СТАТИИ

• 
• Add new коментар

Днес в Париж на 80-годишва възраст е починал Клод Шаброл, един от най-известните кинорежисьори на Франция и един от основателите на „Новата вълна” във френското кино от края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век.
През своята забележителна кариера, продължила повече от половин век, той създаде 71 филма и телевизионни продукции, а последният „Белами”, излезе на екран миналата година.
В рамките на 32-ия Московски международен кинофестивал това лято се проведе ретроспектива на Клод Шаброл, озаглавена „8 от 71”, защото включва осем филма от огромната му режисьорска филмография. Поводът за насочване вниманието към прочутия режисьор, който е сред основателите на френската Нова вълна, бе съвсем конкретен. На 24 юни той навърши 80 години.
Роден е в Париж. Още съвсем млад започва да пише за кино в прочутото списание „Кайе дю синема” (Cahiers du cinema) заедно с Трюфо, Годар, Ромер, Ривет - бъдещите лидери на „новата вълна”. Според спомените на негови приятели, Шаброл посвещавал цялото си свободно време на четенето на криминални романи.
Първият си филм „Красавецът Серж”, заснема извън съществуващата по онова време във Франция система за кинопроизводство, благодарение на наследството, получено от жена му. Малко преди това си спечелва известна слава, благодарение на написаната от него книга за Хичкок.
Колкото и да е неочаквано, но точно неговият дебютен филм се превръща в нещо като манифест на новото движение във френското кино, предизвиквайки истински фурор по няколко причини. Най-главните от тях са, че бил направен с много малко средства, което било немислимо по онова време, освен това бил острокритичен по отношение на буржоазната действителност и въпреки своя откровен антикомерсиализъм, предизвиква немалък зрителски интерес. Нещо подобно се случва и със следващия му филм „Братовчедите” (1959). И в двата филма се проявяват отчетливо характерните черти на творческия почерк на Шаброл, които в бъдеще той ще шлифова до съвършенство – острия сюжет, критиката на буржоазно-еснафския начин на живот, хладния и почти мизантропски подход при изобразяването на провинциалната реалност.

Жерар Блан в кадър от филма "Братовчедите" (1959)

През целия си живот Шаброл остава верен привърженик на криминалния жанр, като в най-силните си години си служи с него за своите социални анализи на обществените нрави, но впоследствие се поддава на изкушението просто да забавлява.
Московската ретроспектива на Шаброл не включваше световноизвестните му дебютни филми, а насочи вниманието към „Двойно превъртане на ключа” (À double tour, 1959), който съвсем не е шедьовър. Но е интересен с това,че именно в него Шаброл става Шаброл в смисъл, че веднъж завинаги се определя какво кино ще снима занапред. И той остава верен на този избор до края на живота си. И до последно се интересуваше от едно-единствено нещо - престъплението. Но не кое да е, а буржуазното престъпление, извършвано най-често сред външно чиста, напълно благопристойна среда.
Шаброл винаги снима филми за престъпления, не трагедии за обикновени убийства, като Михаел Ханеке, а по-скоро фарсове, в които не е толкова важно кой е убиецът. Той би могъл да бъде всеки от множество образи в галерията „невинни с мръсни ръце" в неговото огромно творчество.

Роми Шнайдер и Жан Рошфор в кадър от филма "Невинните с мръсни ръце" (1975)

Особено ярък етап от развитието на Шаброл е периодът от края на 60-те – началото на 70-те години, когато излизат филми, като „Невярната жена” (La femme infidèle , 1969), „Нека да умре звярът” (Que la bête meure1969), „Месарят” (Le boucher, 1970), „Разривът” (La rupture, 1970), „Сватби в червено” (Les noces rouges, 1973), „Невинните с мръсни ръце” (Les innocents aux mains sales) и др., заради които критиката започнала да нарича Шаброл, неговия постоянен съавтор на сценарии Пол Жегоф и актрисата Стефан Одран „създатели на нова човешка комедия” в киното, намеквайки за стореното от Балзак в литературата.
Остросюжетната фабула на тези ранни филми била по-скоро средство, необходимо за разкриване на лицемерието и криминогенноста на човешките отношения сред представителите на средната и висшата класи на френското общество.

