"Серьожа", „Аз крача из Москва”, „Не тъгувай!”, „Мимино”, „Афоня”, „Есенен маратон”, „Кин-дза-дза” – тези заглавия може и да не говорят нищо на днешните киномани, но в живота на много от любителите на киното, които са вече над 50-годишна възраст, те заемат специално място. Убеден съм, че някои дори са ги гледали по няколко пъти, а други пък биха могли да цитират повечето от крилатите фрази в тях.
Създателят на тези незабравими филми е ГЕОРГИЙ ДАНЕЛИЯ, който с право е смятан (заедно с Елдар Рязанов и Леонид Гайдай) за един от тримата най-големи комедиографи в руското (и съветското) кино. Всичките му творби, макар и напълно различни една от друга, са сходни по дух, защото са ... лирични комедии. Нищо, че самият той никога не се е възприемал като режисьор на комедии. Просто по съветско време за този жанр държавата отпускала повече лента, отколкото за драми. „Затова реших – обяснява той, - че ще е по-изгодно да кандидатствам за заснемането на комедии. Но това бяха комедии само условно, поради което съм ги назовавал най-различно - „лирическа комедия”, „печална комедия” или даже „трагикомедия”. Но в действителност - заявява той - имам само една "чиста" комедия - "33". Да, искаше ми се да снимам, например, "Двубой" по Куприн - и не се получи, също както и "Престъпление и наказание". После дори се увлякох по "Хаджи-Мурат" и дори избирах места за снимки, мислех си за актьорите, които ще играят, но продукцията така и не се реализира".
Данелия разказва как прочутият поет Евтушенко го посъветвал, след като гледал "Не тъгувай!", че му е време да се заеме със сериозно кино. "Но съдбата се разпореди така, че не успях да заснема нито един сериозен филм", - уточнява не без ирония режисьорът.
В неговите филми се съчетават уникално веселието и мъката, трагизмът и смехът, поради което те не само разсмиват или натъжават, не просто увличат със своето остроумие и с прекрасната игра на актьорите, но и провокират към дълбок размисъл над смисъла на битието.
Стилът на Данелия се отличава съществено от импулсивната ексцентрика, характерна за комедиите на Леонид Гайдай. Той е по-близък до мекия хумор и мелодраматизма на Елдар Рязанов, но с тази разлика, че сюжетните колизии в неговите филми са по-малко изкуствени, а финалите им – по-малко розови. Освен това, съществен (но не и задължителен!) техен елемент е кавказкият колорит с характерните за този регион герои в изпълнението на Вахтанг Кикабидзе (“Не тъгувай!”, „Мимино”, „Фортуна”).

Олег Басилашвили, Норберт Кухинке и Евгений Леонов в "Есенен маратон" (1979)

Сред най-добрите образци на специфичната комедийна стилистика, шлифована още в ранното му творчество, безспорно са „Есенен маратон” (Главна награда от кинофестивала в Сан Себастиан, 1979) и „Мимино” („Златна награда” от Московския кинофестивал през 1977). Някои от редките отклонения от нея („Кин-дза-дза”, 1986) също имат успех, а други („Сълзите капеха”, 1982) пък предизвикват противоречиви отзиви.
80-те години се превръщат в тежко изпитание за Данелия. Погребва своите родители, преживява клинична смърт, а главната беда го връхлита през 1985-а, когато загива при неизяснени обстоятелства синът му Николай - талантлив художник, поет и кинорежисьор.
И през 90-те се опитва да продължава да работи в руслото на вече създадените от него традиции. Но в „Настя” (1993) и „Ези-тура” (1995) любимите му герои – хората с добро сърце и объркан живот - действат вече на нов социален фон.
Георгий Данелия изиграва ролята на добрия магьосник в живота на много актьори. Благодарение на ярките им дебюти под неговата режисура се прославят Норберт Кухинке, Ирина Мирошниченко, Никита Михалков, а също и легендарният Вахтанг Кикабидзе, чиято втора поява в киното е именно в легендарния „Не тъгувай!” - шедьовърът на Данелия. Образите, създадени от този режисьор, са толкова ярки, че не са малко знаменитите съветски актьори, които сме запомнили благодарение най-вече на изпълненията им в неговите прекрасни филми. Така например, и преди, и след „Мимино” Фрунзик Мкртчян се снима много (общо в 35 филма), но за повечето от нас завинаги ще си остане като прекрасния Рубен – приятелят на главния герой от филма на Данелия. Режисьорът доста се колебаел на кого да повери тази роля - на него или на Евгений Леонов. И когато след направените проби се оказало, че и двамата са еднакво добри, въпросът се решава чрез жребий. Леонов все пак се появява в „Мимино”, макар и в един от епизодите. Този гениален актьор обаче е в продължение на десетилетия нещо като талисман за Данелия. След „33” (Тридцать три, 1965) той участва във всички негови филми чак до смъртта си през 1994 г. Данелия дълго не успява да се примири с неговата загуба, защото не можел да си представи своето кино без стоплящото присъствие на уникалния Леонов.

Евгений Леонов в кадър от "Мимино" (1977)

Предпоследният си филм „Фортуна” Данелия снима през 2000 г. Неговият главен персонаж (капитан на малък речен кораб) е своебразна парафраза на незабравимия летец Мимино от едноименната му култова творба от средата на 70-те. Едва ли е случайно, че режисьорът поверява ролята на поостарелия Вахтанг Кикабидзе.
Повече от десетилетие Георгий Данелия работи над една анимация, която сам определя като пълнометражна джазова импровизация по мотиви на „Кин-дза-дза” - неговата любима кинопритча, която още през 1986-а е смятана за „пророческа комедия”. Филмът излиза през 2012 г. под заглавието "Ку! Кин-дза-дза" и е отличен като най-добър игрален анимационен филм на церемонията по връчване на азиатските филмови награди (Asia Pacific Screen Awards) през 2013 година.

Много зрители и до днес не разбират напълно смисъла на „Кин-дза-дза”, но обичат да повтарят заедно с героите от филма култовата им реплика: „Ку!”.
Писателят Юрий Рост го е казал много добре: „Този филм е за всички нас. И няма значение, че неговите герои са измислени и живеят на друга планета, защото ние отдавна живеем на друга планета – просто няма толкова много пясък. Но ще има…”
В рамките на 71-ия Венециански кинофестивал бе представен отново "Аз крача из Москва" във връзка с 50-ата годишнина от излизането му по екраните. Това е едва третият игрален филм на Георгий Данелия, но той му носи международно признание, благодарение на селектирането му в основната конкурсна програма на фестивала в Кан през 1964 г.  
Този прекрасен режисьор е заснел през дългата си кариера едва 15 филма, които ценителите на киното знаят едва ли не наизуст. Написал е и три автобиографични книги (последната, "Котаракът си отиде, но усмивката остана", бе издадена неотдавна), имащи голям успех в Русия, но така и неиздадени на български език. Слава Богу, филмите му са достъпни и всеки може да почете 85-годишнината на Георгий Данелия, като гледа "Не тъгувай!", "Есенен маратон" или „Кин-дза-дза”. Аз самият веднага ще го направя... (Документален филм за режисьора може да гледате тук).
Източници: rg.ru, kinopoisk.ru