектите за игрални филми със заглавия "Буферна зона", "Прашката на Давид" и "Семейни реликви" с автори съответно Георги Дюлгеров, Светослав Овчаров и Иван Черкелов - бел.ред) веднага ме наведе на мисълта, че проблем ще има. Защото знам колко не ги обичат въпросните хора и колкото не им допада тезата, че това кино има право на съществуване. А това беше случайно, няма как да сме го планирали.При такъв огромен брой проекти моето желание беше да се съберем за обсъждане, защото знам какви са недостатъците на системата. Недопустимо е да се оставя на случаен принцип решението за такова нещо.

- А как приемате предложението за промяна в начина на съставяне на художествената комисия?

- Още от началото на 90-те години ние, младите тогава дейци, искахме да имаме участие в решенията на тези комисии. По модел отнякъде се появи т.нар квотен принцип - прави се списък на всички сдружения в областта на киното и на базата на тяхната тежест в процеса се решава по колко човека от всяка организация да участват в комисиите. Мандатът е една година и две сесии, като понякога дори няма втора сесия, защото няма пари за разпределяне.
Моето участие в комисията не е по никакъв начин лобистко - предложиха мен и аз се съгласих, не съм преследвала тази позиция. Председателят се избира от филмовия център, не от нас. Освен това по време на заседанията се прави пълен запис. Всичко е абсолютно прозрачно.
Когато те (сдружението "Ново българско кино 21 век" - бел.ред.) искат да си публикувам моите карти, готови ли са да си публикуват сценариите? Как така моите оценки да се видят заради презумпцията, че са тенденциозни, тъй като съм ученичка на Дюлгеров? А в същото време не допускат, че може да е по-добър сценарият. Разстроих се от цялата тази работа, защото тя показа адски нисък праг. Можещият е великодушен, но тази ситуация показа малодушие.

- Какво мислите за предложение да се дава предимство на проекти с международно участие?

- Истината е, че за три години управление на това правителство са пуснати два игрални филма. Другите са международни копродукции, в които България участва с много малко, а това е много престижно. Аз самата много държа да участваме в чужди филми.
Крайно едностранчиво е от страна на Камен и другите да казват, че трябва да има приоритет за филмите с чуждо участие. Нищо не пречи да се даде бонус за това, но да се игнорират другите... Да се дават всяка година пари за 4 -5 копродукции с миноритарно участие, когато не се дават пари за български филми, е другата крайност. Спекулациите на Вежди Рашидов, че най-много пари са дали, това е просто... Системата е обезглавена и това адски много устройва министерството.

- В искането си сдружението говори за незабавно избиране на постоянен изпълнителен директор на филмовия център...

- Абсолютно се присъединявам към искането за спешен конкурс. Но е невярно това, което казва Камен - че от близо година няма директор. Близо две години - от декември 2010 г., центърът е с временно управляващ.
Проведе се един конкурс, който беше прекратен по неясни за мен причини. Никой никога не обясни защо не се състоя той. Оттам насетне министерството да отговори защо не обявява конкурс толкова дълго време. Лично моето чувство е, че им е много удобно и изгодно филмовият център да е без истински лидер. Един силен, можещ и знаещ директор на филмовия център ще започне да иска от министерство на културата да се спазва Законът за филмовата индустрия. Този закон не се спазва и пораженията от това непрекъснато се прехвърлят болната на здравата глава. Постоянно се търси някакво решение в малък и краткосрочен формат. Може би поради тази причина нашата разправия прилича на махленски спор - защото, когато фокусът е върху нещо дребно като това кой да вземе субсидията, става дребнаво.

- Смятате ли, че в крайна сметка този спор може да доведе до нещо полезно?

- Този катаклизъм безспорно е полезен. От началото на 90-те години се борим за закон и за фонд, който ни осигурява по-голяма независимост. Никога не сме искали да висим на държавата. В крайна сметка неуспехът ни се е дължал на пълното пренебрежение на всяко едно правителство към културата и в частност към киното.
Втората причина, поради която не успяваме да постигнем тези промени, е прочутото ни разединение - всеки дърпа чергата към себе си. Липсва онзи минимум критическа маса, която се изисква от физиката, за да тежи едно нещо на мястото си.
Няма го онова, което може да се роди от многото правене. Ако режисьорът може да прави на три години един филм, а около него още десетима правят филми, то тогава той за тези три години все едно е направил 30, защото гледа и се учи от всичко.

- Освен избор на директор на филмовия център, какво друго има нужда от "ремонт"?

- Законът с всичките му недъзи беше намерил една добра формула: всяка година да се дава толкова, колкото е средно бюджетът на филмите от предходната година, за да може така да се умножава с всяка следваща година. Липсва и вторият източник - телевизията. Липсват механизмите, които могат да напълнят един фонд за българско кино, вместо да ставаме обект на махленските заплахи на Вежди Рашидов: "Ако не бяхте правили революция, щяхте да имате фонд." Това сега наказание ли е? Това, което направиха с поправката на закона, бе напълно противоконституционно. Заведохме дело срещу Министерския съвет и със страховита манипулация го спряха. Всичко можеше да е много по-нормално, ако законът се изпълняваше и телевизията си изпълняваше ролята на задължително партниращ на българското производство финансов източник, както е по Закона за радиото и телевизията.
Горчивината на това да не ти се случи проектът е огромна, разбира се. Ако повече проекти се бяха случвали през годините, и успехите ни щяха да са повече, и публиката ни щеше да е по-състоятелна. А в момента сме на оцеляване - огорчени, окаяни финансово и като начин на живот хора. Все пак конфликт като този наистина може да се окаже полезен, ако доведе до нещо добро за всички и наистина с нетърпение очаквам да видя дали това ще се случи.

Източник: интервюто с Росица Вълканова в електронното издание на в. "Дневник" от 11.07.2012