Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ПОЧИНА АЛЕКСЕЙ БАЛАБАНОВ - РЕЖИСЬОРЪТ НА „БРАТ“ И „ТОВАР 200“


19.05.2013  Текст:  Красимир Кастелов

Алексей Балабанов

   

Почина големият руски кинорежисьор Алексей Балабанов. Тази печална новина бе разпространена още снощи от руските информационни агенции.
Според разкази на негови близки, той е получил пристъп и припаднал, а малко по-късно починал без да дойде в съзнание. Това се случило в дома му в село Солнечное, близо до Санкт Петербург. 
Продуцентът Сергей Селянов, който е сред най-верните приятели на режисьора, разказал пред „Интерфакс“, че Балабанов отдавна страдал от тежко хронично заболяване, за което са знаели само хора от най-близкото му обкръжение. С това може да се обясни предчувствието на режисьора, че няма да може да осъществи последния си замисъл – филм за младостта на Сталин.

Алексей Октябринович Балабанов е роден на 25 февруари 1959 г. в Свердловск, днес Екатеринбург. Като военнослужещ към транспортната авиация през 1982-1984 г. участва във войната в Афганистан. Завършва факултета за преводачи към института за чуждестранни езици в гр. Горки, след което работи като асистент в Свердловската киностудия. През 1990 г. изкарва Висшите курсове за сценаристи и режисьори, след което се установява в Санкт Петербург.
Балабанов е сценарист и режисьор на култови филми като „Брат“ (1997) и „Брат-2“ (2000), „За изродите и хората“ (1998), „Война“ (2002), „Жмичка“ (2005), „Товар 200“ (2007), „Морфин“ (2008), „Огнярят“ (2010).

Последният му филм „Аз също искам“ (Я тоже хочу) излезе по екраните на Русия през миналата година. В него се разказва за тайнствена камбанария, откъдето благодарение на свръхестествени сили човек може да се пренесе там, където цари вечно щастие. Само че малцина успяват да се доберат живи до това мистично място. Самият Балабанов се появява за секунди на екрана малко преди финала на филма. Представя се за режисьор, член на Европейската киноакадемия и успява само да каже „аз също искам“ преди да издъхне.
Дали е предчувствие, не знам, но е знаменателно, че големият режисьор си е избрал точно такава роля за своя актьорски дебют на екрана. В публикация на „Другото кино“ отпреди няколко месеца му пожелах да може да заснеме филма си за бандитската младост на Йосиф Джугашвили, срещу което в Русия се противопоставят мнозина – начело със самия правнук на Сталин – Яков Джугашвили.
В деня на смъртта на Алексей Балабанов във вестник „Вечерняя Москва“ бе публикувано пророческо интервю с режисьора, озаглавлено „Искам да отида в рая, за да се срещна със своя баща“. В него той споделя своето предчувствие, че най-вероятно няма да има повече филми на Алексей Балабанов.
Създателят на „Брат“ и „Товар 200“, които по мое мнение са най-ярките му филми, не успя да си спечели международна фестивална слава. Явно, бе прекалено руски по дух творец, трудно разбираем дори и за най-авангардните западни кинофоруми.
Но за своите съотечественици и особено за повечето от руските кинокритици, Алексей Балабанов бе истинско въплъщение на киното. Според мнозина, фразата „живя, както дишаше“, може би най-точно го определя. Защото той наистина снимаше така, както живееше — стремително, неравно, дълбоко и с предусещането, че няма да пребивава дълго на тази земя.
Според известния руски критик и теоретик на киното Кирил Разлогов, той е най-яркият режисьор на руското безвремие през 90-те години на миналия век. Защото Балабанов най-точно отразява „духа на времето“ през този период. Неговите филми се отличават с рядка безкомпромисност, поради което и отношението на мнозина към него е сложно и противоречиво.
Киното на Балабанов се откроява със своя радикализъм – както художествен, така и морално-етически. Но той е сред малкото съвременни режисьори, които остават верни на руската културна традиция, поради което не винаги е възприеман адекватно в чужбина.

Според мен най-силният филм на Алексей Балабанов е „ТОВАР 200“ (Груз 200), в който той не спестява нищо от ужаса на антиутопията, наречена комунизъм. В него специално е указано, че действието се развива през 1984 г. Според руския кинокритик Андрей Плахов, препратката към метафоричния роман на Оруел за комунистическото бъдеще едва ли е случайна. Защото Балабанов й противопоставя своята изстрадана метафора, свързана с непосилната тежест на непреодоляното комунистическо минало, смазваща и до днес руснаците. В този безпощаден филм той прави невиждана в киното дисекция на трупната тъкан на комунизма, която, уви, продължава да трови обществото със своята нетърпима воня.
През есента Алексей Балабанов трябваше да започне да снима новия си филм за Сталин. Жалко е, че това няма да се случи. Защото би било безкрайно интересно да се види как този толкова своебразен и безкрайно честен кинематографист би представил на екрана образа на човека, който е отговорен за голяма част от нещастията, сполетели европейските народи през XX век.

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете ТУК и тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание