Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

РОМАН ПОЛАНСКИ НА 80 ГОДИНИ!


20.08.2013  Текст:  Kastel

НОВИНИ

   

Знаменитият френско-полски-американски режисьор Роман Полански навърши 80 години. Той е роден на 18 август 1933-та в Париж в еврейско семейство. По време на войната майка му загива в нацистки концлагер, а самият той дължи живота си на полско семейство, което го осиновява.  През 1977 г. срещу режисьора е повдигнато обвинение за сексуални отношения с непълнолетно момиче, което го принуждава да напусне Америка и да се завърне във Франция.
А знае ли някой кой е Раймунд Роман Либлинг? Едва ли? Аз също не знаех, макар че много добре знам кой е Роман Полански. Всъщност става въпрос за един и същ човек, чието име отново нашумя неотдавна във връзка с едно много старо обвинение от страна на американското правосъдие.
Преди три години у нас бе представен филмът му „Писател в сянка” (The Ghost Writer), завършeн от него почти дистанционно, докато се намираше под домашен арест в своята вила в Швейцария. Както е известно, знаменитият режисьор бе арестуван през септември 2009-та по искане на американските власти, които настояваха за неговото екстрадиране в САЩ, за да бъде изправен пред съда по обвинение в изнасилване на непълнолетна, извършено от Полански през 1977г. Няколко месеца по-късно той бе освободен, след като швейцарският съд реши, че няма основания за по-нататъшното му задържане.

Преди два дни Роман Полански навърши 80 години - годишнина, която просто ни задължава да се вгледаме по-внимателно в съдбата на този „малък, голям човек”, която е толкова необикновена, че може да послужи като основа за не по-малко интересен филм от онези, които самият Полански снима през целия си живот.
Неговото истинско име е Раймунд Роман Либлинг. Роден е на 18 август 1933г. в Париж в семейство на полски евреи. Две години преди началото на Втората световна война родителите му проявяват неблагоразумието да се завърнат в Полша, където майка му намира смъртта си като концлагерист в Освиенцим, а баща му преминава през ада на друг от нацистките концлагери (Матхаузен-Хузен). А малкият Роман попада в краковското гето, откъдето малцина се измъкват живи. Той обаче успява да избяга. Спасяват го полски селяни, които му дават славянската фамилия. На полски тя се произнася Полянский, а според по-късното й американско произношение става Полански.

Повечето изследователи на неговото творчество са единодушни по отношение на това, че за бъдещия режисьор преживяното в гетото има определящо значение за формирането му като творец. Полански заснема само един филм за Холокоста, при това доста късно, когато е вече почти 70-годишен. Това е световноизвестният „Пианистът”, за който беотличен с „Оскар” за режисура, а също и със „Златна палма” на кинофестивала в Кан.
Но едва ли би било преувеличение, ако се каже, че психологията на човека, преминал през ужасите на гетото в Краков, повлиява върху повечето от филмите на Полански. Той е от малцината големи режисьори като Кубрик, чиято всяка нова творба изглежда напълно различна от предходните. И въпреки това има много общо между „Отвращение” (1965), „Бебето на Розмари” (1968), „Китайски квартал” (1974), „Наемателят” (1976), „Деветата порта” (1999), „Пианистът” (2002) и дори „Писател в сянка” (2010). Защото по един или друг начин всички се докосват до темата за оцеляването в един враждебен свят. В най-добрите от тях опитите за оцеляване на основните персонажи са съпътствани от страха им пред действителността, прерастващ в параноя. Те са изправени пред дилемата да приемат или да не приемат за истина това, че едва ли не целият свят е в заговор срещу тях. В крайна сметка става ясно, че това е факт, поради което им се налага да търсят начини за спасение.
С течение на времето Роман Полански продължава да попада в епицентъра и на други знакови за втората половина на XX век събития. Много от тях са не по-малко кошмарни от войната и ужасите в гетото. Посвещавайки се на киното в сталинистка Полша, той бързо се превръща във водеща фигура на младата полска кинематография – една от най-интересните в света в края на 50-те и началото на 60-те години. Успява да се изяви като актьор през 1955г. в първия пълнометражен филм на Анджей Вайда „Поколение”. 
Но след собствения си режисьорски дебют с „Нож във водата” (1962) изведнъж става първият кинодисидент в тогавашния социалистически лагер. Принуден е да емигрира във Франция и много скоро напомня отново за себе си с чудесните си англоезични филми „Отвращение” (1965) и „Cul-de-sac” (1966), за които получава престижни фестивални награди като Специалната награда на журито и „Златна мечка” от Берлинале (провеждащ се по онова време в Западен Берлин).
Чешкият евреин Милош Форман пък е вторият знаменит киноемигрант от социалистическия лагер, забягнал на Запад след нахлуването на войските на Варшавски договор в Прага. Страшно и странно е съвпадението, че родителите на Форман също попадат в нацистките концлагери, където намират смъртта си.

