Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ПОЛИТИЦИТЕ, ИЗБОРИТЕ И КИНОТО


12.05.2013  Текст:  Красимир Кастелов

Гражданинът Кейн

   

Колкото и да не ни се иска - трябва да признаем, че политиката винаги е оказвала негативно влияние върху киното. Нерядко именно този факт е в основата на творческия провал на иначе талантливи кинематографисти. Обикновено във филмите за политици изборите са представени откъм впечатляващата им външна фасада като доказателство за превъзходството на съвременната западна демокрация. Но има и такива кинотворби, които се осмеляват да покажат мръсните задкулисни игри за власт на силните на деня. 

Още през 1933 г. Лео Маккери пародира блестящо демагогията на политиците в знаменитата си комедия „ПАТЕШКА СУПА“ (Duck Soup)с участието на братята Маркс. 
През 1941 г. великият режисьор и актьор Орсън Уелс също засяга изборната тема в най-известния си филм „ГРАЖДАНИНЪТ КЕЙН“ (Citizen Kane). Главният персонаж в този шедьовър на киното е медийният магнат Чарлз Фостър Кейн, който е женен за племенница на президента. Никой не се съмнява в победата му на изборите за губернатор до мига, в който пресата разгласява за негова извънбрачна връзка с красива певица.

Знаменитата екранизация на класическия роман на Робърт Пен Уорън „ЦЯЛОТО КРАЛСКО ВОЙНСТВО“ (All the King's Men) от 1949г. разказва поучителната история на Уили Старк, чийто прототип е небеизвестният американски политик Хюи Лонг. Филмовият герой се издига подобно на него от бедността през годините на Голямата депресия в САЩ до губернаторския пост. Но загърбвайки идеалите на своята младост, се поддава на изкушенията на популизма и съмнителните връзки с влиятелни гангстери. За първи път на екрана е представен толкова убедителен и въздействащ образ на политик-демагог, превърнал се в крайна сметка в един американски Мусолини. 
„Цялото кралско войнство“ печели 3 награди „Оскар“ - за най-добър филм, най-добра главна мъжка роля в лицето на Бродерик Крауфорд и най-добра поддържаща женска роля (Мерседес Маккеймбридж). Любопитно е, че първоначално режисьорът Робърт Росън кани прочутата звезда Джон Уейн, който обаче отхвърля предложението му. Но на церемонията за „Оскари“-те, Уейн, който е номиниран за изпълнението си в друг филм, губи именно от Бродерик Крауфорд, изпълнил блестящо отказаната от него роля на самозабравил се политик.
Почти 60 години по-късно - през 2006-та - Шон Пен се превъплъщава феноменално в Уили Старк в новата екранизация на романа, създадена за да покаже, че темата за моралното падение на политиците продължава да е актуална и в наши дни.
Филмът на Франческо Рози „РЪЦЕ НАД ГРАДА“ (Le mani sulla città, 1963) разобличава машинациите на италиански политик (акт. Род Стайгър), използващ събарянето на стари жилищни квартали в Неапол за свое лично обогатяване, което пък води до опасно влашаване на качеството на новите сгради. Филмът разкрива, че неговата безнаказаност се дължи на чудовищната корупция, която винаги му гарантира място сред изборните победители.
За честния човек няма място в политиката. Това е изводът, който внушава пък филмът на Франлин Шафнър „НАЙ ДОСТОЙНИЯТ“ (The Best Man, 1964). В него Хенри Фонда пресъздава образа на държавния секретар Ръсел, който се кандидатира за президент на САЩ от демократическата партия. Но в хода на предизборната надпревара медиите изнасят факта, че преди време е страдал от психично разстройство. Той обаче отказва да играе мръсната игра като на свой ред разкрие хомосексуализма на своя конкурент. Предпочита да се оттегли с достойнство и да спечели отново уважението на своята съпруга.
Съвременната епоха дава възможност за издигане на нестандартни политици, които лесно очароват електората. Героят на Робърт Редфорд в „КАНДИДАТЪТ“ (The Candidate, 1972) е ексцентричен адвокат, еко активист и защитник на гражданските права, който се кандидатира за сенатор от Калифорния. Той закъснява за телевизионните дебати, но въпреки това побеждава, избухвайки в чистосърдечен смях, вместо да отговаря на зададените му въпроси. Но едва след спечелването на изборите проумява, че всъщност не е наясно какво следва да прави с получената власт.
В зловещата политическа притча на Елио Петри, „С ВСИЧКИ СРЕДСТВА“ (Todo modo, 1976) е показано как истинските политически избори в Италия се провеждат задкулисно в разкошна вила край Рим. Сенатори, олигарси, кардинали, обсебени от странни сексуални зависимости, се събират там, за да изберат приемник на тайнствения сенчест господар на държавата. Филмът демаскира отблъскващата същност на политиката, а актьорът Джан Мария Волонте създава един от най-ярките образи на политик в историята на киното. 
Дори и безобиден комик като Луи дьо Фюнес допринася за разобличаването на т.нар. политическа класа, представяйки във филма „РАЗДОРЪТ“ (La zizanie, 1978) може би най-смешния изборен кандидат, който сме виждали на екрана. Той се превъплъщава в кмет, опитващ се да заблуди избирателите, че ще осигури нови работни места, привличайки чужди инвестиции в местната икономика - по-точно в собствената си фабрика. Само че на изборите среща неочакван конкурент - собствената си съпруга (ролята изпълнява Ани Жирардо), която разкрива финансовите му машинации. 
Изборната надпревара в съвременните демократични държави все повече започва да прилича на лъскаво естрадно шоу. Главният персонаж във филма „БОБ РОБЪРТС“ (Bob Roberts, 1992) е безсъвестно парвеню и борсов спекулант, претендиращ за сенаторско място, редувайки агресивните си речи по митингите с изпълнения на кънтри песни с ксенофобско съдържание. Неговите привърженици не се смущават даже от факта, че дясната ръка на този проповедник на моралните ценности - бивш агент на ЦРУ, замесен в трафик на кокаин - инвестира пари от мръсния си бизнес в предизборната кампания. Иронията е в това, че дори и парализиран след опита за покушение срещу него, Боб Робъртс (акт. Тим Робинс) продължава успешно участието си в надпреварата.
ДА РАЗЛАЕМ КУЧЕТАТА“ (Wag the Dog, 1997) e създаден по мотиви от романа на Лари Бейнхарт „Американски герой“, визиращ Джордж Буш–старши, който се опитва да използва войната срещу Ирак за укрепване на политическия си авторитет. Филмът на Бари Левинсън обаче насочва сарказма си срещу Бил Клинтън и неговата слабост към нежния пол. За да отвлекат вниманието на избирателите от непростим гаф на президента, един политически технолог (акт. Робърт Де Ниро) и един холивудски продуцент (акт. Дъстин Хофман) организират виртуална война срещу Албания. „Да разлаем кучетата“ е заснет преди скандала с Моника Люински, но излиза по екраните когато той вече бушува с пълна сила. Съвпадението изглежда още по-поразително като се има предвид, че по време на сенатските изслушвания за импийчмънт на президента американските военно-въздушни сили започват бомбардировки над бивша Югославия. 
Силно политически ангажиран е и „АЛИГАТОРА“ на Нани Морети, който открито атакува Силвио Берлускони. Този неконвенционален кинопамфлет е създазен с явното намерение да повлияе върху изборите в Италия през април 2006 г., които Берлускони губи. В него открито е поставен въпросът за незаконния произход на несметното богатство на този политик и за нечистоплътния начин, по който воюва със своите опоненти.
Филмът „W.“ на прочутия Оливър Стоун навярно допринася за победата на Барак Обама на изборите през 2008 г. Защото тази политическа сатира, насочена срещу Джордж Буш–мл. е първият биографичен филм за американски президент, който излиза по екраните докато той все още управлява държавата.

