Преди седмица излезе и у нас новият филм на Роман Полански „Писател в сянка”. Но въпреки безспорните си качества, засега няма особен зрителски успех. През първия уикенд са го гледали едва 2554 зрители, което е разочароващ резултат за филм, който е обявен за номер 1 на 2010 година от Международната федерация на филмовите критици – ФИПРЕССИ (International Federation of Film Critics – FIPRESCI). Общо 296 кинокритици от цял свят са участвали в гласуването, определило филма на Полански за най-добър сред филмите, излезли по световните екрани след 1 юли 2009г.
Според мен, тази висока оценка за „Писател в сянка” е напълно заслужена.
Забележително е, че въпреки премеждията, през които премина през последната година, Полански е запазил своето изтънчено чувство за хумор и убийствената си ирония. Новият му филм бе представен за пръв път на последния кинофестивал в Берлин и напълно заслужено бе отличен с наградата за режисура. В него Полански разобличава съвременните политици и особено американските специални служби. Но го прави много фино, с жестока, убийствена ирония! Напълно съм съгласен с руския критик Юрий Гладилшчиков, че той сякаш е предчувствал, че ще бъде арестуван по американско настояване и се е постарал предварително да подготви своят „отговор”. И наистина, гледайки филма му, човек няма как да не се замисли над въпроса колко зловещи престъпници, отговорни за съдбата на цели нации, никога не попападат в полезрението на американското правораздаване. За какво все пак става въпрос във филма? Историята започва със загадъчната смърт на писател, нает да напише автобиографична книга от името на бившия британски премиер Адам Ланг. Издателството веднага възлага на друг писател (акт. Юън Макгрегър) да довърши работата на своя колега. Той се съгласява, без дори и да подозира доколко опасно за него ще бъде това начинание.
Накратко, това е завръзката, след която Полански разгръща действието на своя безупречен трилър така, че те кара да го следиш със затаен дъх и огромно удовоствие. Изобразителната страна (операторът е Павел Еделман) с чудесните мъгливи пейзажи и вечно пръскащия дъждец, тайнствените преследвачи, непрестанно ожесточаващата се ирония и напълно хичкоковския симфоничен саундтрак (композитор Александър Деспла) допринасят за създаването на неповторимата атмосфера във филма.
Режисьорът успява в най-добрите традиции на жанра да запази напрежението и неизвестността до самия финал, в който неочаквано истината се разкрива, но със съответните непредотвратими последици.
Бихме могли до безкрайност да обсъждаме и политическата актуалност на историята или дори личните мотиви на самия Полански да разкрие своята огромна неприязън към Америка и нейните вездесъщи тайни служби. Снимките на филма бяха завършени преди неговото арестуване в Цюрих, но цялата работа по окончателния монтаж той ръководеше дистанционно от своя затвор. Обаче във филм като „Писател в сянка” всяка актуалност е вторична, както е вторичен и самият сюжет, защото за режисьор като Полански, който е истински гений на формата, винаги е било по-важно не за какво разказва, а как го разказва. И ние просто сме длъжни да признаем, че начинът по който го прави в този си филм е просто блестящ и на него се дължи цялостното усещане за истинския абсурд, в който живеем и който е не по-малко ужасяващ от представения в творчеството на Кафка.
Роман Полански повече от 10 години не бе снимал трилъри, но „Писател в сянка” е превъзходна демонстрация на това, че не само не е загубил своето майсторство, но и дори като че ли то е станало още по-голямо. Той успява със завидна лекота да ни накара да повярваме, че се намираме едва ли не зад кулисите на разиграващия се жесток фарс и можем да следим съвсем отблизо действията на отблъскващите персонажи, които въртят голямата политика в днешно време. Усещането за автентичност на случващото се е поразително и според мен в това е най-голямото постижение на Полански.
За основа на филма е послужила едноименната книга на британския автор на бестселъри и журналист Робърт Харис. Когато тя се появява на пазара, мнозина мислят, че това е завоалиран коментар върху управлението на предишния британски премиер Тони Блеър.
Но самият Харис пояснява следното: „Сюжетът на „Писател в сянка” ме занимава от години. Може би около 15 г. - много преди Тони Блеър да стане премиер. Бях заинтригуван от връзката между един световен лидер и човека, който пише мемоарите му. От самото начало си представях, че между писателя в сянка и съпругата на политика ще се зароди привличане. Виждах връзката им да се развива на някакво изолирано място, но така и не успявах да налучкам верния тон. Не можех да си представя кой е този световен лидер, къде живее... Година след година се връщах към идеята, а после я зарязвах. Така измина повече от десетилетие. Накрая през 2006 г. чух по радиото интервю с човек, който настояваше, че Тони Блеър трябва да бъде съден за военни престъпления и твърдеше, че единствения начин да избегне трибунала, би бил да се премести да живее в Америка, откъдето не може да бъде екстрадиран.