През 1968 година Полански се оказва в епицентъра на още едно знаменателно историческо събитие — прекратяването на кинофестивала в Кан. Именно в годината, когато Франция е разтърсена от студентските вълнения, той е член журито на прочутия фестивал, където заедно с революционерите-манифестанти, пристигат Жан-Люк Годар и Франсоа Трюфо. В качеството си на официални представители на бунтуващия се Париж знаменитите френски режисьори настояват за закриването на буржуазния кинофорум Кан. Към тях се присъединяват Моника Вити и Луи Мал, които подобно на Полански са членове на международното жури. Той обаче се държи настрана и не ги подкрепя. Остава малцинство заедно с още един член на журито – съветският поет Роберт Рождественски. Полански много добре разбирал, че крайните левичарски фрази и действия, водят в крайна сметка до комунизъм, а какво представява комунизмът той знаел много добре от преживяното в Полша – нали именно от него избягва на Запад! И все пак, тъй като постоянно се движел заедно със своите колеги Трюфо, Годар и Мал (има го на снимка с тях), Полански влиза в историята като един от интелектуалците, участвали в преждевременното закриване на фестивала в Кан от 1968г.
Още от следващото си издание този фестивал става много по- радикален. А от края на 70-те години до наши дни не отстъпва мястото си на най-значим кинофорум в света.
През 1991г. Полански отново е в Кан -  вече като председател на международното жури - и изиграва решаваща роля за удостояването със „Златна палма” на братята Джоел и Итън Коен за филма им „Бъртън Финк”, което вбесило Ларс фон Триер, участващ в конкурса за престижното отличие с „Европа” - един от неговите ранни шедьоври .


Сватбата на Полански с Шарън Тейт е на 20 януари 1968г. в Лондон, а жестокото убийство на бременната му съпруга е извършено на 9 август 1969.

В края на 60-те години, когато получава не само заслужено признание, но и пълна свобода да твори, Полански преживява може би най-големия си кошмар, който още повече подчертава водещата нишка  в неговото творчество - темата за страха от враждебния свят. През 1969-та бандата на американския сатанист Чарлз Менсън нахлува във вилата на Полански и убива бременната му съпруга - холивудската звезда Шарън Тейт - заедно с още четирима нейни приятели. По същото време режисьорът е в Лондон. Двамата се влюбват през 1967 г., докато прочутият режисьор снима „Балът на вампирите“ с Тейт в главната роля. 
Осем години по-късно пък самият Полански си причинява нова морална катастрофа, която също повлиява в немалка степен върху по-нататъшния му живот и творчество. Става въпрос за сексуалния му контакт с непълнолетно момиче във вилата на Джак Никълсън. Няма да се опитвам нито да заклеймявам в педофилство знаменития режисьор, нито пък да правя опити да го оправдавам. По темата е изписано толкова много, че едва ли бих прибавил нещо ново. А и не би ми се искало да се присъединявам към онези блюстители на морала, които свързват името на Полански именно с този случай и не искат нито да знаят кой е, нито с какво се занимава. 


Режисьорът на излизане от съда в Санта Моника, след едно от предварителните заседания по делото срещу него през 1977г. Както е известно, Полански не дочаква присъдата и избягва в Европа, след което повече никога не стъпва на американска земя.

В тази връзка ми е по-интересна реакцията на неговите колеги - хората на киното - които се разделиха на два лагера. Излишно е да говоря за Джак Никълсън, който си остава един от най-добрите приятели на Полански или пък за Харисън Форд, който лично занесе във Франция наградата „Оскар”, която знаменитият режисьор спечели за филма си „Пианистът”. Но имаше и такива негови приятели, като Стивън Спилбърг и Майкъл Дъглас например, които не го подкрепиха в трудния момент, когато бе застрашен от екстрадиране в САЩ. Впрочем бих посъветвал онези, които желаят да научат повече по темата, да гледат документалния филм „Roman Polanski: Wanted and Desired” (2008), в който самият Полански разказва цялата история, от става пределно ясно, че цялата шумотевица около името му е била изгодна на определени политически кръгове в Америка, а и … на самите средства за масова информация. 


Юън Макгрегър в кадър от най-новия филм на Полански "Писател в сянка"

Забележително е, че Полански не е загубил своето прословуто чувство за хумор и убийствената си ирония. В „Писател в сянка”, който му донесе наградата за режисура от кинофестивала в Берлин, както и три европейски филмови награди (за най-добър филм, режисура и сценарий) той разобличава съвременните политици и особено американските специални служби по изключително фин начин, с жестока ирония! Напълно съм съгласен с руския критик Юрий Гладилщиков, че като че ли е предчувствал, че ще го арестуват по американско настояване и се е постарал предварително да подготви своя „отговор”. Гледайки филма му, човек няма как да не се замисли върху въпроса - колко зловещи престъпници, отговорни за съдбата на цели нации, никога не са попадали в полезрението на съвременното американско правораздаване. За съжаление, "Писател в сянка" може би остана неразбран у нас, където бе гледан едва от 7993 зрители за 6-седмично разпространение в кината.

Касапница“ (Carnage) с участието на Кейт Уинслет, Кристоф Валц, Джоди Фостър и Джон С. Райли  е последният филм на Полански, представен на голям екран в България по време на миналогодишното издание на фестивала So Independent.
Сега очакваме да излезе най-новата му творба „Венера в кожи” (La Vénus à la fourrure), чиято премиера бе през май на кинофестивала в Кан. Главната роля изпълнява Еманюел Сене - съпругата на Полански. Екатерина Лимончева сподели (в kultura.bg), че „Венера в кожи” й напомня за един от най-известните филми на Полански – „Отвращение”, но камерното пространствено (и персонажно) решение ни връща още по-назад, към игралния му дебют „Нож във водата” (1962).

Полански режисира сцена от филма си "Венера в кожи" с Еманюел Сание и Матийо Амалрик.

Сред предпочитаните теми на режисьора, според Лимончева, винаги са били различните нюанси на противоестественото и нездравословното, странното и противоречивото. Космополитността, пише тя, е определяща характеристика на Роман Полански и неговото творчество. Разнообразието от жанрове, техническото съвършенство на неговите филми, усетът му за водене на разказа и нерядко дръзките му формални решения превръщат режисьора в една от важните фигури в съвременното кино. Основната му цел е да изследва злото във всичките му аспекти: преследване на невинността, властта, която корумпира човека, триумфа на макиавелистични персонажи… „Венера в кожи” отново напомня за един абсурден свят, параноичен и кафкиански, където индивидът, който е жертва едновременно на своите действия, на външния свят и на личното си обкръжение, може да кривне във всеки момент в лудостта, смъртта или саморазрушението.
Въпреки напредналата си възраст, Роман Полански продължава да работи активно и в момента подготвя поредния си филм по сценарий на Робърт Харис, който ще бъде посветен на „Аферата Драйфус”. 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


   ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА ФИЛМА ТУК

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание