Мартин Скорсезе

• 
• Add new коментар

Неговият баща, който също се казвал Робърт Де Ниро, бил поет, скулптор и художник-експресионист. Майка му също се занимавала с живопис. Те се развеждат две години след раждането на Робърт, който израства в Ню Йорк, попивайки уличната култура на прочутия му италиански квартал. Още като тенийджър за малко не тръгва по кривия път, но намесата на баща му го възпира от участие в бандитско ограбване на магазин.
Любопитно е, че той самият винаги се е смятал за итало-американец, въпреки че италиански корени имал само дядо му бащина линия.
В детството си Робърт бил дребно, бледо, слабо и срамежливо дете, поради което му излиза прякорът „Боби Млякото“. От малък обича театъра и дори играе страхливия лъв в училищен спектакъл по „Магьосникът от Оз“.

ГОДИНИ НА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ

На 16-годишна възраст напуска училище, за да се отдаде изцяло на своето увлечение. Усвоява тайните на актьорското превъплъщение, изучавайки метода на Станиславски под ръководството на Лий Страсбърг и Стела Адлер в прочутото „Актърс студио”. Професионалната му кариера започва по сцените на малки театри извън Бродуей. Снима се и в късометражни рекламни филми.
Дебютира в киното през 1963 г., но „Сватбеното тържество“ (The Wedding Party) излиза по екраните с 6-годишно закъснение – след появата на втория филм с негово участие – „Greetings“ (1968). Режисьор и на двата е Брайън де Палма.
През следващите няколко години Де Ниро се снима активно, но все във филми, които не привличат зрителския интерес.
Успехът идва след „Бий барабана бавно“ (1973), за който e отличен от Нюйорската гилдия на филмовите кинокритици. През същата година излиза и „Зли улици“, с който печели награда от гилдията на американските кинокритици. Този филм поставя началото на изключително плодотворното му сътрудничество с режисьора Мартин Скорсезе.

ПЪРВИЯТ „ОСКАР“ И СТРЕМИТЕЛНИЯТ ВЪЗХОД

Междувременно Робърт Де Ниро се превъплъщава блестящо в младия Вито Корлеоне от „Кръстникът 2” (1974), за което получава „Оскар” в категорията „най-добър поддържащ актьор”. За перфекционизма му говори фактът, че специално за ролята се научава да говори превъзходно със сицилиански диалект. Оттогава датира и знаменитото му съперничество с друг велик възпитаник на „Актърс студио” - Ал Пачино, изпълняващ главната роля в мафиотската трилогия на Копола.

След 24 години двете звезди премерват сили в култовата кримка „Жега” (1995), но е трудно да се каже кой играе по-добре. Преди три години се появиха отново заедно в „Праведно убийство” (2008).

През 1976-а Робърт Де Ниро е просто блестящ в „Шофьор на такси” на Скорсезе и получава наградата за най-добър актьор на кинофестивала в Кан.
През същата година излиза и „Двадесети век” на Бертолучи, в който си партнира чудесно с Жерар Депардийо. Следва превъзходното му изпълнение в „Ловецът на елени“ (1978) на Чимино, но за нито едно от тези си превъплъщения не печели очаквания „Оскар“ и за главна роля.
Това все пак се случва през 1981 г., когато е безапелационен с феноменалното си изпълнение във филма на Мартин Скорсезе „Разяреният бик” (1980).
Това несъмнено е и върхът в актьорската кариера на Де Ниро, която се развива успешно и през следващите десетилетия, но втори „Оскар” за главна роля така и не успява да получи, въпреки незабравимите му участия във филми като „Кралят на комедията” (1982), „Имало едно време в Америка” (1984), „Недосегаемите” (1987), „Добри момчета” (1990), „Пробуждането” (1990), „Нос Страх” (1991), „Жега” (1995), „Казино” (1995) и „Да разлаем кучетата” (1997).
През този период, продължил близо две десетилетия, Де Ниро се снима в 36 филма под режисурата на знаменити режисьори, като Мартин Скорсезе, Серджо Леоне, Тери Гилиъм, Брайън Де Палма, Алън Паркър, Рон Хауърд, Кенет Брана, Бари Левинсън, Куентин Тарантино… Негови партньори на снимачните площадки са Джейн Фонда, Шарън Стоун, Ал Пачино, Бил Мъри, Ума Търман, Мерил Стрийп, Джеймс Уудс, Джеръми Айрънс, Шон Конъри, Мики Рурк, Шарлот Рамплинг, Шон Пен, Жан Рено, Джо Пеши, Робин Уилямс, Дъстин Хофман…

ОРИЕНТАЦИЯ КЪМ БИЗНЕСА И КОМЕДИЙНИТЕ РОЛИ

Към края на 90-те започва да намалява темпото, като опитва и вкуса на неуспеха с филми, които или не носят очакваните приходи или се оказват под неговото равнище. По това време актьорството вече не е на първо място за Робърт, който пренасочва енергията си към бизнеса. Например заедно с японския майстор-готвач Нобу Матсухиса отваря прочутата верига ресторанти за суши Nobu и основава собствена продуцентска компания Tribeca Productions. А с Френсис Копола и Робин Уилямс отварят елитния ресторант „Рубикон“ в Сан Франциско.
Много скоро става притежател на първокласни заведения и хотели по целия свят. А веднага след атентатите в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. основава кинофестивала „Трайбека“, превърнал се днес в един от най-големите форуми на световното независимо кино.
Междувременно не престава и да се снима, предпочитайки все повече забавните филми, като „Звезден прах“ или „Запознай ме с вашите“.
Ориентирането му към „по-лекия” жанр започва още с участието му в кримикомедията „Среднощно препускане” (1988) и продължава с филми като „Анализирай това”, „Запознай се с нашите”, „Анализирай онова” и др.
Любопитно е, че за гениалната си роля в „Шофьор на такси” Робърт Де Ниро получава едва $35 000, докато за последните комедийни изпълнения хонорарите му са по $20 млн.
Най-новите филми с негово участие са: „Всичко ни е наред” (2009), „Запознай се с малките” (2010) „Стоун” (2010), „Мачете” (2010), „Високо напрежение“ (2010), „Учебник по любов 3“ (2011), в който e партньор на Моника Белучи и „Елитни убийци“ (2011).
Особената си привързаност към ганстерските роли Де Ниро обяснява с това, че просто са му интересни подобни персонажи. А може би все пак си казва думата и носталгията му по бурното улично детство.
Напоследък комедийните и криминалните му типажи сякаш се поизтъркаха и екранните появи на Де Ниро не са очаквани с предишното нетърпение. Най-верните му фенове обаче вярват, че великият актьор има още с какво да ни изненада – особено ако отново се снима във филм на Мартин Скорсезе, под чиято режисура е създал най-незабравимите си екранни образи.
Робърт Де Ниро се е изявявал на два пъти досега и като режисьор - през 1993 година с „Бронкска история”, а преди пет години - с „Добрият пастир”, в който поверява главната роля на Мат Деймън.

УВЛЕЧЕНИЯТА ПО ЧЕРНОКОЖИ ЖЕНИ

Личният живот на Де Ниро рядко е коментиран в жълтите медии, може би защото актьорът полага усилия да бъде дискретен. Но все пак за романите му се носят легенди. Известно е, че в младостта си Робърт много харесвал дългокраките блондинки, които не обръщали внимание на стеснителния младеж. Впоследствие, когато повечето русокоси красавици вече бленуват да са с прочутата звезда, той си избира само тъмнокожи партньорки.
Навремето много се говори за любовната му връзка с Наоми Кембъл. „Черната пантера“ не успява да стане законна съпруга на актьора и да сбъдне мечтата си за дете от него, но затова пък друга черна манекенка (Туки Смит) му ражда близнаци.
Първата му официална съпруга е чернокожата актриса Даян Абът, от която има син и доведена дъщеря, а след развода си с нея се оженва през 1997 година за бившата стюардеса (също чернокожа!) Грейс Хайтауър, от която има един син.
Но даже и в брачни окови този невероятен трудохолик си остава неуловим за жените. „Работата за мен е над всичко, - признава Де Ниро. — А за да мога да се съсредоточавам върху ролите си, ми е нужно свободно пространство. Жената, която иска да бъде до мен, трябва да го приеме“.
Източник: моята статия за Робърт Де Ниро във в. "ТВ Сага" от 22.09.2011