НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Британският киноавангардист Питър Грийнауей навърши 69 години на 5 април. Той принадлежи към най-амбициозните и спорни кинорежисьори на нашето време. По образование е художник, който се е формирал като творец под влияние на структурната лингвистика, модерната етнография и философия. Чрез повечето от своите филми изследва границите на киното като изкуство, загърбвайки традиционните повествователни структури в името на завладяващи духа образи. Неговата обсебеност от чувството за симетрия е намерила израз в повечето му филми, демонстриращи маниакалния му интерес към съставяне на списъци и каталогизации. Те са му спечелили още славата на творец, проявяващ слабост към провокационнна еротика и подчертана маниерност понякога.

Питър Грийнауей е роден на 5 април 1942г. в Нюпорт (Уелс) , но израства в Чингфорд. Едва 12-годишен решава да стане художник и постъпва в Уолтъмстоуския колеж по изкуствата.
През 1965г. започва да работи като филмов монтажист в Централното бюро за информация, където след година пристъпва към снимането на собствени експериментални късометражки. Типичен за неговото творчество от този период е филмът „Train” (1966), в който пристигането на влака на лондонската гара Ватерло е представено като механичен балет, под звуците на музика.
Първият от неговите експериментални късометражни филми, получил широко разпространение е седемминутният „Интервали“ (1969).
В началото на 70-те години продължава да прави филми с различна продължителност - от 4-минутния "Прозорци" (1974) до 40-минутния "Goole by Numbers" (1976), който е една от първите прояви в киното на неговото силно увлечение по нумерологията, която ще бъде застъпена в по-зрялото му творчество.
През 1978г. благодарение на филмите си „A Walk Through H” и „Vertical Features Remake“ Грийнауей за пръв път е забелязан от международните кинофестивали, а през 1980г. излиза и първият му пълнометражен филм „Падения“ (Falls, The). Това е псевдо документален филм, чието действие е ситуирано в бъдещето.
Първият игрален филм на Грийнауей е „Договорът на чертожника” (Draughtsman's Contract, The, 1982). Той го прави известен сред кинокритиците, които без колебание му отреждат челно място в редиците на най-големите съвременни майстори на експерименталното кино.
През 1983г. Грийнауей създава няколко интересни документални филма за американските композитори Робърт Ашли, Джон Кейдж, Филип Глас и Мередит Монк за английския тв-канал „Channel Four" („Four American Composers” (1983).
През 1987г. излиза филмът му „The Belly of an Architect”, който е посветен на темата за маниакалната обсебеност на твореца и несъмнено съдържа автобиографични елементи.
Още по-детайлизиран и шокиращ е филмът му „Drowning by Numbers” (1988), в който разказът за семейство от убийци е наситен с многобройни нумерологични препратки и разнообразни по интонация реверанси към произведенията на знаменити художници.
Малко по-достъпен за широката публика е „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник” (1989) , който го прави известен и в Америка. Тази силно язвителна алегория за живота в съвременна Англия предизвиква буря от спорове в САЩ, след като асоциацията на кинопродуцентите ограничава разпространението на филма за лица под 17-годишна възраст.
Това е една от малкото творби на Грийнауей, който имат и зрителски успех.
„Книгите на Просперо“ пък е сред най-любопитните в цялото му творчество. Той преосмисля радикално шекспировата пиеса „Бурята”, използвайки революционно ново средство, наречено electronic paintbox, което му позволява за запълни екрана с поредица от интертекстуални двойни експозиции и просветващи наслагвания, което е посрещнато с възхищение от неговите почитатели.
После в продължение на две години авангардният режисьор работи за телевизията, създавайки през 1991г. късометражката „M Is for Man, Music, Mozart”, а през 1993г. и филма „Дарвин“, в който ревизира съществено биографията на знаменития учен. През същата година се завръща в игралното кино с крайно противоречивия си филм „Бебето на Макон“ - мрачна, жестока сатира на живота през 17-ти век.
