НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Британският режисьор Питър Грийнауей (Peter Greenaway) навършва днес 70 години. Освен като един от най-оригиналните майстори на киното в наши дни, той се слави и като проникновен изследовател и философ на визуалните изкуства.
По образование е художник, формирал се като творец под влияние на структурната лингвистика, модерната етнография и философия. Чрез повечето от своите филми изследва границите на киното като изкуство, загърбвайки традиционните повествователни структури в името на завладяващи духа образи. Неговата обсебеност от чувството за симетрия е намерила израз в повечето му филми, демонстриращи маниакалния му интерес към съставяне на списъци и каталогизации. Те са му спечелили още славата на творец, проявяващ слабост към провокационна еротика и подчертана маниерност понякога.
Грийнауей е сред най-яростните противници на холивудските филми, който ревностно защитава идеята, че киното не трябва да робува на повествователните техники.

„Аз съм учил за художник. И както преди гледам на себе си като на художник, които по волята на случая работи в киното. <...> Според мен, нашият принос в живописното изкуство е нищожно малък. Сред най-големите разочарования в живота ми бе осъзнаването, че 95% от всички изображения само илюстрират различни текстове. И дори след художествената революция през XIX век все още си служим с думи, за да описваме картините. Всяко платно от XVII век е съпроводено от 17 страници пояснителeн текст. Всяка картина си има название, което напълно деформира нейното възприятие. Така че, ако сте решили да се занимавате с визуално изкуство, гответе се за разочарование“.

„КИНОТО Е МЪРТВО, ДА ЖИВЕЕ КИНОТО!“

„Според мен няма кино и до днес. Никой все още не е успял да заснеме филм. Най-големите ни постижения — са литературни илюстрации или записани на лента театрални постановки“.

Сред основните кинематографични прийоми, използвани от Грийнауей, е абсолютно статичната камера. Най-ярък пример за това е един от ранните му филми - „Договорът на чертожника” (The Draughtsman’s Contract, 1982), който го прави световно известен.
Грийнауей, според собственото му признание, дори след толкова много години в киното, продължава да се смята преди всичко за художник. Огромно влияние върху неговото формиране като режисьор оказва културата на Възраждането. Действието в много от неговите филми е ситуирано в XVII век, а в някои дори има преки позовавания на ренесансови художници.

В „Обвинението на Рембранд” (Rembrandt’s J’Accuse...!, 2008) във фокуса на вниманието е една от най-известните картини на гениалния холандски майстор, наречена „Нощна стража“.

„Бих искал живописната естетика да стане водеща в киното, макар че съм наясно, че младите режисьори, може би знаят твърде малко за киното „до Тарантино“ и, вероятно нямат никакво понятие нито за Рембранд, нито за Вермеер. Можете да бъдете сигурни: всичко, което съвременните режисьори се опитват да представят на екрана, вече е било изобразено от хиляди художници преди тях. Струва ми се, че кинотворците трябва да имат това предвид“.

„КИНОТО Е ТОВА, КОЕТО ВИЖДАМЕ, А НЕ — ТОВА, ЗА КОЕТО МИСЛИМ“

Грийнауей не се уморява да упреква киното за прекалената му привързаност към текста и различните повествователни модели и за това, че винаги се базира – ако не на конкретно литературно произведение, то на сценарий.
„Даже и да ви се иска да заснемете нещо невиждано досега, някакъв съвършено оригинален филм, пак ще ви трябва текст, защото нито един продуцент или студио не биха обърнали внимание на режисьор, който им носи 3 рисунки, 4 литографии и още някакви драскулки. Защото никой няма доверие на изображенията“.
Никой, освен самият Грийнауей. През 1996 г. излиза неговият филм „Записки под възглавката” (The Pillow Book), който представя героиня, която живее в съвременна Япония, но е страстно отдадена на древното калиграфско изкуство. Действието се развива паралелно – едната му част разказва любовната история на героинята с преводач-англичанин (акт. Юън Макгрегър), а другата, която е заснета в черно-бяло, е посветена на размисли за калиграфията и йероглифите, като една от формите на живописта и идеален език, в които текстът не преобладава над изображението.
„Повечето от моите филми са за разликата между текст и изображение, за разделението между тях и за надеждата, че все пак киното е способно да ги обедини. Впрочем, не мисля, че някой досега е успявал да го стори. <...> С помощта на калиграфията се е удавало не само да се избегне това разделение, но и да се съединят рисунката и текстът в едно цяло“.

