НОВИНИ

• 
• Add new коментар

На 25 октомври – преди 131 години в испанския град Малага е роден един от най-великите художници в историята – Пабло Пикасо, чието пълно име е Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Киприано де ла Сантисима Тринидад Мартир Патрисио Руис и Пикассо (Pablo Diego Jose Francisco de Paula Juan Nepomuceno Maria de los Remedios Cipriano de la Santisima Trinidad Martyr Patricio Ruiz y Picasso).
Пикасо расте в семейството на художника дон Хосе Руис и Мария Пикасо-и-Лопес. Започва да рисува от съвсем малък и още ранните му наброски поразяват с артистизма и професионалното умение. Първата картина на бъдещия световноизвестен майстор се казва „Пикадор”. Когато навършва 10 години, заедно с родителите си Пабло пристига в Ла Коруня. През 1892г. постъпва в местното художествено училище, където неговият баща преподавал рисуване. През септември 1895г. семейството отново се премества – този път в Барселона, където Пабло продължава своето художествено образование.
Там шашва своя професор, довършвайки само за един сеанс етюд на натуршчик, за изпълнението на който програмата предвиждала цял месец. Скоро Пикасо завършва и първата си голяма композиция в академичен стил „Първото причастие”, представена на групова изложба в Барселона. Но за всеобща изненада напуска художественото училище.
През 1897г. постъпва в Кралската академия Сан Фернандо в Мадрид, където също не се задържа дълго. След като на националната изложба в художествената академия неговата картина „Знание и състрадание” получава висока оценка, Пабло напуска и академията против волята на баща си. Останалото е история, както се казва...
Известно е, че историците на изкуството обичат да делят творчеството на Пикасо на различни периоди: „син”, „розов”, „негърски”, „кубистки”, „класически” и т.н., което, разбира се, е твърде условно. Пикасо винаги е търсел форми, чрез които да изрази своите мисли и чувства. Понякога те рязко се променят, но не веднъж, той отново се връща към някои от тях, от които уж отдавна се е отказал.

Разбира се, нямам за цел да преразказвам биографията на Пикасо, която всеки би могъл да научи от безкрайно много източници. Покрай желанието си да напомня за великия художник във връзка с неговата годишнина, бих искал и да насоча вниманието върху любопитната връзка на киното с неговата личност.
Известно е, че този велик творец и неговото творчество са провокирали не само интереса на сериозни кинематографисти като Анри-Жорж Клузо например, който се е опитал чрез гениалния си документален филм „Мистерията Пикасо” (1956) да разбере някои от тайните на неговите шедьоври, но и на комедиографи като шведските кинорежисьори Ханс Алфредсон и Таг Даниелсон, заснели невероятно смешна сюреалистична комедия за живота на художника, озаглавена „Приключенията на Пикасо” (1978).
Ето какво е написал по повод документалния филм на Анри-Жорж Клузо знаменитият кинокритик Андре Базен: „Мистерията Пикасо” коренно се отличава от повече или по-малко откровените дидактични филми, създадени до днес. На практика, творбата на Клузо не обяснява Пикасо, а го показва, и ако от този филм може да се извлече някакъв урок, то той се състои в това, че наблюдението върху процеса на работа на художника не може да ни даде ключ за разбиране на неговия гений.”
Творбата на Клузо, според Базен обаче имала революционно значение за развитието на филмите, посветени на изкуството, защото за пръв път бил постигнат ефектът на изчезване на рамката на кадъра, довел в крайна сметка до отъждествяването на живописния свят с реалния.
„Приключенията на Пикасо” пък е неистова фарсова комедия, разиграна от актьори, приличащи външно на историческите персонажи – Пикасо, Дали, Аполинер, Гертруд Стайн и Алис Б. Токлас (при това ролите на последните две са изиграни от мъже!). Това е изключително остроумна пародия, заснета на шведски, испански, италиански, френски, псевдоруски, фински и немски езици, която се възприема много лесно и без превод.
Може би този шведски филм се появява твърде рано, което му попречва да се превърне в сензация от световен мащаб. Да, показван е с успех по различни кинофестивали и се е радвал на зрителска популярност в Швеция, но за редовите любители на киното по света си остава неизвестен и до днес.
Разпространителите от много страни не се осмелили да го закупят, съмнявайки се, че публиката ще прояви интерес към толкова шантава сюрреалистична комедия, подиграваща се при това с цяло стадо „свещени крави“ на европейската высокоинтелектуална култура. Разбира се, още по-малко бихме могли да се надяваме, че точно такъв филм би бил представен у нас в края на 70-те години, когато все още живеехме зад желязната завеса.
Но затова пък находчивите американски комедиографи оценяват значението на „Приключенията на Пикасо” и много скоро след неговото излизане братята Зукер в компания с Джим Абрахамс създават своите блестящи абсурдистски комедии от типа на „Top Secret” и „Голият пистолет”, които всъщност преповтарят много от находките в шведския комедиен шедьовър. Немалко от триковете, геговете и безумно смешните шеги, които са ни познати от лудите американски комедии от 80-те години, са използвани в „Приключенията на Пикасо” – при това далеч по-умно, находчиво и с по-голяма острота и разкрепостеност, отколкото го правят американците.
Мисля, че и у нас имаме нелош пример на умело използване на уроците на този велик филм. Имам предвид прочутото телевизионно шоу „Улицата” на Теди Москов. Според мен, много от най-сполучливите скечове в него са талантливо заимствани и доразвити находки именно от „Приключенията на Пикасо”.
Лично за себе си мога да кажа, че най-много съм се смял през живота си именно на някои от сцените в този филм, както и на доста от скечовете в шоуто на Теди Москов!
Любопитното е, че филмът на Ханс Алфредсон и Таг Даниелсон, освен че е невероятно смешна комедия остава верен до най-малки подробности на фактите от биографията на великия Пикасо. И най-важното - това е умно кино, което доставя изтънчено интелектуално преживяване на познавачите.