Третият филм на Джордж Клуни като режисьор „МАСКАТА НА ВЛАСТТА“ (The Ides of March, 2011) също разобличава безнравствените политически борби. „Това е класическа история за неутолимата човешка жажда за власт, пари и влияние. На какво е готов човек, за да получи всичко това, колко хора ще нарани, преследвайки тази цел? Това са въпроси, на които този филм ще отговори”, - заявява в интервю преди американската премиера Бо Уилимън - авторът на пиесата, послужила за основа на киносценария.

В рамките на Киномания през есента гледахме „ЖЕЛЯЗНАТА ЛЕЙДИ“ (The Iron Lady, 2011) - филмът, донесъл трети „Оскар“ на Мерил Стрийп за превъзходното й превъплъщение в образа на Маргарет Тачър. В него първата жена-премиер на Великобритания е представена от неочаквана гледна точка, разкриваща личната й драма след оттеглянето от високия пост. Тази непоколебима в отдадеността си на политиката жена се оказва неспособна на чисто човешки чувства като смирение, прошка, женско съчувствие.

В края на март и у нас излезе филмът на Стивън Спилбърг „ЛИНКЪЛН“ (Lincoln, 2012), който бе сред фаворитите за „Оскар“ и в крайна сметка заслужено победи чрез Даниел Дей-Луис в категорията най-добър актьор. 
Новата творба на Спилбърг се отличава драстично от политическите кинобиографии, за които стана въпрос до тук. А и не би могло да бъде иначе, след като честността и величието на 16-ия президент на САЩ не подлежат на съмнение. Жалко е само, че на съвременните кинотворци се е наложило да се върнат толкова назад в историята, за да покажат на екрана един истински достоен за подражание политик.

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


    

Повече за филма прочетете ТУК
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание