ПИТЪР О'ТУЛ 03.08.2016 Текст: Красимир Кастелов портретиНа 2 август се навършиха 84 години от рождението на ПИТЪР О'ТУЛ - некоронованият крал на киното, който бе незаслужено пренебрегван от Американската киноакадемия. Но и без да е официално коронован за конкретна своя роля, този гениален ирландец се нарежда сред малцината истински крале на екрана с невероятната си актьорска кариера, която според неговото собствено признание, му е донесла „обществена подкрепа, емоционално задоволство и материален комфорт“ и освен това го среща с добри хора, добри партньори, с които дели общата актьорска съдба: и възходите, и паденията. Малко преди да отпразнува своята 80-годишнина (роден е на 2 август 1932 г.) Питър О’Тул обявява официално, че прекратява актьорската си кариера. За разлика от други легендарни британски актьори като Лорънс Оливие и Джон Гилгуд, той е смятан за „хроничен неудачник“, защото държи рекорд по броя на номинациите си за „Оскар“ (общо 8!), които не са му донесли престижното отличие, въпреки че го е заслужавал много повече от други. Оповестявайки новината за своето оттегляне, актьорът отбелязва още, че „всеки трябва да реши за себе си кога е време да спре - без сълзи и с дълбока благодарност...“ * * * В актьорството О’Тул се влюбва още като дете, а първата си роля играе едва 6-годишен в домашен спектакъл. Заради войната и евакуацията, прекъсва училище още преди 11-ата си година. През 1945 г. е изпратен в католически пансион, откъдето скоро избягва, отвратен от униженията, на които го подлагали възпитателките-монахини, наричащи и най-малките му провинения „грях“. И едва 13-годишен започва сам да си изкарва прехраната, работейки като товарач, ретушьор във фотоателие, куриер във вестник. А през свободното си време играе в любителски актьорски трупи. След като отбива военната си служба във флота, Питър О'Тул се отправя за Стратфорд на Ейвън, надявайки се да гледа на живо знаменития Шекспиров мемориален театър. С последните пари си купува билет за „Крал Лир“, за да види изпълнението на легендарния Майкъл Редгрейв в главната роля. Спектакълът го разтърсва толкова силно, че още на следващата сутрин заминава за Лондон, за да постъпи в Кралската академия по драматично изкуство. Виртуозното владеене на техниката - както на външното представление, така и на вътрешното превъплъщение - му помага да изгради убедителни образи на напълно различни от самия него персонажи, живяли във вече отминали епохи. Например такива като лорд Джим в едноименната приключенска драма на Ричард Брукс (Lord Jim, 1965), Дон Кихот от "Човекът от Ла Манча“ (Man of La Mancha, 1972) на Артър Хилър или Робинзон Крузо от „Петкан“ (Man Friday, 1975) - една от най-интересните екранизации на знаменития роман на Даниел Дефо. Върховите му постижения са в костюмни исторически филми, в които най-често пресъздава крале и държавници. Превъплъщавал се е в двама крале, двама императори, един принц, един президент и няколко лорда. В разпространявания с голям успех и по кината у нас „Томас Бекет“ (Becket, 1964) играе крал Хенри II, показвайки по изключително въздействащ начин как неговата първоначална човечност се буквално се изпарява в хода на действието. О’Тул съумява да разкрие тоталното саморазрушение на тази историческа личност. Четири години по-късно пак влиза в кожата на Хенри II в друг исторически филм, озаглавен „Лъвът през зимата“ (The Lion in Winter, 1968), който също е показван навремето в България. Кралят в неговото изпълнение изглежда първоначално силен и безстрашен като истински лъв, но с времето започва да деградира под влияние на надвисналата старост, която във филма е сравнена с образа на зимата. След време Питър О'Тул ще напише прочувствени думи в своите автобиографични бележки за работата си с великата американска актриса: „Катрин Хепбърн – ето това се нарича потресаваща жена! С никой друг не ми е харесвало да работя така, както с нея. Дори с Ричард Бъртън. Тя не се оплака нито веднъж. Чувате ли ме – нито веднъж!