Товар 200

• 
• Add new коментар

На 65-годишна възраст почина Михаил Скрябин – изпълнителят на главната роля в най-новия филм на Алексей Балабанов „Огнярят“ (Кочегар) и на епизодични, но запомнящи се роли в неговите по-ранни филми „Товар 200“ (2007) и „Река“ (2002).
Актьорът е починал в Якутск след продължително боледуване, съобщава РИА „Новости“ като се позовава на кинокомпанията СТВ.

Скрябин е роден в Якутия, където преминава почти целият му живот. Завършва висше образование по актьорско майсторство в театралното училище „М.С. Щепкин“, през 1975 г., след което в академичния театър „П.А. Ойунски“. За ролята му във филма „Огнярът“ е номиниран за награда „Бял слон“, която се връчва от киноведите и кинокритиците на Русия.

Новият филм на Балабанов с Михаил Скрябин в главната роля излезе наскоро по екраните на Русия, макар че в интернет се разпространява от няколко месеца. В него якутският актьор се превъплъщава във ветеран от войната в Афганистан, герой на Съветския Съюз, който се препитава като обикновен огняр с прякор Якут.
Според в. Комсомолская правда“, публикувал кратко интервю със Скрябин, той се разболява малко преди премиерата на филма в родния му Якутск. Въпреки това, актьорът заявява в интервюто, че обезателно ще отиде да го гледа.
„Искам да видя как го възприема нашият, якутски зрител. Макар че трябва да кажа, че филмът е много жесток и впечатлителните госпожици по-добре да не го гледат. Якут е майор от запаса, герой от Афганистан. Аз бих казал, че той или е свръх нормален или съвсем ненормален. В началото на 90-те се уволнява от армията и се прибира в Якутия, където обаче не може да си намери работа. Тогава отива при дъщеря си в Санкт Петербург, която има бизнес с кожи. Но тя е убита от ганстери и Якут започва да отмъщава“, - разказва за "Комсомолская правда" Михаил Скрябин.
Неговият герой е сред най-самобитните в цялото творчество на Балабанов, което изобилства с нестандартни типажи. Огнярът е якут, съхранил и в своето „чистилище“ (така героят нарича своята кочегарка) традициите на своя народ и даже характерния акцент в говора на народа саха.
Край огъня на пещта той пише трогателен разказ в народен стил, посветен на жестокостта и коварството на руските хора.
„Огнярът“ (Кочегар) на режисьора Алексей Балабанов бе удостоен с наградата „Бял слон“ на руската кинокритика като най-добър филм в Русия през 2010 година, а съвсем наскоро бе отличен и с главната награда „Златна лилия“ на международния фестивал във Висбаден, специализирал се в представянето на филми от Централна и Източна Европа. Според фестивалното жури, връчило приза, филмът на Балабанов представя „безкомпромисен портрет“ на съвременна Русия.
Още в края на миналата година критиците в Русия демонстрираха за пореден път своята привързаност към творчеството на Балабанов. По-рано те обявиха и „Товар 200“ за най-добър руски филм на 2007 г., а на „Морфин“ дадоха наградата за най-добра режисура.
Независимо, че най-новата творба на Балабанов не участва на големите фестивали по света като „Как прекарах това лято“ на Алексей Попогребски, все пак именно „Огнярът“ е бил най-значимият руски филм за миналата година, според руската кинокритика. Неслучайно тя му връчи почти всичките си награди: за „най-добър филм”, „най-добър режисьор”, „най-добър художник” и дори наградата за музика в лицето на Дидюля.
Жестокият и циничен филм на Балабанов, който нито си прави особени илюзии относно бъдещето, нито пък приема трагично „особеностите на националния лов” срещу хората в Русия, действително се откроява със своята самобитност и безкомпромисност. Издигайки за пореден път на пиедестал този режисьор, който не принадлежи към никакви поколения или групировки, пишещите за кино в Русия демонстрираха открито своето тотално разочарование не толкова от националния мейнстрим, колкото от арткиното, което е прекалено херметично и съвършено непривлекателно за преобладаващата част от руснаците, смята известният руски критик Андрей Плахов.