Две години по-късно в Женева Грийнауей заснема „Stairs 1” - документален филм по поръчка на швейцарската телевизия, а също и „Записки под възглавката” (The Pillow Book) - любопитна, еротична притча, в който отново използва своите electronic paintbox, познати на зрителите от „Книгите на Просперо”. През 1999 г. излиза „8 ½ жени” - черна комедия за мъжките сексуални фантазии.
През 2003г. Грийнауей започва да работи върху най-амбициозния си проект - мултимедиен проект, озаглавен „Куфарите на Тълс Лупър“, посветен на „света на урана” и с герой, който притежава 92 куфара, във всеки от които пази по 92 важни неща. Идеята е да се даде възможност на зрителя да се запознае с разнообразни материали, отразяващи живота и дейността на много интересни личности, живяли през периода от 1928 до 1940г.
Действието се развива на различни места и континенти и е видяно през очите на главния герой Тълс Лупър - отначало като малко момче, после като изследовател на пустинята. Авангардно кино, изключително смели операторски и режисьорски решения, новаторски монтаж - все неща, които се различават коренно от шаблонното холивудско кино.
В мащабността на този проект се оглежда световната история на ХХ век през философията за интерактивността - дори в натрапчивото присъствие на 92 (номерът на урана в Менделеевата таблица).
Във филма, който е съставен от три части по два часа, Грийнауей използва изключително изобретателно възможностите на новите дигитални тeхнологии.
„Трябва да излезем от границите на киносалоните. И това може да бъде постигнато с новите технологии. Аз се забавлявам с моите филми и с факта, че мога да включвам и зрителите в тях. Киното е малка част от едно велико явление. Вече преминахме бариерите на културата. Качеството на изображението на DVD и неговото дълголетие отваря нови перспективи. Мисля, че те са измислени специално за мен”. – казва Питър Грийнауей.
Много любопитен е специалният сайт за филма „Куфарите на Тълс Лупър“, с който можете да се запознаете тук.
По случай 400-годишнината на Рембранд през 2007г. излезе филмът „Нощна стража”, с който Грийнауей се опитва да разгадае загадката на едноименната знаменита картина на великия художник, както и да осветли неизвестни на широката публика страни от живота на Рембранд, който според режисьора е „гениален кинооператор, роден много преди изобретяването на киното”.
Година по-късно Питър Грийнауей създава още един филм по темата за Рембранд и неговата картина „Нощна стража”, озаглавен „Обвинението на Рембранд” (Rembrandt's J'accuse (2008), в който води разказа от първо лице, привеждайки цели 31 аргументирани предположения относно неяснотите, свързани с този шедьовър.
Грийнауей бе сред гостите на 9-ия международен София Филм Фест през 2005 г. За едно денонощие той успя да даде пресконференция в БТА, да присъства на откриването на фестивала (и да получи първата награда на община София за принос в световното кино), да даде няколко сутрешни интервюта и да изнесе вдъхновена лекция за дигиталното бъдеще на филмовия образ в препълнената зала „Люмиер“ на НДК. По време на тази си лекция 62-годишният тогава Грийнауей обяви смъртта на филмовата лента и на традиционното кино (предизвестени още на 21 декември 1983, когато е изобретено дистанционното устройство) и нарече киното на Спилбърг, Скорсезе и Тарантино „илюстриран текст”.
Питър Грийнауей винаги е проявявал силен интерес към всичко, свързано със смъртта и секса. Ето например какво казва в тази връзка в интервю за в. „Култура” от 5 март 2005г.: „За смъртта по принцип малко се говори. Изглежда като скрита под масата. А, както казва Шекспир чрез своя герой Просперо от „Бурята“ (а после и мой - в „Книгите на Просперо“), „всяка трета мисъл е за смъртта“. И тъй като в днешно време ужасно много се разшириха границите на идеята за секс и за неговата публичност, мисля, че можем вече и за смъртта да говорим по-открито и по-често, тъй като темата е натрапчиво актуална.”