Питър Грийнауeй често превръща живописта, архитектурата и други форми на изобразителноно изкуство в главни действащи лица на своите филми. Още повече, че, според него, „Нощна стража“ на Рембранд – картината, за която вече стана дума и която се превръща в обект на изследване в прочутия едноименен филм на режисьора, е първият пример на истинско кино и на творческо използване от нейния създател на техническите постижения на своето време.
„...цялата работа е в това - как Рембранд си служи с изкуственото осветление. Ако бе живял в наше време, би работил с холограми. И, вероятно, би бил един „пост-пост-Джеймс Камерън“.
Независимо от съвременните технологии, като 3D и IMAX, в киното — ако го сравняваме с литературата — не се случва, според Грийнауей, пробив в стила на Джеймс Джойс, тоест моделите на съвременното кино по-скоро са съотносими с романите на Дикенс, Балзак и Джейн Остин. Увлечеността на Грийнауей по новите технологии не противоречи, а, напротив, подтвърждава още една ключова идея за това, че киното, както и всеки друг вид изкуство, не е отражение на съществуващата реалност, а твори своя собствена.

Забележително, е че почти всички негови филми изобилстват с натуралистични и понякога жестоки сцени. Такъв е например „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник”  (The Cook the Thief His Wife & Her Lover), който започва с фразата: „Посвещава се на всички, които мразя“, а завършва със сцена на канибализъм. Починалият неотдавна британски режисьор Кен Ръсел („Малер“, „Готика“, „Валентино“, „Листомания“) веднъж отбелязва, че съдейки по филмите на Грийнауей, човек няма как да не си направи извода, че той изпитва отвращение към човешката раса като цяло. Самият Грийнауей обаче отдава подобни изказвания на неразбирането на тънката ирония, пронизваща буквално всеки негов кадър.

Отговаряйки на въпроса за влиянието на други майстори на киното върху неговото творчество, Грийнауей винаги сочи френския режисьор Ален Рене („Хирошима, моя любов“, „Миналата година в Марианбад“ и др.).
„Ален Рене е за мен, може би единственият режисьор, чиито филми не биха могли да бъдат никаква друга форма на изкуство“.

Най-грандиозният замисъл на Питър Грийнауей безспорно е мултимедийният му проект „Куфарите на Тълс Лупър“ (The Tulse Luper Suitcases), посветен на измислен писател и журналист, прекарал по-голямата част от живота си по затворите. Самият Грийнауей нарича своята работа „социален и политически манифест на бъдещото кино“.
Процесът на неговото осъществяване още продължава. „Куфарите на Тълс Лупър“ се състои от филми, тв-сериал, няколки уеб сайта, книги и 92 DVD-та. В основата на грандиозния проект са така наречените „92 куфара“, всеки от които пази своя версия на историята на героя, описана с помощта на едни или други художествени методи. „Една от главните метафори в случая се заключава в това, че няма такова понятие като история, има само историци. И аз искам, да изпробвам въжможността да разкажа нещо по различни начини“.

До момента Грийнауей е създал 4 пълнометражни филми в рамките на този проект, които излизат през 2003 и 2004 г., една документална късометражка, озаглавена „92 ядрени взрива на планетата Земя“, която е нещо като антология на кадри, снимани по време на реални изпитания на атомни бомби, а така също и 3 книги, публикувани от 2002 до 2004г.

„Киното трябва да бъде сложна и зряла форма на изкуство, заставяща разума и чувствата да работят на пълни обороти. А тези, които желаят да се занимават с кино, са длъжни да го превърнат в главна страст на живота си и да бъдат невероятно трудоспособни“, - казва още Питър Грийнауей.
Източник: Kinote