РОМАН ПОЛАНСКИ НА 80 ГОДИНИ! 20.08.2013 Текст: Kastel НОВИНИЗнаменитият френско-полски-американски режисьор Роман Полански навърши 80 години. Той е роден на 18 август 1933-та в Париж в еврейско семейство. По време на войната майка му загива в нацистки концлагер, а самият той дължи живота си на полско семейство, което го осиновява. През 1977 г. срещу режисьора е повдигнато обвинение за сексуални отношения с непълнолетно момиче, което го принуждава да напусне Америка и да се завърне във Франция. Преди два дни Роман Полански навърши 80 години - годишнина, която просто ни задължава да се вгледаме по-внимателно в съдбата на този „малък, голям човек”, която е толкова необикновена, че може да послужи като основа за не по-малко интересен филм от онези, които самият Полански снима през целия си живот. Повечето изследователи на неговото творчество са единодушни по отношение на това, че за бъдещия режисьор преживяното в гетото има определящо значение за формирането му като творец. Полански заснема само един филм за Холокоста, при това доста късно, когато е вече почти 70-годишен. Това е световноизвестният „Пианистът”, за който беотличен с „Оскар” за режисура, а също и със „Златна палма” на кинофестивала в Кан. През 1968 година Полански се оказва в епицентъра на още едно знаменателно историческо събитие — прекратяването на кинофестивала в Кан. Именно в годината, когато Франция е разтърсена от студентските вълнения, той е член журито на прочутия фестивал, където заедно с революционерите-манифестанти, пристигат Жан-Люк Годар и Франсоа Трюфо. В качеството си на официални представители на бунтуващия се Париж знаменитите френски режисьори настояват за закриването на буржуазния кинофорум Кан. Към тях се присъединяват Моника Вити и Луи Мал, които подобно на Полански са членове на международното жури. Той обаче се държи настрана и не ги подкрепя. Остава малцинство заедно с още един член на журито – съветският поет Роберт Рождественски. Полански много добре разбирал, че крайните левичарски фрази и действия, водят в крайна сметка до комунизъм, а какво представява комунизмът той знаел много добре от преживяното в Полша – нали именно от него избягва на Запад! И все пак, тъй като постоянно се движел заедно със своите колеги Трюфо, Годар и Мал (има го на снимка с тях), Полански влиза в историята като един от интелектуалците, участвали в преждевременното закриване на фестивала в Кан от 1968г.
В края на 60-те години, когато получава не само заслужено признание, но и пълна свобода да твори, Полански преживява може би най-големия си кошмар, който още повече подчертава водещата нишка в неговото творчество - темата за страха от враждебния свят. През 1969-та бандата на американския сатанист Чарлз Менсън нахлува във вилата на Полански и убива бременната му съпруга - холивудската звезда Шарън Тейт - заедно с още четирима нейни приятели. По същото време режисьорът е в Лондон. Двамата се влюбват през 1967 г., докато прочутият режисьор снима „Балът на вампирите“ с Тейт в главната роля.
В тази връзка ми е по-интересна реакцията на неговите колеги - хората на киното - които се разделиха на два лагера. Излишно е да говоря за Джак Никълсън, който си остава един от най-добрите приятели на Полански или пък за Харисън Форд, който лично занесе във Франция наградата „Оскар”, която знаменитият режисьор спечели за филма си „Пианистът”. Но имаше и такива негови приятели, като Стивън Спилбърг и Майкъл Дъглас например, които не го подкрепиха в трудния момент, когато бе застрашен от екстрадиране в САЩ. Впрочем бих посъветвал онези, които желаят да научат повече по темата, да гледат документалния филм „Roman Polanski: Wanted and Desired” (2008), в който самият Полански разказва цялата история, от става пределно ясно, че цялата шумотевица около името му е била изгодна на определени политически кръгове в Америка, а и … на самите средства за масова информация.
Забележително е, че Полански не е загубил своето прословуто чувство за хумор и убийствената си ирония. В „Писател в сянка”, който му донесе наградата за режисура от кинофестивала в Берлин, както и три европейски филмови награди (за най-добър филм, режисура и сценарий) той разобличава съвременните политици и особено американските специални служби по изключително фин начин, с жестока ирония! Напълно съм съгласен с руския критик Юрий Гладилщиков, че като че ли е предчувствал, че ще го арестуват по американско настояване и се е постарал предварително да подготви своя „отговор”. Гледайки филма му, човек няма как да не се замисли върху въпроса - колко зловещи престъпници, отговорни за съдбата на цели нации, никога не са попадали в полезрението на съвременното американско правораздаване. За съжаление, "Писател в сянка" може би остана неразбран у нас, където бе гледан едва от 7993 зрители за 6-седмично разпространение в кината. „Касапница“ (Carnage) с участието на Кейт Уинслет, Кристоф Валц, Джоди Фостър и Джон С. Райли е последният филм на Полански, представен на голям екран в България по време на миналогодишното издание на фестивала So Independent. Полански режисира сцена от филма си "Венера в кожи" с Еманюел Сание и Матийо Амалрик. Сред предпочитаните теми на режисьора, според Лимончева, винаги са били различните нюанси на противоестественото и нездравословното, странното и противоречивото. Космополитността, пише тя, е определяща характеристика на Роман Полански и неговото творчество. Разнообразието от жанрове, техническото съвършенство на неговите филми, усетът му за водене на разказа и нерядко дръзките му формални решения превръщат режисьора в една от важните фигури в съвременното кино. Основната му цел е да изследва злото във всичките му аспекти: преследване на невинността, властта, която корумпира човека, триумфа на макиавелистични персонажи… „Венера в кожи” отново напомня за един абсурден свят, параноичен и кафкиански, където индивидът, който е жертва едновременно на своите действия, на външния свят и на личното си обкръжение, може да кривне във всеки момент в лудостта, смъртта или саморазрушението. Коментари (0)
Други
Подобни публикации |
ФИЛМИ НА ФОКУС |
© 2009-2010
|