ПОКЛОН ПРЕД ЖАНА МОРО! 31.07.2017 Текст: Красимир Кастелов ЛюбовницитеПо-рано днес е починала легендата на френското кино ЖАНА МОРО. Според информация на агенция Франс Прес, смъртта на 89-годишната актриса и певица е била потвърдена официално от нейния агент.
ЖАНА МОРО (Jeanne Moreau) е родена на 23 януари 1928 година в Париж. Нейната майка била английска балерина с изяви и на сцената на „Фоли Бержер“, която прекъсва артистичната си кариера по настоявяне на своя съпруг - собственик на малък хотел в Париж.
ИГРАЕ В ТЕАТЪР
Сценичният ѝ дебют се оказва толкова успешен, че девойката моментално получава покана от „Комеди Франсез“ и скоро става най-младата актриса в трупата на легендарния театър през неговата 300-годишна история.
ОМЪЖВА СЕ ЕДВА 20-ГОДИШНА
за Жан-Луи Ришар (актьор и режисьор) и година по-късно ражда син - Жером. От 1948-ма до 1954-та Жана Моро участва в близо 30 спектакъла на сцените на различни френски театри. И макар че дебютира също и в киното още през 1949-та с филма „Последна любов“ (Dernier amour), истинско признание като киноактриса получава едва десет години по-късно.
ИЗГРЯВА НА НЕБОСКЛОНА НА ФРЕНСКОТО КИНО
благодарение на участието си именно в тези две новаторски творби, послужили като трамплин в кариерата ѝ на киноактриса.
Междувременно Жана Моро продължава да удивява света с превъзходни екранни превъплъщения. За ролята си на Лидия от „Нощта“ (La notte, 1961) на Микеланджело Антониони е засипана с похвали. Критиците отбелязват, че е успяла да издигне драмата на своята героиня до висотата на антична трагедия. НАЙ-ЯРКАТА Ѝ РОЛЯ е в шедьовъра на Франсоа Трюфо „Жул и Жим“ (Jules et Jim, 1962). През 2006 г. тя е включена от сп. Premiere в класацията на 100-те най-велики актьорски изпълнения на всички времена. След „Жул и Жим“ водещите режисьори от цял свят се надпреварват за нейното съгласие да се снима и в техните филми. Лукино Висконти например ѝ предлага ролята на Надя в „Роко и неговите братя“, но Жана не я приема и така дава възможност на Ани Жирардо да се изяви. След отказите ѝ да участва в "Спартак", "Абсолвентът", "Полет над кукувиче гнездо" и "Пианистката" е заменена от Джийн Симънс, Ан Банкрофт, Луиз Флетчър и Ани Жирардо. Можем само да гадаем как биха изглеждали тези легендарни филми, ако се бе съгласила да се снима в тях. В средата на 70-те Жана Моро се превръща в муза и за някои от най-ярките представители на новото поколение френски кинотворци, като Бертран Блие и Андре Тешине, например. Ролята ѝ в скандалния филм на Блие „Валсьорките“ (Les valseuses, 1974) също се нарежда сред нейните най-ярки екранни превъплъщения. Впоследствие известно време живее в Холивуд, където заедно с писателката Хенриета Елинек подготвя втория си режисьорски проект „L'adolescente“ (1979). НЕОТРАЗИМА КАТО ЖЕНА И В ЖИВОТА Според Райнер Вернер Фасбиндер, Жана Моро е абсолютно въплъщение на женствеността. И не е бил далече от истината, защото неотразимостта ѝ като жена става причина за не един любовен скандал. Така например, тя се развежда с Жан-Луи Ришар, заради увлечението си по Луи Мал, когото обаче заменя много скоро с гръцкия актьор Тодорос Рубанис. После става съпруга на прочутия американски режисьор Уилям Фридкин, с когото живее в брак от 1977 до 1979 г. Жана Моро става причина за шумния развод на Ванеса Редгрейв с големия английски режисьор Тони Ричардсън, който не устоява на чара ѝ, докато я снима във филма си „Госпожица“ (Mademoiselle). Впрочем, звездата чистосърдечно признава, че силата ѝ се крие в неистовото желание непременно да получава това, което иска. С напредването на времето замества ролите си на сцената и на екрана с други форми на артистична изява – например като водеща на цикъл от телевизионни предавания, посветени на живописта, режисьор на биографичен тв-филм за американската актриса Лилиан Гиш, записи на песни, участие в журита на престижни кинофестивали по целия свят, водене на курсове по драматично изкуство. През 1997г. Жана Моро получава Европейската филмова награда за цялостен принос в киноизкуството, а през 2003-та ѝ връчват почетна "Златна палма" на фестивала в Кан. Впрочем тя е единствената актриса, която на два пъти - през 1975-та и през 1995-та година е председател на международното жури на този най-престижен световен кинофорум. Последната ѝ изява на сцена е в пиесата „Войната на синовете на светлината срещу синовете на мрака“, поставена в театър „Одеон“ в Париж в началото на 2010 г. от прочутия израелски режисьор Амос Гитай. Жана Моро продължи да се снима активно в киното до преклонна възраст. През 2012 година излязоха два филма с нейно участие „Гебо и сянката“ (O Gebo e a Sombra) на Мануел де Оливейра и „Една естонка в Париж“ (Une Estonienne à Paris) на Илмар Рааг. Последният филм с нейно участие (Le talent de mes amis) излезе през 2015-та, а две години преди това легендарната актриса се появи - при това в една от главните роли - и в мини-сериала "Le tourbillon de Jeanne".
Коментари (0)
Други
Подобни публикации |
ФИЛМИ НА ФОКУС |
© 2009-2010
|