Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

РЕЖИСЬОРЪТ НА "НЕ ТЪГУВАЙ" И "КИН-ДЗА-ДЗА" НАВЪРШИ 84 ГОДИНИ


25.08.2014  Текст:  Красимир Кастелов

Афоня

   

Аз крача из Москва”, „Не тъгувай!”, „Мимино”, „Афоня”, „Есенен маратон”, „Кин-дза-дза” – тези заглавия може и да не говорят нищо на днешните киномани, но в живота на много от любителите на киното, които вече са над 50-годишна възраст, те заемат специално място. Убеден съм, че някои дори са ги гледали по няколко пъти, а други пък биха могли да цитират повечето от крилатите фрази в тях.
Създателят на тези незабравими филми е Георгий Данелия, който с право е смятан (заедно с Елдар Рязанов и Леонид Гайдай) за един от тримата най-големи комедиографи в руското (и съветското) кино. Нищо, че самият той не желае да го смятат за такъв, защото никога не се е възприемал като режисьор на комедии. Просто по съветско време за този жанр държавата отпускала повече лента, отколкото за драми. „Затова реших – обяснява той, - че ще е по-изгодно да кандидатствам за заснемането на комедии. Но това бяха комедии само условно, поради което съм ги назовавал най-различно - „лирическа комедия”, „печална комедия” или даже „трагикомедия”.
В тях се съчетават уникално веселието и мъката, трагизмът и смехът, но те не само разсмиват или натъжават, не просто увличат със своето остроумие и с прекрасната игра на актьорите, но и провокират към размисъл върху смисъла на битието.
Стилът на филмите на Данелия се отличава съществено от импулсивната ексцентрика, характерна за комедиите на Гайдай. Той е по-близък до мекия хумор и мелодраматизма на Елдар Рязанов, но с тази разлика, че сюжетните колизии при Данелия са по-малко изкуствени, а финалите – по-малко розови. Освен това, съществен (но не и задължителен!) елемент на филмите на Данелия е кавказкият колорит с характерните за този регион герои в изпълнението на Вахтанг Кикабидзе (“Не тъгувай!”, „Мимино”, „Фортуна”).


Олег Басилашвили, Норберт Кухинке и Евгений Леонов в "Есенен маратон" (1979)

Сред най-добрите образци на специфичната комедийна стилистика, шлифована още в ранното му творчество, безспорно са „Есенен маратон” (Главна награда от кинофестивала в Сан Себастиан, 1979) и „Мимино” („Златна награда” от Московския кинофестивал през 1977). Някои от редките отклонения от нея („Кин-дза-дза”, 1986) също имат успех, а други („Сълзите капеха”, 1982) пък предизвикват противоречиви отзиви.
80-те години се превръщат в тежко изпитание за Данелия. Погребва своите родители, преживява клинична смърт, но главната беда го връхлита през 1985-а, когато загива при неизяснени обстоятелства синът му Николай - талантлив художник, поет и кинорежисьор.
И през 90-те Георгий Данелия се опитва да продължи да работи в руслото на вече създадените от него традиции. Но в „Настя” (1993) и „Ези-тура” (1995) любимите му герои – хората с добро сърце и объркан живот - действат вече на нов социален фон.
Георгий Данелия изиграва ролята на добрия магьосник в живота на много актьори. Благодарение на ярките дебюти в негови филми се прославят Норберт Кухинке, Ирина Мирошниченко, Никита Михалков, а също и легендарният Вахтанг Кикабидзе, чиято втора роля в киното е именно в „Не тъгувай!” - шедьовърът на Данелия. Образите, създадени от този режисьор, са толкова ярки, че не са малко знаменитите съветски актьори, които сме запомнили благодарение на изпълненията им в неговите прекрасни филми. Така например, и преди, и след „Мимино” Фрунзик Мкртчян се снима много (общо в 35 филма), но за повечето от нас завинаги ще си остане като прекрасния Рубен – приятелят на главния герой от филма на Данелия. Режисьорът доста се колебае на кого да повери тази роля - на него или на Евгений Леонов. И когато след направените проби се оказва, че и двамата са еднакво добри, въпросът се решава чрез жребий. Леонов все пак се появява в „Мимино”, макар и в един от епизодите. Този гениален актьор обаче е в продължение на години нещо като талисман за Данелия. След филма „33” (1965) той участва във всички негови филми чак до смъртта си през 1994 г. Данелия дълго не може да се примири с неговата загуба, защото не може да си представи своето кино без стоплящото присъствие на Леонов.


Евгений Леонов в кадър от "Мимино" (1977)

Последният си игрален филм „Фортуна” Данелия снима през 2000 г. Неговият главен персонаж, който е капитан на малък речен кораб, е своебразна парафраза на незабравимия летец Мимино от едноименния му филм от средата на 70-те. Едва ли е случайно, че ролята изпълнява поостарелият вече Вахтанг Кикабидзе.
Повече от десетилетие Георгий Данелия (вж видеото тук) работи над една анимация, която сам определя като пълнометражна джазова импровизация по мотиви на „Кин-дза-дза” - неговата любима кинопритча, която още през 1986-а е смятана за „пророческа комедия”. Филмът излиза през 2012 г. под заглавието "Ку! Кин-дза-дза" и е отличен като най-добър игрален анимационен филм на церемонията по връчване на Asia Pacific Screen Awards през 2013 г. (Вижте тук интересно интервю с Данелия по повод този филм).

Много зрители и до днес не разбират напълно смисъла на „Кин-дза-дза”, но обичат да повтарят заедно с героите от филма култовата им реплика: „Ку!”. Впрочем писателят Юрий Рост го е казал най-добре: „Този филм е за всички нас. И няма значение, че неговите герои са измислени и живеят на друга планета, защото ние отдавна живеем на друга планета – просто няма толкова много пясък. Но ще има…”
След броени дни в рамките на 71-ия Венециански кинофестивал ще бъде представен отново "Аз крача из Москва" във връзка с 50-ата годишнина от излизането му по екраните. Това е едва третият игрален филм на Георгий Данелия, който го прави международно известен, благодарение на селектирането му в основната конкурсна програма на фестивала в Кан през 1964 г.  
(Документален филм за режисьора може да гледате тук)



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМИ НА ФОКУС



АНАЛИЗ – ТУК


 

 

 

 

ТОП ЕКРАНИЗАЦИИ

 
АНАЛИЗ – ТУК