Останах като вцепенен, защото ми хрумна, че това може да е историята на главния герой. Представих си го в тази ситуация. След това веднага ме осени и идея за мястото – изгнаник в Съединените щати като Солженицин през 70-те. Тогава цялата идея кристализира.”
Въпреки че има очевидни сходства между Тони и Чери Блеър и героите от филма, Робърт Харис държи на това, че темата е универсална. „Отразяването на политиката винаги е било в основата на всичките ми романи. По един особен начин то е изследване на властта. Особено ме вълнуват лидерите, които са изгубили властта си, независимо дали става дума за Ричард Никсън или Маргарет Тачър. Как се приспособяват? Какво отвежда една личност до върха и какво е усещането да изгубиш влиянието си? Когато започнах да пиша, образа на Тони Блеър се изпари от съзнанието ми и създадох, надявам се, една универсална политическа фигура.”
Продуцентът на филма Робърт Бенмуса е работил и преди с режисьора върху по-ранния му филм „Горчива луна” (1992г.). Според него: „Всички филми на Полански са многопластови и една от повтарящите се теми във всички тях е борбата за изваждането на истината на бял свят, за разкриване на реалността зад фалшивата маска. Той взема каузата на справедливостта присърце, но във всичко влага ирония.”
Специално би трябвало да се изтъкне великолепното присъствие на Юън Макгрегър в главната роля. Неговият образ е още едно предизвикателство пред сценариста и режисьора, тъй като този неназован писател е в центъра на историята, но пък остава неизменно в сянка като страничен наблюдател, и въпреки това успява да разплете загадката, около която се върти сюжетът. Харис и Полански черпят вдъхновение от знаменития филм на Били Уайлдър „Булевардът на залеза” в търсенето на гласа на главния герой, който е мъртъв, преди да започне истинския екшън във филма. („Булевардът на залеза” е разказан от гледната точка на мъртвец.) „Роман предложи да използваме глас зад кадър в по-голямата част от повествованието, както прави Уайлдър - обяснява Харис. - Проблемът беше, че по-късно ни стана ясно, че историята се разкрива много добре в действията и диалога и гласът зад кадър на практика не допринася с нищо. Дори забавя темпото. Така че във втората версия на сценария зарязахме разказвача. Не искахме обаче да се изгуби мрачният тон на историята, за да подготвим публиката за откритието, че писателят в сянка всъщност е дух. Това беше проблем, който не бяхме разрешили до началото на снимките, и който не ни даваше мира. След това обаче Роман измисли този изключителен край, който ще бъде най-запомнящото се нещо във филма, според мен. Също като „Китайски квартал”, филмът просто трябваше да има мрачен и тежък завършек.”
Пиърс Броснан също се справя отлично със своята роля. Писателят Робърт Харис казва за неговия образ следното: „Ланг е събирателен образ на всички политици, за които съм чел и от които съм се интересувал – признава писателят. - Той притежава чар, всеки би гласувал за него. Пиърс е чаровен и самоуверен мъж. Ланг не е Блеър, но има актьорските маниери на Блеър. Исках да намекна, че животът на един политик е трагичен, защото си на власт няколко години, а след това никога не е същото.”
Броснан не се виждал в ролята на бивш премиер. „Не съм си представял, че ще ми се наложи да играя британски премиер – бивш или настоящ – твърди актьорът. – Но се забавлявах в тази роля, освен това е наслада да наблюдаваш Роман Полански. Той е много чаровен и много взискателен.” Ким Катрал и Оливия Уилямс също са безупречни в ролите на Амелия Блай и Рут Ланг. А поддържащите роли играят някои от най-добрите характерни за жанра актьори – носителя на „Златен глобус” Том Уилкинсън като Пол Емет, Джеймс Белуши като издателя Джон Мадокс, Илай Уолак като Стареца, Тимъти Хътън като адвоката на Ланг, Джон Бернтал като агент Ник Рикадели и Робърт Поу като бившия външен министър Ричард Райкарт. „Във филма има страхотни роли, които се изпълняват от велики актьори. Много съм доволен”, обобщава в едно интервю самият Полански.
Оценка на филма 7.5/10