Стефан Одран в кадър от филма "Лоши момичета" (Les biches, 1968)

След края на сътрудничеството си с Жегоф през 1975г. Шаброл продължава да снима своите „черни криминалета”, опитвайки се да разнообрази темите си. Така се насочва към екранизирането на шумни съдебни процеси от недалечното минало, на съвременни криминални романи, но също така и на класическата френска литература.
Този период от творчеството на големия режисьор не блести с особено големи постижения. Във филмите му започват да се прокрадват рутината и безстрастният професионализъм.
Лесно бихме могли да заключим от казаното дотук, че Шаброл е един антибуржуазен режисьор, поставил си за цел разобличаването на тази класа и на нейния съмнителен морал. Но това няма да е вярно, защото всъщност Шаброл в никакъв случай не е антибуржоазен, особено в по-късния етап от своето развитие. По-скоро е един своеобразен мизантроп, смятан много правилно от Фасбиндер за ентомолог, отнасящ се към хората със същия изследователски интерес, който изпитва към насекомите.
Истината е, че Шаброл познавал най-добре именно буржоазията, доколкото и самият той произхожда от нея. В отделни моменти той проявява своята анархистична природа, подобно на Бунюел, но в други може да ни се стори необяснимо ортодоксален в своята привързаност към задоволената еснафска среда, която уж се опитва да разобличава в своите филми.
Неговите буржоа-убийци най-често изглеждат нелепо, когато се опитват да излязат извън рамките на полагащите им се класови норми, подобно на героите от филма „Сватби в червено” (1973). Но не по-малко нелепо изглеждат и анархистите, отвлекли американски посланик във филма „Нада” (1974). Буржоата-жертви пък сами си подписват присъдата, не забелязвайки завистта и ненавистта в очите на прислужницата - например във филма „Церемонията” (1995). Впрочем именно този филм е сред най-доброто в късното творчество на безкрайно плодовития режисьор.
Миналата година излезе поредният му филм с криминален сюжет, озаглавен „Белами” (Bellamy), в който колкото и да е странно Шаброл за пръв път се доверява на Жерар Депардийо. Във филмите през годините са се снимали Жерар Блан, Жан-Клод Бриали, Жан-Пол Белмондо, Мишел Дюшосоа, Жан-Пиер Касел, Мишел Буке, Мишел Пиколи, Жан Карме и много други от най-големите и любими френски актьори, но никога Ален Делон и Жерар Депардийо.

Жерар Депардийо игра под режисурата на Шаброл едва в неговия последен филм

Що се отнася до актрисите - в началото в повечето филми на Шаброл главните роли изпълнява Стефан Одран, която му била съпруга от 1964 до 1980г. Но дори и след разпадането на връзката им, тя продължава често да се снима в негови филми.
В по-ново време Клод Шаброл открива Изабел Юпер, която играе главни роли под неговата режисура например във „Виолет Нозиер” (1978), „Женска история” (Une affaire de femmes, 1988), „Мадам Бовари” (1991) и др.
Именно за участието си в неговия филм „Церемонията” (1995) тя получава единствения си “Сезар” (френският аналог на „Оскар”), въпреки че е номинирана най-много (13 пъти!) от всички френски актриси.
Друга голяма френска актриса - Натали Бай - пък играе в един от най-добрите му последни филми, озаглавен "Цветето на злото" (2003).
Самият Шаброл е получил общо 18 международни награди, най-голямата, сред които е „Златна мечка” от Берлинале за „Братовчедите” през 1959 и отново в Берлин през 2009г. той получи почетната награда „Камера на Беарлинале” за цялостно творчество.
По този повод направих негов портрет, който включих в един от епизодите на тв-предаването „Другото кино”, излъчен по VTV. Вижте откъс от него по-долу.