“ Двете награди „Златен глобус“, получени за изпълненията му в "Томас Бекет" и "Лъвът през зимата" увенчават заслужено приноса на Питър О’Тул за успеха на тази своеобразна дилогия за Хенри II, но не по-малко биха му прилягали и двата „Оскар“-а, които, за съжаление, не получава за тях. Сред номинираните за ролята си във филма за Бекет е и Ричард Бъртън, който също остава с празни ръце. Впрочем през 1965-а Американската филмова академия пренебрегва още двама гиганти - Антъни Куин и Питър Селърс, направили може би своите най-силни превъплъщения съответно в "Зорба гъркът" и "Доктор Стрейнджлав", удостоявайки в крайна сметка с "Оскар"-а за най-добър актьор в главна роля Рекс Харисън за участието му във филма на Джордж Кюкър "Моята прекрасна лейди". Скоро след тези две незабравими роли, Питър О’Тул пресъздава на екрана психически травмиран млад войник, който е обсебен от мисълта да накаже нацистите за извършените от тях злодеяния, в приключенския филм „Войната на Мърфи“ (Murphy's War, 1971), който също е разпространяван с голям успех по нашите екрани през 70-те. Един от най-добрите филми с негово участие, според мен, е „Каскадьорът“ (The Stunt Man, 1980) на Ричард Раш, преминал у нас под заглавието „Живот на карта“. В него О’Тул представя изключително интересен и сложен образ на фанатичен кинорежисьор, опитващ се да заснеме зрелищна творба за Втората световна война. На снимачната площадка попада укриващият се от полицията Камерън (акт. Стив Рейлсбък), който благодарение на отличната си реакция и физическа подготовка се оказва способен да замени загинал каскадьор. Постепенно в ефектните трикови сцени започва да изчезва границата между реалност и фантазия и на човек му става все по-трудно да разбере дали гледа филм във филма или моменти от истински сражения. Тежки здравословни проблеми, причинени от системна злоупотреба с алкохола, сериозно заплашват не само кариерата, но и живота на знаменития актьор през 70-те години на миналия век. Той обаче се оправя след серия сложни операции, прекратява пиенето и се завръща на екрана и сцената, макар и доста състарен. Превъзходната историческа драма на Бернардо Бертолучи „Последният император“ (The Last Emperor, 1987) бележи началото на нов възход в кариерата на Питър О’Тул след трудния период, продължил няколко години. За съжаление, въпреки че филмът е буквално отрупан с „Оскар“-и (общо 9 на брой!), големият актьор за пореден път се разминава със заслуженото отличие. Но именно тази роля ознаменува триумфалното му завръщане в голямото кино. 60-годишнината си отбелязва по време на снимките на 40-ия си филм. Разнообразната галерия от въздействащи човешки образи, създавана от О’Тул в продължение на дълги години, се попълва от поредния патологичен безумец — „изтънчен“ садист-убиец, обсебен от маниакалната идея да се сдобие с легендарната монета на Цар Ирод - оттук е и заглавието на филма „Седмата монета“ (The Seventh Coin, 1993). През 2012-а прекратява окончателно своята кариера. Междувременно продължава да пише мемоарите си. Първият им том („Целенасочено блуждаене“) е лирично възпоменание за началото на актьорската му кариера. В продължението повдига завесата за преживените удари на съдбата, както и за сложните си взаимоотношения с жените. Питър О'Тул умира в Лондон на 14 декември 2013-а на 81-годишна възраст. По този повод ирландският президент Майкъл Хигинс заявява: "Ирландия и светът загубиха един от гигантите на киното и театъра."
Коментари (0)
Други
Подобни публикации |
ФИЛМИ НА ФОКУС |
© 2009-2010
|