Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

РОД СТАЙГЪР


16.04.2010  Текст:  Kastel

годишнина

   

Преди два дни се навършиха 85 години от рождението на един от най-големите американски актьори, който за съжаление не е вече сред нас.
Род Стайгър е роден на 14 април 1925 година в градчето Уестхемптън, недалече от Ню Йорк. Явно е наследил артистичния талант от родителите си, които участвали в песенно-танцувална трупа, обикаляща Америка. Той обаче не познавал баща си, който напуснал майка му, когато Род бил още бебе. Още съвсем млад Род Стайгър пристигнал в Ню Йорк, където в продължение на две години изучавал актьорското майсторство в училището за социални изледвания, след което по покана на режисьора Даниъл Ман започнал да посещава и прочутото "Актърс студио", ръководено от Елия Казан и Лий Страсбърг.
Дебютирал като киноактьор във филма на Фред Цинеман „Тереза” през 1951 г.

Следващите три години се снимал много в телевизионни филми, но още повторната му поява на големия екран дала повод на критиците да заговорят за неговия огромен талант. Става въпрос за участието му редом до младия Марлон Брандо във филма на Елия Казан „На кея” (1954). За своето чудесно превъплъщение в ролята на продалия се на мафията синдикален бос Род Стайгър бил номиниран за „Оскар” в категорията най-добър актьор в поддържаща роля. Амплото на злодей, с което се утвърдил през 50-те години, предопределило и участието му във филма „Ал Капоне” (1959). Род Стайгър изпълнил блестящо ролята на легендарния ганстер.
Междувременно продължил да играе и на театралната сцена, където срещнал английската актриса Клер Блум, изпълнила главната женска роля във филма на Чарли Чаплин „Светлините на рампата” (1952). Тази фина и изящна млада жена с очарователни кафяви очи завъртяла главата на възпълничкия Род, който само три месеца след запознанството се оженил за нея (на 20 септември 1959г.) Това бил неговия втори брак. След 10 години обаче се развел с Клер Блум. Впоследствие се женил още три пъти.
През 1964 година Род Стайгър участвал във филма на Сидни Лъмет „Лихварят” (The Pawnbroker) и бил номиран отново за „Оскар”, но този път за главна роля. По-късно на въпроса на журналистите „Коя от своите роли смята за най-добра” той винаги ще дава за пример своето изпълнение в „Лихварят”. Този негов филм имал голям зрителски успех и дори в Италия изпреварил по приходи филма за Джеймс Бонд „Казино Роял” (1967) за голямо удивление на разпространителите. За ролята си в "Лихварят" Род Стайгер бил отличен със „Сребърна мечка” като най-добър актьор на кинофестивала в Западен Берлин през 1964г. Година по-късно участвал във филма на Дейвид Лийн "Доктор Живаго" и в "The Loved One" на Тони Ричардсън.
След като доказал, че съвсем не е еднопланов актьор, а може с еднакъв успех да се превъплъщава и в отрицателни, и в положителни герои, Стайгър бил поканен от Норман Джуисън да изпълни сложната роля на груб и праволинеен полицай, който в хода на действието разкрива сложния си характер и своята истинска човешка същност.
Именно за своето блестящо изпълнение във филма „В душната южна нощ” (In the Heat of the Night, 1967), в който негов партньор бил Сидни Поатие, Род Стайгер получил единствения „Оскар” в своята кариера.
Един от малкото филми с негово участие, разпространяван и по нашите екрани навремето, е „Ватерло” (реж. Сергей Бондарчук, 1970), в който Род Стайгър изпълнил ролята на Наполеон. Година по-късно той се превъплътил в дребен бандит, който се замесва неволно в мексиканската революция. Ролята е от чудесния, но не много известен филм на Серджо Леоне „За шепа динамит” (Giù la testa, 1971), в който Стайгер прави чудесен актьорски дует с Джеймс Кобърн.
През 1974 година се превъплъщава в образа на Бенито Мусолини от филма на Карло Лидзани "Mussolini: Ultimo atto (1974).
Още един запомнящ се филм с негово участие е „Иисус от Назарет” (1976) на Франко Дзефирели. През 1978 година Род Стайгър отново се снима под режисурата на Норман Джуисън в чудесната политическа драма „F. I. S. Т.” редом със Силвестър Сталоун.
Последната му значителна роля на големия екран е в екранизацията по „Вълшебната планина” (1982) на Томас Ман. За съжаление, след това той все по-рядко получава сериозни предложения за участие в киното и се снима предимно в телевизионни филми. Появява се за последен път на големия екран във филма „Poolhall Junkies”, който излязъл в годината на неговата смърт - 2002.
  



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации