Стивън Спилбърг

• 
• Add new коментар

Вчера навърши 63 години РОБЕРТО БЕНИНИ - знаменитият италиански комик, режисьор, сценарист и продуцент, прославил се най-вече с два филма, заснети през 90-те години на миналия век - "Чудовището" и "Животът е прекрасен". 

Роберто е роден на 27 октомври 1952 година в село, наречено Мизерикордия (Manciano La Misericordia), което в превод от италиански означава "милосърдие". Баща му - Луиджи Бенини - се е скитал дълго из околностите на този беден тоскански район в търсене на временна работа, за да може да помогне на бедното си семейство, което нямало дори собствен дом. Толкова не му вървяло, че девет години преди да се роди Роберто, попада в концлагер (към края на режима на Мусолини безработните скиталци били прибирани в лагери по обвинения в шпионаж). След завръщането си Луиджи бил кожа и кости - тежал едва 36 килограма и никой не вярвал, че ще оцелее. Но по някакъв чудодеен начин той запазил невероятния си оптимизъм и след време разказвал на малкия Роберто и на сестрите му Бруна, Албертина и Анна, преживелиците си по начин, който ги карал да се превиват от смях, без да осъзнават, че зад привидно веселите случки се крие страшна и трагична реалност. Така че, шедьовърът на Роберто Бенини "Животът е прекрасен" е в действителност автобиографичен разказ... 
Благодарение именно на този невероятен филм, отличен заслужено с Голямата награда на журито на кинофестивала в Кан и с 3 награди „Оскар“ (за най-добра чуждоезична продукция, най-добър актьор в главна роля и най-добра музика), Бенини става национална гордост за цяла Италия и любимец не само на италианците, но и на милиони хора по целия свят. Впрочем, той е обичан от всички, освен от ... Стивън Спилбърг. Знаменитият създател на "Списъкът на Шиндлер" не скрива възмущението си от филма и демонстративно напуска негова прожекция, заявявайки: "Тази пошлост е издевателство над жертвите на Холокоста!" Потресеният Бенини прави опити да обясни, че просто гледа на трагедията през очите на комедианта...

„Животът е прекрасен“ е носител и на две европейски филмови награди – за най-добър филм на  годината (1998) и най-добър актьор (Роберто Бенини), както и на още над 60 престижни отличия и номинации. 
Но значението му не се изчерпва само с международното фестивално признание и възхищението на публиката, а с това, че поставя началото на нов филмов поджанр: „комедия за холокоста“ или просто „лагерна комедия“. 
Много скоро е последван от „Влакът на живота“ (Train de vie, 1998) на френския режисьор от румънски произход Раду Михайлеану, разказващ за хората от малка еврейска община, които успяват да избягат от нацистите с фалшив товарен влак и „Якоб лъжеца“ (Jakob the Liar, 1999) римейк на едноименен филм на ГДР от 1975 г. за собственик на малък магазин в еврейско гето (Робин Уилямс), който се преструва, че крие радио, от което научава укрепващи духа новини за приближаващия крах на Германия. 
Символично е, че и трите филма фокусират вниманието си върху лъжата, позволяваща на хора, намиращите се в смъртна опасност, да преживеят суровите изпитания по време на нацизма. 
Но да се върнем към „Животът е прекрасен“ и да видим кое в него заслужава най-голямо внимание. Първото, което впечатлява (а мнозина дразни!) е жанровата форма на този нов шедьовър за Холокоста след „Списъкът на Шиндлер“ (1993). 
Тази невероятна амалгама между романс и комедия, сюрреалистична приказка и водевил, е на пръв поглед непочтителна жанрова рамка за трагичното съдържание на темата за ужаса в нацистките концлагери. Но благодарение на нея, Бенини успява да проникне по-надълбоко в тази тема от Спилбърг.
Гениалното хрумване на Гуидо (героят от “Животът е прекрасен“ в чудесното изпълнение на самия Бенини) да спаси своето момче, внушавайки му, че всичко което става в лагера е само на ужким, не е просто остроумен сюжетен ход. Тъкмо в това хрумване е заложена оригиналността на филма, която превъзхожда философията на „Списъкът на Шиндлер“. 
Нека да си припомним какво всъщност прави Оскар Шиндлер – героят от филма на Спилбърг. Като ловък хазартен играч той разиграва на комар човешките животи на стотици евреи и след рисковани блъфирания и залагане на много, много пари, печели физическото им оцеляване. Човешкият живот е сведен до разменно средство, до нещо илюзорно, до виртуална реалност, каквато са всъщност парите, срещу които се разменя. 
Парадоксално е, но Спилбърг като че ли не се вълнува от въпроса за действителното спасение на Шиндлеровите евреи. Защото оцеляването им от концлагерния ад, не е още СПАСЕНИЕ. За повечето от тях (особено за децата и майките) животът не би могъл никога да възвърне отново своя нормален ход. Проблематично е дали душите им ще се излекуват от травмата на преживяното. Не се знае дали и те няма да се сринат подобно на Софи от „Изборът на Софи“ (още един шедьовър за холокоста!) под непосилното бреме на спомените и самообвиненията. 
По същата логика и „Спасяването на редник Райън“ (1998) би трябвало да се казва „Оцеляването на редник Райън“, защото не може да се говори за спасение в истинския смисъл на думата, тъй като и Райън, макар и оживял след огнения апокалипсис, е обречен да страда от „синдрома на Софи“, заради неизбежното чувство на вина за смъртта на младите войници, участвали в акцията по неговото т.нар. спасяване.
Ситуацията в „Животът е прекрасен“ е още по-сложна, защото се касае за дете, което трябва не просто да оцелее в концлагерния ад, където попада със своя баща, но и да може да продължи да живее така щастливо, както преди. Изходът от тази, наглед безизходна ситуация, е намерен по вълшебен начин от героя на Бенини. Неговото находчиво хрумване да представи като игра случващото се в концлагера, е продиктувано от огромното му желание да запази не само живота на своето момче, но и чисто детската му вяра, че ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН. Именно в този пункт американската критика упреква Роберто Бенини в насилие над реализма, защото видите ли - представял желаното за действително. Но ако се замислим, няма как да не се съгласим с режисьора, че за хората (ако те наистина са духовни същества) животът има не само физическо измерение. И по тази причина спасението от зъбите на реалността е възможно единствено чрез вярата в друга, може и да е измислена, но все пак по-висша реалност, която ни помага не само да оцеляваме, но и да ... ЖИВЕЕМ.